Какво е това...

"класическа музика"?

Сериозно питам

след два века и кусур ще бъде Майкъл Джексън (примерно). Някогашната забавна музика, която е писана във време, когато хората не са имали електричество, самолети и интернет, поради което са разполагали с цялото си време да я правят сложна, многоцветна, нюансирана и плътна, да я слушат и осмислят такава. При съвременни условия сравнително по-малко хора биха рискували част от съвременните си удоволствия, за да се заслушат истински и да я открият. Заслушат ли се обаче, откриват, че е нещото, от което трудно биха се лишили.

Нещо приблизително такова.

Не, не ръкопляскайте, моля ви, няма нужда, нищо особено не съм казала....

И аз не знам какво е, но е нещо хубаво....

И това ми е достатъчно.

Съвсем сериозно :)

Нещо като Вселенско откровение... нещо като смисъл на живота... и доста мощен наркотик, между другото...
Слуша се обикновено от малко странни на вид мъже, които общо взето витаят из облаците и нерядко се блъскат в разни предмети, докато ходят по грешната земя с отнесен вид, чудаци и чешити с като цяло детски-палав темперамент и слаби ангели...
Слуша се и от жени, които обаче, с много малки изключения, я слушат най-паче заради по-горе бегло описаните мъжки индивиди...
Такива ми ти работи...


"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

колко си далеко.... от мотивите на жените имам предвид....
По-скоро, за да си припомнят, че на тази земя има и чиста красота, и да забравят, че поради ограничения брой полове, са принудени да се занимават основно с мъжки индивиди.

Не, не, не започвай спор, че като знам накъде те избива всеки път в тези разговори, скоро музиката изобщо ще изчезне от постингите и ще оставе "жени-мъже, мъже-жени".

Аз пък слушам, понеже е друго. Не по-добро, или по-възвишено, или по-едикакво си, ами несрещано другаде.

Neshti bez koeto njama smisul da se givee...

music...

Хубу де, нали рекох, че има и изключения...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Иво
Така характеризираните от теб "мъже" не могат да мотивират за нищо!!!

Добре казано.

Още по на место казано.

Мисля, че не си права за Майкъл Джексън. И изобщо, времето не е най-важното при определянето на класическата музика. Не че примерно не можем да сложим някакви времеви граници на барока или класицизма, колкото и да са условни те, но като цяло разграничителната линия между класическа и некласичеса музика е някъде другаде.

Майкъл Джексън няма никога да мине за класическа музика, най-малкото, защото там където има синтезатори, електрически китари, усилватели или нещо такова не може и дума да става за класическа музика. Но, от друга страна, и с акустични инструменти може да се свири най-долнопробна музика, така че само по себе си и това не решава въпроса.

За това, че сега хората са прекалено припряни и все бързат за някъде - да. Абсолютно си права. Като че ли това е причината класическата музика да изглежда досадна на съвременния човек - той все бърза и просто няма търпение да изслуша един класически концерт от около 30 минути, т.е. едно цяло произведение (ако приемем че това е средното времетраене на концертите). Не може естествено да открие и красотата на истинската музика, а за да започне истински да я оценява е необходимо време. Не може просто така да реши и - хоп! да стане ценител изведнъж.

Майкъл Джексън (а може и четиримата с него) е метафора, а не хипербола.
Тъй като този въпрос е достатъчно дърт и сме го дъвкали отдавна и нееднократно в клуба, ще кажа отново, че класическа музика в смисъла, в който се употребява, няма.

че съвременниците на Бах са го считали за скован, маниерен и механичен? Кой тогава е мислел, че един ден всички ще го гледат като палета отдолу-нагоре? И кой е мислел, че "титаните" на времето си векове по-късно ще бъдат считани за салонни автори и на тях ще се гледа със снизходителна насмешка?
Само, моля, не се обърквай, това наистина няма връзка с Майкъл Джексън или друго конкретно име (толкова съм далеко от това, че дори май не знам особено много имена). И именно времето показва какво остава и какво не. Прогнозите май са предварителнообречени. Има само последващи констатации.

Ти наемаш ли се да прогнозираш след два века как ще живеят хората, от какво ще имат нужда и какво ще бъде "класика"?

Казал ти е някой!?

"Тя се двоуми, тя се колебае
Казано с две думи - Жена е!"
Расин

Уф, ако знаеш само понякога колко ми се иска да си прав... ама си далече от реалния живот...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Аз не отричам това, че Бийтълс са *вече* класика и може би след 100 години ще бъдат "още по-класика" отколкото са сега. Но това не означава, че те свирят класическа музика. Всеки жанр си има класика. И поп и рок музиката и хард рока. Старите градски песни, по които някои хора все още си падат и те са може би класика, но не и класическа музика.

Но аз естествено не мога да кажа какво е класическата музика. Някои неща са очевидно класическа музика, други очевидно не са, но има и гранични положения, когато не е лесно да се каже еднозначно дали е или не е.

Във всеки случай поп музиката няма изразителност. Нито изтънчеността на класическата музика. Не всички неща от поп и рока са крайно елементарни като зучене и структура, но въпреки това си остават много далеч от класическата музика.

За джаза ми е по-трудно да кажа. Някои делят музиката на сериозна и несериозна, като сериозната е това, което за мене е класическата музика плюс джаза. Но от моя гледна точка класическата музика си е класическа, каквото и да означава това :).

Ами, аз също използвам Майкъл Джексън като метафора.

Съжалявам, но това което вече сте "дъвкали" е изтрито.

Струва ми се, че има класическа музика в смисъла, в който се употребява. И повечето хора знаят какво имат предвид, когато казват класическа музика. Това е една доста удобна дума (словосъчетание), което за мене е достатъчно определено. Ако кажем, че такова животно няма, може би ще трябва да предложим и самото понятие да отпадне, защото само въвежда в заблуждение или най-малкото е толкова неопределено, че не ни казва нищо или почти нищо. Но не е така.

за думата класицизмът като течение в изкуството просъществува малко повече от сто години. Това обаче не ни пречи да наричаме и музиката на Прокофиев, да речем, "класическа". Нищо че го делят стотици години от класицизма. Както и онези композитори, които са били повлияни от течения като романтизъм, символизъм, експресионизъм и пр. Те реално не са "класически" автори. Това не ни пречи да ги слагаме под общ знаменател.
Тъй че този спор, или по-скоро дискусия, тук е лаическа и търсим не понятието (всички течения отдааавна си имат имена), а обединяващото между различни автори от различни епохи.
Нека да не ставаме буквояди. Най-много да се окажем посредствена публика на музика, която е далеч именно от посредствеността.

Виждам, че преди малко зу е написала това, което спестих. Щом казваш, че е изтрито ще се върна отново на моето предложение. Намирам за по-точно определението "художествена музика".