Въпрос

Случвало ли ви се е : вървиш си из парка например и си мислиш разни глупости , в един момент спираш да си мислиш за глупостите и ... чуваш как хубаво пеят птиците.Те и преди това са пеели и песента им е стигала до ушите , но не и до съзнанието ....

Колко ли неща не можем да "чуем" и да "видим" , щото сме си ангажирали съзнанието си със себе си.

случвало ми се е да вървя по улиците и да гледам хората като ги свързвам със себе си - мисля си "сега дали няма да видя някой познат", "тази мадама май ме зяпаше", "този ме гледа много мръсно", "я какъв стар човек, дали и аз ще изглеждам така...?" и по някое време мислите ми започват да се изчистват и преставам да възприемам хората през егото си - като субекти свързани директно или косвено с мен. и тогава изведнъж ме залива океан от емоции и виждам много повече детайли в поведението на минувачите, които до този момент изобщо не съм забелязал.

Towa e da bydesh Tuk i Sega... nito poweche, nito po-malko...
Da premahnesh wlijanieto na prizmata, prez kojato prechupwash dejstwitelnostta i da bydesh otworen za neja...


Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Да, постоянно ми се случва, оставям се да ми се случи. Едно такова състояние споделих с вас в темата си "Великден".

Или дотолкова да си вглъбен, че да ти се губят минути, километри ...?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Ти това "тук и сега" на мантра го удари.
Да си отворен за действителността значи да бъдеш отворен за всичките и аспекти.
Да осъзнаваш не значи да не мислиш или да осъзнаваш само своята позиция във вселената.
Или си поел по пътя, или не си.
Само ученикът учи, останалите се занимават.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Uchat wsichki.
Greshish, ako delish horata na ucheshti i neucheshti. Mozhe bi ne winagi mozhesh da widish logikata w nechii postypki, mozhe bi ne winagi mozhesh da gi prosledish, no towa e, zashtoto delenieto mezhdu teb i nego wse oshte e ogromno...
Da osyznawash znachi i da naprawish izbor i da poemesh otgowornostta za nego.
No uchenik e wseki. Prosto poradi fakta, che e zhiw.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

А случвало ли ти се е да си говориш с птиците в парка? Или да мислиш, че ти говорят, но ти не ги разбираш? С цветята?

I love this game!

Ами то е лесно да кажеш: да си отворен за действителността .... на практика обаче всичко което го виждаш и чуваш , минава през аурата и по този начин се внася част от субективния елемент.

Много интересни наблюдения могат да се правят в такива моменти ...
и до какво водят те у нас?

Ами те постоянно ми говорят , ама аз все съм ангажиран и рядко им обръщам внимание
старая се обаче и те забелязват това

Ами важното в случая е в какво си вглъбен ....

Мдаааа , ами добре си ти , щом като ти е достатъчно само да го оставиш и то ти се случва.

Всеки може да го направи. По-просто е, отколкото си представяме. Спираме мисли и се отдаваме на усещанията си

Tyj de. Wyprosyt e obache da si dawash smetka za towa...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ми се случва