9 Май-Ретро
10 отговора
165 прегледа
9 Май-Ретро
реших да напиша тая тема под явното въздействие на така наречените леки наркотици ....а самата история е като някакъв далечен зов от миналото ..
днеска е 9 май преди една година почина моят приятел Лестър - този който ме вкара в бизнеса ..
седя си аз в един клуб и си чета обичайните простоии из дира,когато се появява някакъв познат от когото разбира се винаги мога да си напазарувам
и застава зад мене да ми досажда. Изведнъж ми звъни телефона ,дигам,а отсреща най добрата ми приятелка която ревейки ми казва че кученцето и е починало
и единствения който може да направи нещо в тази ситуация съм аз. ставам и тръгвам . прибирам се а вкъщи ми се съобщава че никога не съм се прибирал по бързо ...
чудя се какво ли би трябвало да означава това .....
взимам един шанцов инструмент, ръкавици , и чувал ....(ебати професионалиста съм ...)и отивам на там ..
качвам се до апартамента а тя реве ли реве - същество с което си живял 12 години ...аз обаче по нищо не показвам какво ми е ..усещам само че ме боли единия крак,
взимам трупа и тръгваме към една гора, а той е неестествено студен . усещам как крайниците се изпъват и свиват усещам и как хлипа , имам чувството , че всеки момент ще ме ухапе
и ще се разлае ...стигаме до едно място и аз почвам да копая ...земята е много твърда и същевремено мека , аз копая усещам как по челото ми се стичат капки пот
и падат в дупката те двете си говорят за кученцето което вече не диша , аз през цялото време не казвам и дума ...изведнъж М. ме пита -"Ама ти защо не говориш ", а аз и
отговарям -" ами не говоря защото работя" -върха на цинизма ....(((
в един момент осъзнавам че аз дори моето куче не съм го погребвал така , разстройвам се а това ме кара да се замисля какво предпочитам повече себе си или нещо друго ..
гърдите и кръста ми са мокри вече усещам как почват да изстиват. Всичко е готово вече , и двете хвърлят по шепа пръст а аз заравям останалата част от изкопаното .
Тръгваме си ..Беатриче Офелия леон медичи я няма вече ...
между блоковете духа вятър аз продължавам да изстивам ,пушиме по цигара, канят ме да се кача горе аз обаче отказвам и си тръгвам ...
Вървя си между блоковете и изведнъж попадам на ебати и колоритната компания -"Малките" , взели са си джойнт са решили да се напушат ...а аз отдавна съм го решил това ,
разцъкваме някакъв лаф и почваме да въртиме ...
"Малките" са особена порода хора,-очичките им са виждали доста неща но те лично ,е може и да се лъжа , никога не посягат към материала ,седем момчета съ и едно момиче .
на една възраст са почти всичките около 18-20 но за мен са си малки даже май имаше и под 18 пушат като откачени и понякога като ги слушам се чудя и ми е наистина много странно
след като не са се друсали с твърда дрога с какво са си губели времето че правят едни такива много плоски заключения ....опиума е занимание за интелекта ...май не е така ..
а може и да е така ... но във всеки случай той изравнява резултата - в някои случаиговориме си за филми ,кой къде учи ,какво било станало на училище , разпитват ме за различни оръжия ,
говориме си за банди ,осъзнавам че ми е приятно донякъде но в същия момент в главата ми се натрапва въпроса какво правя с тях по дяволите ....
само един от тях е на материал иска ми се дъ съм на негово място и за това го нападам )правя се на добрия батко, ама усещам че няма да има ефект ..а момичето ...
момичето е най обичайната история която може да съществува ..половината от моите приятели си поиграха с нея и и теглиха шута - сега горкото се опитва да си стои на дупето с връстниците
си ...което за мене изглежда супер смешно излезе ли духа от бутилката вече е много трудно да се прибере ....
двама отиват да си вземат още един , какво да правя влизам им на партия .
връщат се, пушиме ,отрязвам се и решавам да си ходя , нали има мач .
оставям ги в техния си свят и си тръгвам за моя ...
напускам бавно , като че ли чакам някой да ме извика, чувам отдалечаващия се смях и говор , почти се откъсвам от тая атмосвера когато чувам зад себе си -
" ха ха ретро серията свърши "- толкона са се напушили че не усещат че ги чувам ...
става ми гадно , иска ми се да се върна и да извикам " ей тъпаци ама вие не усещате ли че аз дори съм по малък от Вас"..май няма смисъл ...
забравя за всичко и се сещам за Лестър ....и той беше граничар , най добрия му приятел се е самоубил пред него ...е аз поне имах късмет моят се самоуби на поста ...
....
ако някой попита защо наркоманите се друсат отговора е в това което прочетохте по горе ...
Merde !!! La Guard mort mais elle ne se rend pas!! jamais!!
днеска е 9 май преди една година почина моят приятел Лестър - този който ме вкара в бизнеса ..
седя си аз в един клуб и си чета обичайните простоии из дира,когато се появява някакъв познат от когото разбира се винаги мога да си напазарувам
и застава зад мене да ми досажда. Изведнъж ми звъни телефона ,дигам,а отсреща най добрата ми приятелка която ревейки ми казва че кученцето и е починало
и единствения който може да направи нещо в тази ситуация съм аз. ставам и тръгвам . прибирам се а вкъщи ми се съобщава че никога не съм се прибирал по бързо ...
чудя се какво ли би трябвало да означава това .....
взимам един шанцов инструмент, ръкавици , и чувал ....(ебати професионалиста съм ...)и отивам на там ..
качвам се до апартамента а тя реве ли реве - същество с което си живял 12 години ...аз обаче по нищо не показвам какво ми е ..усещам само че ме боли единия крак,
взимам трупа и тръгваме към една гора, а той е неестествено студен . усещам как крайниците се изпъват и свиват усещам и как хлипа , имам чувството , че всеки момент ще ме ухапе
и ще се разлае ...стигаме до едно място и аз почвам да копая ...земята е много твърда и същевремено мека , аз копая усещам как по челото ми се стичат капки пот
и падат в дупката те двете си говорят за кученцето което вече не диша , аз през цялото време не казвам и дума ...изведнъж М. ме пита -"Ама ти защо не говориш ", а аз и
отговарям -" ами не говоря защото работя" -върха на цинизма ....(((
в един момент осъзнавам че аз дори моето куче не съм го погребвал така , разстройвам се а това ме кара да се замисля какво предпочитам повече себе си или нещо друго ..
гърдите и кръста ми са мокри вече усещам как почват да изстиват. Всичко е готово вече , и двете хвърлят по шепа пръст а аз заравям останалата част от изкопаното .
Тръгваме си ..Беатриче Офелия леон медичи я няма вече ...
между блоковете духа вятър аз продължавам да изстивам ,пушиме по цигара, канят ме да се кача горе аз обаче отказвам и си тръгвам ...
Вървя си между блоковете и изведнъж попадам на ебати и колоритната компания -"Малките" , взели са си джойнт са решили да се напушат ...а аз отдавна съм го решил това ,
разцъкваме някакъв лаф и почваме да въртиме ...
"Малките" са особена порода хора,-очичките им са виждали доста неща но те лично ,е може и да се лъжа , никога не посягат към материала ,седем момчета съ и едно момиче .
на една възраст са почти всичките около 18-20 но за мен са си малки даже май имаше и под 18 пушат като откачени и понякога като ги слушам се чудя и ми е наистина много странно
след като не са се друсали с твърда дрога с какво са си губели времето че правят едни такива много плоски заключения ....опиума е занимание за интелекта ...май не е така ..
а може и да е така ... но във всеки случай той изравнява резултата - в някои случаиговориме си за филми ,кой къде учи ,какво било станало на училище , разпитват ме за различни оръжия ,
говориме си за банди ,осъзнавам че ми е приятно донякъде но в същия момент в главата ми се натрапва въпроса какво правя с тях по дяволите ....
само един от тях е на материал иска ми се дъ съм на негово място и за това го нападам )правя се на добрия батко, ама усещам че няма да има ефект ..а момичето ...
момичето е най обичайната история която може да съществува ..половината от моите приятели си поиграха с нея и и теглиха шута - сега горкото се опитва да си стои на дупето с връстниците
си ...което за мене изглежда супер смешно излезе ли духа от бутилката вече е много трудно да се прибере ....
двама отиват да си вземат още един , какво да правя влизам им на партия .
връщат се, пушиме ,отрязвам се и решавам да си ходя , нали има мач .
оставям ги в техния си свят и си тръгвам за моя ...
напускам бавно , като че ли чакам някой да ме извика, чувам отдалечаващия се смях и говор , почти се откъсвам от тая атмосвера когато чувам зад себе си -
" ха ха ретро серията свърши "- толкона са се напушили че не усещат че ги чувам ...
става ми гадно , иска ми се да се върна и да извикам " ей тъпаци ама вие не усещате ли че аз дори съм по малък от Вас"..май няма смисъл ...
забравя за всичко и се сещам за Лестър ....и той беше граничар , най добрия му приятел се е самоубил пред него ...е аз поне имах късмет моят се самоуби на поста ...
....
ако някой попита защо наркоманите се друсат отговора е в това което прочетохте по горе ...
Merde !!! La Guard mort mais elle ne se rend pas!! jamais!!
Редактирано от Galeon на
Ужасно...
тъжно и някак "мътно" ми стана като прочетох това...
Е, и ти добре си го написал...хваща те!
Знаеш, че не съм била наркоманка и не мога да усетя всички нюанси на чувствата между редовете, но и аз съм имала своите лудости и пристрастявания...Освен това усещането за натрапения отвън, но и неизбежен етикет на поколението , в което вече съм , тази"ретро - серия", ми е до болка познато, както и обратното чувство, че съм далеч по-млада от днешните тинейджъри.
Може би истината и за двама ни е някъде по средата...
Понякога човек е самотен.
Qui scribit, bis legit.
Е, и ти добре си го написал...хваща те!
Знаеш, че не съм била наркоманка и не мога да усетя всички нюанси на чувствата между редовете, но и аз съм имала своите лудости и пристрастявания...Освен това усещането за натрапения отвън, но и неизбежен етикет на поколението , в което вече съм , тази"ретро - серия", ми е до болка познато, както и обратното чувство, че съм далеч по-млада от днешните тинейджъри.
Може би истината и за двама ни е някъде по средата...
Понякога човек е самотен.
Qui scribit, bis legit.
в отговор на Mama Netty
#3
Re: Ужасно...
Мамо Нети... в повечето случаи човек е самотен, даже и когато е заобиколен от хора... най-вече тогава :(
Като прочета нещо такова, като това на Галеон, първата ми реакция е да отговоря. Кликам, почвам да пиша и усещам, че каквото и да кажа, ще е тъпо и безсмислено. Отказвам се... мразя да пиша простотии... мразя и да ми съчувстват... мисля си, че всички хора са така... Понякога обаче ми се струва, че на човек просто му се иска от време на време да сподели нещо... без да чака някакъв отговор... мааму, тук го правим непрекъснато...
Е добре де... знам какво искам да кажа... само дето не знам как да го кажа :(((
Пак почнах да пиша глупости :((
Баси... живота е повтаряем... на всички ни се случват едни и същи гадости
I wanna shut the door and open up my mind...
Като прочета нещо такова, като това на Галеон, първата ми реакция е да отговоря. Кликам, почвам да пиша и усещам, че каквото и да кажа, ще е тъпо и безсмислено. Отказвам се... мразя да пиша простотии... мразя и да ми съчувстват... мисля си, че всички хора са така... Понякога обаче ми се струва, че на човек просто му се иска от време на време да сподели нещо... без да чака някакъв отговор... мааму, тук го правим непрекъснато...
Е добре де... знам какво искам да кажа... само дето не знам как да го кажа :(((
Пак почнах да пиша глупости :((
Баси... живота е повтаряем... на всички ни се случват едни и същи гадости
I wanna shut the door and open up my mind...
Re: Ужасно...
Да, бе разбирам те...
То вярно че всеки е самотен /понякога или по-често зависи от човека/, но в повечето случаи не ти пука от това!
А пък в други дни и ситуации - уж, същото познато чувство, но нещо прещрака и хоп - ето те вече летиш от шеснайстия етаж надолу, или си слагаш "златната помпа"...или пък си награбил първия човек ,дето ти е паднал и го спукваш от бой...
Ех, това последното, на мен не ми се отдава, хич, ...
Qui scribit, bis legit.
То вярно че всеки е самотен /понякога или по-често зависи от човека/, но в повечето случаи не ти пука от това!
А пък в други дни и ситуации - уж, същото познато чувство, но нещо прещрака и хоп - ето те вече летиш от шеснайстия етаж надолу, или си слагаш "златната помпа"...или пък си награбил първия човек ,дето ти е паднал и го спукваш от бой...
Ех, това последното, на мен не ми се отдава, хич, ...
Qui scribit, bis legit.