За Well
44 отговора
817 прегледа
Заключена
За Well
Прибирам се от латино-уроците – уморена и доволно весела ... лягам си .... заспивам уморена... но какво се случва? Познай !
Някаква сигнална лампичка ми свети с червена мигаща светлина и вика – не си чела Well скоро – нищо не е писал и се започват едни въпроси – какво става ? ... И решавам, че днес непременно ще напиша, това тук, пък кой както иска да го приема – аз го пиша защото имам усещане за теб, кажи го интуиция и защото си ми приятел. А когато аз не бях добре и те товарих с моите си проблеми и неприятности – ти беше загрижен и твоето състрадание ми помогна да видя живота с реални очи, сега ти благодаря от сърце и това, което ще напиша, знам ще е като нещо отнесено, но си е специално за теб ... нито аз разбирам защо искам да ти го напиша, нито може би другите ще разберат, но съм сигурна, че е за теб и ти ще го разбереш, а дано ти и помогне.
В живота на човек, настъпват моменти, когато му се струва, че нищо не е както трябва, че посоката, която е избрал води към задънена улица, че нещо
е изпуснал безвъзвратно, а безвъзвратно ли е .. в действителност? ... Тогава започва да се пита какво е постигнал, дали е това, което иска да бъде ... и му се струва, че няма сили да се бори, че няма сили да търси и намира отново и отново посоката, че не е способен отново да изживее онова велико чувство – любовта ... но някак усеща и знае, че не трябва да се предава, че трябва да търси, но сили не стигат – духът иска почивка ... а съзнанието го притиска и притиска с логическите си заключения, че седиш ли - нищо няма да стане и да се случи, защото някой ни е учил залудо да работим, но залудо да не стоим !..... Но искам да ти кажа, това не е решението... и колкото и да се взираш в себе си, и колкото да се обвиняваш или упрекваш, ти просто не се досещаш за едно нещо – дошло е времето да помъдрееш ... не че не си мъдър, не че не си бил разумен, не ... просто живота затрупва теб и околните с лавини от проблеми, независещи от твоите усилия за да бъдат разрешени ... тогава безсилието докарва онова състояние, в което човек не вижда смисъл и изход ... не че е слаб духовно, не ! Колкото по-силен е духът, толкова по-силни са изпитанията пред него ... защото това е време на духовно закаляване ... След толкова невъзможности, едно е възможното ... изпитанието за силата на духа е да не загубиш вярата, че си способен .. А периода ще е толкова дълъг, колкото дълго време ти е нужно да осъзнаеш, че мъдростта е всъщност да се научим да бъдем търпеливи, когато не можем да контролираме ситуациите в живота си, вярващи в силите си, че ще се справим със всичко и в крайна сметка помъдряваме, единствено и тогава, когато разберем и се примирим, че човек се ражда сам, живее сам и в самотата трябва да успеем да открием радостта от живота, а всичко останало, което искаме да притежаваме да открием, че всъщност го носим в себе си, но под различна форма ... Човек търси материалното или за да задоволи собствени потребности или за да може да помогне на близките си, но духовното, никой не може да купи и да продаде ... защото то се нарича любов .. и всички като лунатици търсим материалната сигурност, но когато я постигнем, забелязваме, че нещо друго липсва – любовта ... онази истинската ... или ако чак тогава дойде, си мислим, че е при нас заради материалното ... и тя пак ни липсва ... Или пък, ако липсва материалното, си мислим, че тя си е отишла от нас поради тази именно причина ... ако е така, дали е имало любов, забравяме да се попитаме ... Така сме устроени, че често подлагаме на съмнение себе си, околните, всичко и то СЪМНЕНИЕТО разяжда живота ни ... А в периоди като този, ние просто трябва да го отстраним ... за да не разяде нас отвътре... ТО е способно да разруши всичко и нас, и света около нас. Помниш ли схемата, която бях извела като формула в темата на Калински за надеждата? :) Времето, когато нищо не сме способни да направим, когато нещо ни е отнето, когато невъзможността ни прави безсилни е време да оплевим бурените на съмнението в душата си ... защото те пречат на вярата ни, а вярата ни дава надежди, а надеждата ни отвежда до любовта .... Това е духовната страна на нещата ще каже някой, е добре ще кажа аз ... ми да ги съчетаем ...
В този свят две неща са вечно недостатъчни и вечно трудно се съчетават ... когато имаме пари, нямаме любов и обратното ... Когато имаш пари, да нямаш с кой да ги споделиш, когато имаш много любов, да ти отнемат човека ... Да съчетаеш двете, означава да нямаш максимума към който се стремиш, а да се задоволиш със златната среда ... Мдааа ... става така сякаш някой се грижи за нас да не сме прекалено доволни в живота... а то е може би, за да се обърнем погледнем във себе си и най-после останем доволни от това което сме ... нито повече, нито по-малко ... и тогава да раздадем от себе си само онова, което имаме ... за да дойде при нас това, което има нужда да сподели самите нас, а не да ни обсебва със желания, претенции и ни поставя пред невъзможности ... Света – той е пъстър .. . той може да иска да вземе душата ни, ако се впуснем да доказваме, че можем повече от всички други, ако имаме неблагоразумието да искаме да имаме повече от всеки друг и още ... и още ... докато не се изтощим напълно и окончателно ... а толкова е лесно, да не се поддаваме да изкушението и съмнението. Толкова е лесно да оградим пространството със себе си и да направим едно кътче от света, колкото и малко да е – но в хармония с нас, така, че като стъпваме по чорапи в него да ни е уютно, защото сме със себе си ... да ни е комфортно, защото сме в хармония със себе си и пространството ... Имаме право на такива моменти, в които човек не трябва да се съобразява със света и хората около него, а света трябва да се с теб... Това е само част от времето на целия ни живот ... една мъничка част, когато трябва да накараш другите да се съобразяват с теб ... за да можеш да събереш себе си, след голямото раздаване, за да можеш да върнеш душата си ... и тогава разбираш, че не е трябвало да се раздаваш без остатък, а да овладееш изкуството да СПОДЕЛЯШ.
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*
Някаква сигнална лампичка ми свети с червена мигаща светлина и вика – не си чела Well скоро – нищо не е писал и се започват едни въпроси – какво става ? ... И решавам, че днес непременно ще напиша, това тук, пък кой както иска да го приема – аз го пиша защото имам усещане за теб, кажи го интуиция и защото си ми приятел. А когато аз не бях добре и те товарих с моите си проблеми и неприятности – ти беше загрижен и твоето състрадание ми помогна да видя живота с реални очи, сега ти благодаря от сърце и това, което ще напиша, знам ще е като нещо отнесено, но си е специално за теб ... нито аз разбирам защо искам да ти го напиша, нито може би другите ще разберат, но съм сигурна, че е за теб и ти ще го разбереш, а дано ти и помогне.
В живота на човек, настъпват моменти, когато му се струва, че нищо не е както трябва, че посоката, която е избрал води към задънена улица, че нещо
е изпуснал безвъзвратно, а безвъзвратно ли е .. в действителност? ... Тогава започва да се пита какво е постигнал, дали е това, което иска да бъде ... и му се струва, че няма сили да се бори, че няма сили да търси и намира отново и отново посоката, че не е способен отново да изживее онова велико чувство – любовта ... но някак усеща и знае, че не трябва да се предава, че трябва да търси, но сили не стигат – духът иска почивка ... а съзнанието го притиска и притиска с логическите си заключения, че седиш ли - нищо няма да стане и да се случи, защото някой ни е учил залудо да работим, но залудо да не стоим !..... Но искам да ти кажа, това не е решението... и колкото и да се взираш в себе си, и колкото да се обвиняваш или упрекваш, ти просто не се досещаш за едно нещо – дошло е времето да помъдрееш ... не че не си мъдър, не че не си бил разумен, не ... просто живота затрупва теб и околните с лавини от проблеми, независещи от твоите усилия за да бъдат разрешени ... тогава безсилието докарва онова състояние, в което човек не вижда смисъл и изход ... не че е слаб духовно, не ! Колкото по-силен е духът, толкова по-силни са изпитанията пред него ... защото това е време на духовно закаляване ... След толкова невъзможности, едно е възможното ... изпитанието за силата на духа е да не загубиш вярата, че си способен .. А периода ще е толкова дълъг, колкото дълго време ти е нужно да осъзнаеш, че мъдростта е всъщност да се научим да бъдем търпеливи, когато не можем да контролираме ситуациите в живота си, вярващи в силите си, че ще се справим със всичко и в крайна сметка помъдряваме, единствено и тогава, когато разберем и се примирим, че човек се ражда сам, живее сам и в самотата трябва да успеем да открием радостта от живота, а всичко останало, което искаме да притежаваме да открием, че всъщност го носим в себе си, но под различна форма ... Човек търси материалното или за да задоволи собствени потребности или за да може да помогне на близките си, но духовното, никой не може да купи и да продаде ... защото то се нарича любов .. и всички като лунатици търсим материалната сигурност, но когато я постигнем, забелязваме, че нещо друго липсва – любовта ... онази истинската ... или ако чак тогава дойде, си мислим, че е при нас заради материалното ... и тя пак ни липсва ... Или пък, ако липсва материалното, си мислим, че тя си е отишла от нас поради тази именно причина ... ако е така, дали е имало любов, забравяме да се попитаме ... Така сме устроени, че често подлагаме на съмнение себе си, околните, всичко и то СЪМНЕНИЕТО разяжда живота ни ... А в периоди като този, ние просто трябва да го отстраним ... за да не разяде нас отвътре... ТО е способно да разруши всичко и нас, и света около нас. Помниш ли схемата, която бях извела като формула в темата на Калински за надеждата? :) Времето, когато нищо не сме способни да направим, когато нещо ни е отнето, когато невъзможността ни прави безсилни е време да оплевим бурените на съмнението в душата си ... защото те пречат на вярата ни, а вярата ни дава надежди, а надеждата ни отвежда до любовта .... Това е духовната страна на нещата ще каже някой, е добре ще кажа аз ... ми да ги съчетаем ...
В този свят две неща са вечно недостатъчни и вечно трудно се съчетават ... когато имаме пари, нямаме любов и обратното ... Когато имаш пари, да нямаш с кой да ги споделиш, когато имаш много любов, да ти отнемат човека ... Да съчетаеш двете, означава да нямаш максимума към който се стремиш, а да се задоволиш със златната среда ... Мдааа ... става така сякаш някой се грижи за нас да не сме прекалено доволни в живота... а то е може би, за да се обърнем погледнем във себе си и най-после останем доволни от това което сме ... нито повече, нито по-малко ... и тогава да раздадем от себе си само онова, което имаме ... за да дойде при нас това, което има нужда да сподели самите нас, а не да ни обсебва със желания, претенции и ни поставя пред невъзможности ... Света – той е пъстър .. . той може да иска да вземе душата ни, ако се впуснем да доказваме, че можем повече от всички други, ако имаме неблагоразумието да искаме да имаме повече от всеки друг и още ... и още ... докато не се изтощим напълно и окончателно ... а толкова е лесно, да не се поддаваме да изкушението и съмнението. Толкова е лесно да оградим пространството със себе си и да направим едно кътче от света, колкото и малко да е – но в хармония с нас, така, че като стъпваме по чорапи в него да ни е уютно, защото сме със себе си ... да ни е комфортно, защото сме в хармония със себе си и пространството ... Имаме право на такива моменти, в които човек не трябва да се съобразява със света и хората около него, а света трябва да се с теб... Това е само част от времето на целия ни живот ... една мъничка част, когато трябва да накараш другите да се съобразяват с теб ... за да можеш да събереш себе си, след голямото раздаване, за да можеш да върнеш душата си ... и тогава разбираш, че не е трябвало да се раздаваш без остатък, а да овладееш изкуството да СПОДЕЛЯШ.
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*
Да утешавам мъчещите се първа радост е за мене!
. Собственоръчно ще го сссзъбия.
Re: За Well
Well, аз така успокоително омайващо като мама Anima не мога да го кажа, обаче може да пием бира и да си направим разходка из "Етъра"... имам идея някъде около празника на Св. св. Кирил и Методий и брат му да намина къде твоя край... ще се радвам ако може да се видим, па макар и за малко
Re: изглеждa се рaзмножaвaт с просто делене:)
Остава да вземем Общо Становище по въпроса с клонингите 
;ако на някои ако му се чати, да ми каже. Като стане дума за подкрепа - участвам не само на флуидна основа. Тъй да се каже, принципно ми е от най-отръки (отзъбни, може би)
;ако на някои ако му се чати, да ми каже. Като стане дума за подкрепа - участвам не само на флуидна основа. Тъй да се каже, принципно ми е от най-отръки (отзъбни, може би)Re: е за тва те мразя анимо
Пит, злато - за теб когато му дойде времето ---- още мъничко остана...
И лебедова песен няма и няма да има
преконфигурирах звездите
на моя небосклон
мра си да не се подчинявам на влиянията им - това ще да е тръския ми инат
щото звезден такъв не ми е даден...!
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*
И лебедова песен няма и няма да има
преконфигурирах звездите
на моя небосклон
мра си да не се подчинявам на влиянията им - това ще да е тръския ми инат
щото звезден такъв не ми е даден...!
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*
Re: За Well
Ми вярно сме си истински приятели
Поне аз така ви чувствам, е сега ми блесна защо съм била толкова
ядосана и не можех да го обясня на реалната ми приятелка психоложката..
Ми защото винаги съм защитавала приятелите си, ако някой ги напада -
тя обвинявайки, че в нета влизат хора, които синямат друга работа и
просто си играйкат тук като в детска градина, защото им скучен и бесмислен
живота и нямат социални конакти - познай как съм го възприела като нападение по приятелите ми и на връх великден аз да споря до 3 часа сутринта ... не е истина просто... можете ли да повярвате - ти 4еНе съм
сигурна, че ще повярваш, защото знаеш на какво съм способна, ако някой
бъде нападнат
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*
Поне аз така ви чувствам, е сега ми блесна защо съм била толкова
ядосана и не можех да го обясня на реалната ми приятелка психоложката..
Ми защото винаги съм защитавала приятелите си, ако някой ги напада -
тя обвинявайки, че в нета влизат хора, които синямат друга работа и
просто си играйкат тук като в детска градина, защото им скучен и бесмислен
живота и нямат социални конакти - познай как съм го възприела като нападение по приятелите ми и на връх великден аз да споря до 3 часа сутринта ... не е истина просто... можете ли да повярвате - ти 4еНе съм
сигурна, че ще повярваш, защото знаеш на какво съм способна, ако някой
бъде нападнат
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*
Re: За Well
Ще ме вземеш ли и мен на "Етъра" хем ще наминем през Уелч
хем ще си начеша крастата да направя снимки за албума ми
със снимки от цяла БЪЛГАРИЯЛ
Нещо ме избива на патриотизъм тия дни и само се хваля на чужденците
с красоти красотни из земите наши ...
Ще взема пак да участам в някой конкурс този път на Кодак
за дигитална камерка съм намислила - та до 15 юни е срока
та трябва да ми помогнете с Уелски да хвана
природката като за конкурсна снимка... нали ?
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*
хем ще си начеша крастата да направя снимки за албума ми
със снимки от цяла БЪЛГАРИЯЛ
Нещо ме избива на патриотизъм тия дни и само се хваля на чужденците
с красоти красотни из земите наши ...
Ще взема пак да участам в някой конкурс този път на Кодак
за дигитална камерка съм намислила - та до 15 юни е срока
та трябва да ми помогнете с Уелски да хвана
природката като за конкурсна снимка... нали ?
*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*