За локумите.

Здравейте... аз минавам за малко, още съм в "отпуск". Всъщност тая почивка ми се явява свръхнатоварваща, ама това друга тема. Сигурно още едно извесно време ще "почивам". Обаче напоследък ми се върти нещо из главата, и дойдох да го споделя. За локумите. Напоследък ги срещам все по-често, търкалят се навсякъде. Прави ми впечатление фактът, че масово хората не могат да общуват помежду си ако използват само правилни граматически и логически изречения. Имаме си думички и словосъчетания, понякога цели изречения, които се казват в определена ситуация. Клишета, с други думи. Стои ти насреща някой и очаква да се държиш като програмиран. Ама отникъде ти идва, ей така, и си очаква нещо. Например спира те на улицата и пита "извинете, имате ли часовник?". Правилният отговор на тоя въпрос е или "да, имам" или "не, нямам" - точно, ясно и конкретно отговаря на зададения въпрос. Обаче тоя човек като те пита това не го прави понеже иска да знае имаш ли часовник, а за да му кажа колко е часът. Та моят въпрос е откъде на къде аз трябва да давам отговори на незададени въпроси и да се подлагам на душевни терзания (примерно), като е по-лесно съответния човек просто да каже "бихте ли ми казали колко е часът". Естествено, това е доста прозаично като за пример, ама дава долу горе представа какво имам предвид. Или другия вариант - задава се точен въпрос, и отговаряш нещо, което не са те питали. Например въпрос "ще вечеряш ли?"с отговор "ами не съм гладен". Тъпичко ми звучи. Не, че държа на някакви казармени принципи и да ми се отговаря едносрично и т.н., обаче ми действа твърде уморяващо да гадая какво е имал някоуй предвид. Вече не отговарям на неправилно зададени въпроси. А пък да не говорим колко не понасям да ми се уфлянкват. Общо взето това е най-лесният начин човек да загуби доверието или уважението ми - като ми мрънка насреща и и не смее (или не знае) как да попита/отговори/поиска. Не обичам локум. Обикновено не си струва да дъвча гадното, шарено, сладникаво и лепкаво нещо, само за да си хапна едното орехче, което стои в средата. И това в добрия случай, понеже има и локуми без орехче. Съвсем различно е когато извадиш орех от твърдата му черупка - цял, здрав, суров, и мирише на орех, не на лепкаво. Мисля, че Локумът няма и душа, няма характер, няма облик, няма нищо. Локумът е диагноза. Е, доста хора обичат сладко, разбира се. Аз не обичам.
Ще наминавам. Наминавам, тоест.

__________________
Мислете за мен като за огън.

ia kaji koi te iadosa

Da

ще си лягаме ли ?

А аз например, не обичам паразитните изрази. Тия дето ги повтарят след всеки няколко думи, например:
- между мъже: "Прекара ме, разбираш ли!", което при разлютено настроение и яростен коментар на събитие излиза като "збийш ли".
- или между жени: "Просто е ужасен, да ти кажа" с подходящо маниерничене в интонацията и отпиване на глътка кафе.
Има и други... ама в момента не се сещам :-)



What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Рaзбирaм срещу кaкво се противиш:) Но без локуми мaй не може. Тaкa е устроен светът. Предстaви си следнaтa ситуaция: срещaш мъж, който стрaшно ти хaресвa но още нa вторaтa си репликa кaзвa: "Айде дa се чукaме". И кaк ще реaгирaш нa товa? Кaк ще реaгирaт нa товa 99% от жените и зaщо?
Имa безброй други ситуaции при които директния подход гaрaнтирa че ще удaриш нa кaмък

аз пък имах един шеф дето се скъсваше от е*не....даже и по телефона...след всяко изречение (да го цитирам много искам ама ще ме пратят в попържни) голям селянин

Да не знаеш кой си все още не е толкова опасно. Опасно е като се вземеш за някои друг

почукай за да ти отворят!

сигурното си е сигурно


вече мога да предсказвам! само трябва да съм директен

Ми ако е по Великден, най-много да му сграбчи яйцата

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

aмa не всеки ден е великден, нaли знaеш

аиде сега. нима искаш да чуваш неща от сорта на
"искам да спя с теб"
"имаш хубави цици' (не казвам че съответния само това е оценил, а че И това е оценил)
и тн.?

или някои локуми са приятни/полезни? например всички локуми тип флирт?
или това не са локуми?:) понеже не ми се виждат особенно директни :)

ПС. а сори, клопсито вече го е дал тоя пример. евала клопси :)

_____________________________
All hope abandon, ye who enter messages here.

май аз бях
ама може и да не съм, 'щото съм й безразличен

кажи какво да направя, като не мога да внеса ред в мислите, камо ли в думите си...
за глупавите постъпки неща и да споменавам

лошото е че хората не опитват да се разбират, ами искат всичко да е ясно, точно и директно...
ама не е ли много сухо това... пък и аз не съм машина...
задавам си въпроса: "Трябва ли да се променям заради някого?" и май все повече клоня към "НЕ!".
Промяната ще идва винаги и изключително вътре от мен самия.

ЗНАЧИ...
РАЗБИРАШ ЛИ,ЗНАЧИ...
Изучавала съм преди време Нет жаргона и характерните изрази, с които се прекалява. "БРЕ" и "БАССИ" водят класацията...
Всъщност интересна тенденция се очертава в клуба: лингвистичната култура при виртуалната комуникация: Безсънната я почна, Чене я подхвана, Копринката я разви...
Гот!


Catch it...if you can .
Share it...if you want.

- Бихте ли ми казали колко е часът?
е:
- Да, бих!
или:
- Да, с удоволсвие!
или:
- Не, не бих Ви казал!
Значи - и така формулираният въпрос не става... за да разбереш колко е часът трябва директно да се каже:
- Кажи колко е часът бе ! /ако е дама - вместо "бе" се казва "ма"/.
Другият начин е просто да се хване ръката на носещият часовник и да се погледне колко е часът !

Ама госпожо - не може така да ни обърквате - хем яснота и математическа точност на разговорите искате, хем с коприна сте се наметнали, не стига коприната, ами и в сладникаво-задушливи и опияняващи хлороформени облаци сте се обвили... Цялата вий на един гооооооолям локуууум приличате - като махнете воалите и облаците ухания - и останете гола - е те тогава - ще получавате директни и точни вербалности и невербалности разни...

Пък ний локума по наше село и в ориента си го обичаме...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

локума е супер!
опитай гръцкият
екстра е!

Да утешавам мъчещите се първа радост е за мене!

Дaно не е прекaлено стaр и познaт

Препълнен aвтобус спирa нa спиркa:
A: Извинете, слизaте ли?
Б: Моя си рaботa!
А: Но aз ще слизaм!
Б: Вaшa си рaботa!
А: Но aвтобусa всеки момент ще тръгне!!
Б: Неговa си рaботa

Съгласна съм напълно.
Здравей

__________________
Мислете за мен като за огън.