Среща

Сега съм на 35 години, това за което искам да споделя става преди 16 години.
Бях млада, лято, море, и нали знаете любов и тъй нататък. Случи се така , че няколко месеца по-късно заминах с родителите си в чужбина/те отидоха на работа/, и там за разбрах, че съм бременна. Не можеше и дума да става за аборт, беше и късно, а ми беше и жал да детето. Родих едно хубаво момченце, записах се да следвам, станах адвокат, родителите ми помогнаха и се грижеха за детето. Не се омъжих, не че нямаше за кого, но така и не срещнах подходящия мъж. Беше ми добре , с детето, и с работата, изцяло бях ангажрана, и така и време много не ми оставаше за мислене и въздишки.
Никога не потърсих момчето , което стана неволно баща на детето ми, защо ли, мислех си да го търся, сигурно си има свой живот, а аз мой. Кому е нужно да разбиваме дните си , надявах се той да е добре, и да е създал семейство.
Докато, един ден... Връщам се в България, но се случи така , че ми се наложи да ползвам услугите на застрахователна компания, и изневиделица, не щеш ли, ТОЙ!!! В първият момент се стъписах от изненада, и май, че и от ужас, дори и не ми е идвало на ума , че мога да го срещна, тъй като той беше родом от малък провинциален град. Сега един такъв, понатрупал години, килограми, солиден господин. Направ замръзнах. Синът ми беше с мен.
Приликата помежду им беше огромна.
Разприказвахме се, той изненадващо за мен ме позна, разпитва ме за детето.
Дори според мен не се и досети, но знае ли човек?
Вече от дни се измъчвам - дали да им кажа, ако им кажа, ще разбия живота на всички ни, ТОЙ си има семейство, две деца, моят син знае, че баща му е починал преди да се роди. Но мен ме гризе непрекъснато съвестта.
Дали някой не може да даде разумен съвет, защото аз май съвсем съм си изгубила ума.

Незнам дали някой би ти дал разумен съвет, но не мислиш ли , че е по добре да кажеш истината, дори и да боли много.
Представиси че по някаква случайност, единият от двамата разбере, тогава какво би се получило. Според мене ще стане още по лошо.
Но все пак не бих се усмилила да те съветвам, това е твое право и ти сама трябва да решиш как да постъпиш.Трябва добре да усмислиш нещата, да прециниш ситуацията, от всички страни и тогава да вземеш решение.
Пожелавам ти успех.

много мистириозна

Да кажеш на кои?
Кажи на човека, че има още едно дете. Нека знае като изрично подчертаеш, че нямаш никакви претенции. дай му време да се овести от шока и според реакцията му ще действаш по-нататък. Ако желае, може съвсем дискретно да поддържа връзка с вас, да бъде осведомен за сина си и т.н.
В зависимост от реакцията му, но в никакъв случай по-рано ще кажеш и на детето. Много страшно би било, то да се настрои и да закопнее за баща, а да бъде отхвърлено.

Според мен трябва да се каже на бащата.Но не трябва да се
казва на жена му и на техните деца пак според мен.А на сина си
и аз се чудя дали е правилно да му разкриеш тайната.По-скоро ДА.

Прави каквото трябва пък да става каквото ще

си замълчавате, ама моят съвет е да не казваш нищо. По-романтично е... Пък и да кажеш - от това само няколко души ще се натоварят с излишни емоции - повече отрицателни. Става сложно, но в никакъв случай не е хубаво. Смяташ ли, че таткото ще се зарадва на своето нечакано дете? А на тебе? - Ако прецениш, че ще ви се зарадва - е, тогава има резон да му кажеш. Ти най-добре си го познаваш човека.

Semper Fidelis

Стефчо ебати и романтиката,която я има тука.

Прави каквото трябва пък да става каквото ще

ще цъфне, когато историята се размирише... Но това не ти е роман на възпитанието от времето на Дидро и Русо.

Semper Fidelis

Изведнъж света около мен като че ли се срина. Загубих дори самообладание, чувствах се и виновна, и раздвоена. Като че ли с годините , сама си бях внушила, че наистина това момче е починало, нали знаете за лъжата , повторена толкова пъти, става истина, и започваш и ти да си вярваш. Приех случилото се като едва ли не вандалско нахлуване в доре подредения ми живот- времето на обясненията беше свършило.Сина не питаше за баща си, аз го бях съвсем забравила. Много ми е трудно, а не искам никой да бъде засегнат.
Благодаря ви за мненията.

ne mislq che ima smisyl da se kazva kakvoto i da bilo. izlishni problemi bez nikakyv smisul. osven za teb samata. toi (bashtata) i toi (sina) mogat samo da zagubqt.
ostava ti da si reshish dali pechelish neshto

_____________________________
Индивидуалисти от всички страни - обединявайте се!

Ако не се казва Стефан, може и да се зарадва.

Кво има да мирише тука бе!
Обичали са се и не са изневерявали на никой. А не като некой хора, дето се свалят тука и засипаха нета с жалбите си как да изневерят на жена си.
Аре изкзвай се по-подготвен бе.

I spored men ne e nujno da se razbira istinata. Vseki e poel otdavna svoia put. Sinut ti e jivial tolkova godini s naglasata, che bashta mu ne e jiv...Mislia che e razumno tazi taina da si ostane takava. Za da ne razbiesh surceto na deteto.
Tvurde kusno e za istinata. Tia niama da e polezna za nikoi ot vas.
Vse pak tova e moeto mnenie, reshenieto si e izcialo tvoe.
USPEH!

Съдбата води желаещия, нежелаещия влачи!

никакъв съвет не мога да дам... ако аз бих бил този мъж - предпочитам да знам... но все пак най-важният в случая е синът ти - ти най-добре го познаваш, ти си решавай...

пп - и все пак, нещо съчинена ми се вижда историята... съчинена... съчинена... ама то е щото съм прост човек, та не ми се връзвайте, любезни госпожи и господа...
прост селянин, ама много прост ви казвам !

Странно изказване. Да, има и риск да не се получи добре, особено ако е от онези мъже, които асоциират своето дете с петдесет лева по-малко месечно.
Или има суперревнива и дребнава съпруга и суперревниви и дребнави дечица.
Въобще благоприятнта развръзка зависи от широкомислието на бащата.
От постинга ти лъха осъждане към грях, срам, престъпни наклонности и прочие. А кое точно е лошото и осъдителното в цялата история, м?

Не знам какво решение ще вземеш. Не мога да гадая, но я си помисли един ден така или иначе ще кажеш на детето. То дали ще ти прости, че тогава не си му позволила да прегърне баща си?
Ако запознаеш двамата, вярно е ще има много вълнения, много емоции, но така е дошло. А всъщност какво ще се промени във вашия - на теб и на сина ти живот - ще се върнете обратно и ще продължите по старому. Само че, ще има още един човек, който мисли за него.

мислиш в термините на правото:
От постинга ти лъха осъждане към грях, срам, престъпни наклонности и прочие. А кое точно е лошото и осъдителното в цялата история, м?

В моето постване няма и намек за подобни неща. Говорех за емоционалната страна на нещата. Пък ако жената има нужда от издръжка и други такива - нека си казва. Но от нейното постване разбрах съвсем други неща.

А от твоето е поредното заяждане. Вече не мога да напиша и два реда без някой да ме заяде.

P.S. Това твоето: "Въобще благоприятнта развръзка зависи от широкомислието на бащата." не е ли повторение на моята мисъл: "Смяташ ли, че таткото ще се зарадва на своето нечакано дете? А на тебе? - Ако прецениш, че ще ви се зарадва - е, тогава има резон да му кажеш. Ти най-добре си го познаваш човека." Виж по-горе!


Semper Fidelis

А глаголът "размирише" с какъв смисъл е натоварен в твоето изречение?
Сигурно позитивен ицелящ да изрази одобрение?
А ти пък защо приемаш всяко различно мнение като заяждане. Не съм казала нищо обидно за достойнството ти, то така наистина не може да се разговаря.

да речем,че синът ти ти прости,че си го лъгала 15 години и сега надеждата му да има баща отново се възроди
а баща му? - мислиш ли че ще се зарадва на новината - това ще е удар и върху неговия "подреден"живот. и след този удар дали ще му се ще да изпитва топли бащински чувства към това момче, което де факто вече е пораснало и за което дори никой не си е направил труда да му съобщи ,че съществува.
а жена му и децата му - които за разлика от теб наистина са дали 15 години от живота си за него - те няма ли да са шокирани? не рискуваш ли да разбиеш семейство с две деца просто ей така?
и въобще какво мислиш,че ще спечелиш?
този мъж ще е бесен, че не си му казала тогава - безспорно и двамата сте били достатъчно умствено недоразвити, за да направите дете по този начин, но и безспорно всяко дете се създава от ДВАМА РОДИТЕЛИ С АБСОЛЮТНО ЕДНАКВИ ПРАВА НАД НЕГО и е адски подло единият да бъде манипулиран по какъвто и да било начин от другия, само защото природата му е дала матка. този човек е имал пълното право да знае и да направи своя избор - дали ще има нещо общо с това дете и до колко, както и право да разполага с тази информация както намери за добре по-нататък в живота си.
и второ - това че сте се ч---ли няколко пъти на морето СЪВСЕМ НЕ ЗНАЧИ, че щяхте да бъдете подходящи един за друг за по-продължително време независимо дали имате или нямате общи деца.
ти дори не знаеш какво е да имаш семейство, какво е да чакаш някого всяка вечер на вратата с нетърпение само за да можеш да го прегърнеш, щастието когато сутрин го видиш до теб...и така всеки божи ден. осъзнай се - ти нищо не си дала на този човек, а сега си позволяваш да искаш и да взимаш.
по всичко си личи, че макар да си станала "АДВОКАТ" с "подреден живот" си не по-малко инфантилна отколкото преди 16 години. един съвет - не прекалявай с латино-сериалите!
П.П. Сори за тона, ама като си помисля че някой би могъл да постъпи толкова подло с мен, както ти с онзи мъж... След това, което си направила поне не му съсипвай живота. Би могла да му го кажеш на саме - но без знанието на сина ти! нека "баща му" наистина реши как да разполага с тази информация - ако той е съгласен да се разгласява - кажи истината и на сина си. чао!

Няма нищо, за тона.
Тогава бях много млада. Разбрах късно за детето, имам нередовен цикъл. Не искам да прозвучи като оправдание, но изобщо не бях готова за това да напусна топлото семейно гнездо, аз съм единствено дете. Не си и представях как мога да се превърна в любяща съпруга, връзката ни беше съвсем мимолетна. Всеки има грешки в младостта си. Ако се бях обадила на момчето, можех да получа отговор дори - ти пък коя беше, сигурна ли си, че е от мен, или подобни неща. Не твърдя със сигурност, но беше много вероятно.
Родителите ми ме подкрепиха, на практика те го отгледаха, възпитаха го като добър, честен , толерантен младеж. Имала съм брат, починал малко след раждането, и сега помня когато майка ми пое малкото, току що родено човече, как течаха сълзи от очите, повтаряйки непрестанно - като моето момченце, като моето момченце.
Не съм търсила от никого нищо, не бих искала на никой да разбия личния живот, така се стекоха обстоятелствата.
Не искам от него нищо да получа, още по малко да взимам, аз мога да дам всичко на детето си. Дори си мисля, че изобщо не се нуждае от баща, така чудесно си е живял без него толкова време.
Не съм инфантилна, просто съм съкрушена, зависи от гледната точка. Казано е :не съди, за да не бъдеш съден. А за латино - сериали, не разполагам с такова време.
Благодаря за изказаното мнение.

Всички мислят как биха се чувствали сина и бащата. А как се чувства "просто жена" в случая? С тази несподелена истина превърнала се в лъжа. Това е една огромна отговорност. И какво, да продължава да я носи сама ли? И няма ли да отрови всичко около нея?
Аз съм за истината. Каквото и да се случи е по-добре от разяждащия страх.