Понякога ..

Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, с които си живял.
Оставяш настрана венецът трънен -
днес си уморен, много уморен.

И знаеш, че след теб не ще извикат,
дори да казват колко ги боли..
Нека без престорена трагичност -
просто ей така - да се разделим, нали!

Magister bibendi

Tih super e :))

mmmmm daaa nqkoi umeqt da pishat hubavo, a drugi da 4etat taka. Predlagam treti da porazsajdavat malko varhu gorespomenatoto

LELE EBASI I LJUBOWTA; DA SI TRUGNA OT TEZI DETO GI OBICHAM?ami az ne jelaja da is trugwam ot tjah, apuk i SWETA DA PROPADNE I SLED WECHNOSTTA;KWA E TAZI LJUBOW DETO TRJABWA DA IMA RAZDJALA; TUKA NJAKOI E LUGAL NJAKOGO!!!!!!!!!!!

... ще изгладя с устни от леглото
отпечатъка на твоето тяло-
все едно че те е нямало,
и няма да ми бъде тъжно...

е по-добре да останеш с желанието, макар че някой е готов да ти отвърне

понякога е по-добре да спреш, за да имаш красив спомен, а не среднощен кошмар

и понеже край винаги има..... на мен ми се струва, че по-добре е сам да избереш какъв да е той:)))))

друг е въпроса дали си в състояние да го направиш:))))

...
Но после още дълго ще съзнаваш
Когато безвъзвратно си поел
Че хората които тук остават
Може би без теб ще имат по-щастливи дни

ето ти и обещания край на песента... но само на песента.....

Izvinyavay!!! Ti znaesh zashto!

Tih,

Ako dumite ti biaha esenni lista....

Kakav prekrasen ogan bi stanal ot tiah:-)))

dim

сблъсък на влюбени атоми

Да тръгваш си обиден и смирен
а болката е толкова непоносима
сърцето ти разкъсано кърви
в очите бликащи сълзи.
И питаш се защо ли си живял
защо от себе си любов си дал
за ди тръгнеш обиден и смирен
случайно някой ден......
Да, няма кой след тебе да извика
да се опита поне за миг да те поспре
или поне да те попита
нима наистина се чувстваш толкоз зле.......

*здравей живот изпълнен с изненади!!!

/kreshteeiikiiiiiii/: Tih, ne si tragvai, az mnogo, ama mnooooogoooooooo te obicham!!!!!

Обичта ни е взаимна Ния!
Ти - в Германия, Димяна - в Мексико, Ида, Солей и всички мои приятели с които се родеем, без които ни е тъжно, с които сме силни, без които залезите не са същите, утринната роса горчи, а хлябът е кисел.
Е, аз Ви обичам, с всичките ви кусури и залитания, с меда и жилото, които споделяме всяка вечер тук!
Другото - нека оставим на времето и вятъра! Те неумолимо плетат своята мрежа около очите ни!

Magister bibendi

...e hubavo da otgovorish i na men...

да грешиш е човешко, но да прощаваш - божествено!
Ако ти простя ше се окаже, че са правя на голяма работа.
Нито съм писател , нито съм склуптор. Кво да правя като съм прост тенекеджия. Ама много прост!
Да ти е простено милата!

Magister bibendi

za da pokajesh choveshko ili BOJESTVENO... hm, mi spri se malko...
Bog izbira tezi, koito im lipsva jelanie za pokaznost, jelanie da sa nad drugite , vsichki tia neshta, poshli(egati shto taka gi vijdam beeeee... ... )..
sorry tih, ama v teb neprestanno ulaviam tia techenia, sigurno ne sum prava...ama taka si mislia
ae moje puk da niama Bog...koito da ni sudi...ta budi otgore, enjoy...

Да беше яспис, камък скъп,
Бих на ръката си те сложила.......
Но в този свят студен , ти си просто човек....
Да те ударжат безсилнни са ръцете ми.........

дим

сблъсък на влюбени атоми

Отиваш си... Аз свивам рамене,
уверена, че утре ще се върнеш!
Напразно?
Как твърда е походката позната...
...и болката във тихите ти стъпки,
заглушила безмълвния ми крясък...
По морната извивка на гърба ти
отгатнах... всичко ти отнех...
отнех ти силата дори да се обърнеш.

Da ne si se shashnala po niakoia sekta mila?

Namiram korenna promiana v tebe....hm......
podivia ili kakvo?.. kade otide onova svetlo momiche koeto poznavah..??
Sega VARHA NA SLADOLEDAA!!!! tihia li vze da napadas?
ЪЪЪЪ..........
Che toi vnasia malko poezia i svetlina v tunela..... ne razbiram gam... naistina.......
naistina....

сблъсък на влюбени атоми

Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
онази думичка любов.

Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна - колкото живота,
е честна - колкото смъртта.

Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя - жадна, гладна, гола , боса.
Тя - свята грешница любов.

Любов - една едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.

.... Н йорданов

Magister bibendi

ТАЗИ ВЕЧЕР Storm@ МИ ПРИПОМНИ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ...

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. . .


Прочетено... Неизмислено...

Amonyak знае!