къде свършва...

егоизма и започва любовта?
какво зна чи да обичаш?
само не ми обяснявайте за болката, която ме държи по цели нощи буден.
нито за сълзите, които успявам да скрия в дъжда.
наистина ли може нещо да бъде сторено само и единствено в името на онова чувство,което те изгаря в продължение на дни и после не знаеш какво ти става - дали просто свикваш, или пък си пил повече от нужното..............

егоизмът свършва там, където започва любовта. Поне така пише в дебелите книги. Или поне в една от тях. Или поне така би трябвало да е.
защо сам себе си мъчиш, не мога да разбера...?!
сълзите не ги е виждала ТАЗИ, КОЯТО обичаш....или????!?
ако имаш предвид да се промениш в името на онова нещо, може. Ако е нужно, само. И още много може. По-добре питай, какво не може. Тогава ще ми е трудно да ти отговоря.
пък сега ми се спи кат' на пън и май пиша глупости......
Кажи си ми, каквото ти е на душицата, стига си плакал, дъжда не сварва да вали навсякъде, откъдето минаваш!!

mANIac!!.....................

никъде не сфършфа егоизмът - da lufffff iz a cost-benefit analysis from da bigining tu di end, ma fren, don't fool urselvvvvv

Luibovta zapochva tochno tam kudeto svurshva egoizma t.e. kogato drugiiat e po-vazhen za teb ot teb samiiat - znachi si vluiben. No ne triabva da se lishavame vse pak ot edna munichka doza egoizum za da se sumosuhranim takiva, kakvite sme, inache shte ni razluibiat - tochno kogato se opitvame da ugodim na drugiiat zapochvame da gubim identichnostta si i ni razluibvat.
Dano ti e ot polza.

Ti kude si uchil angliiski - 2 na uchitelkata ti.

Съгласна съм с теб. В известен смисъл.

Любовта няма много общо с отказа от Аз заради Той. Още по-малко с моделиране по вкуса на външни обстоятелства или на Те. Любовта няма много общо и с очакването, че Той ще направи всичко за Аз. В любовта всеки прави всичко, което може за другия, но така е и в приятелството, и в най-обикновените човешки контакти в ежедневието. Това, което отличава любовта от всичко останало е, че всичко, което се прави е заради Ние и че не се прави нищо против Ние. В този смисъл любовта е ангажимент. Не към кауза. Каузата е ценност отвън, в очите на другите, на ръкопляскащите или укоряващите несъпричастни. Не към човек. Човекът е ценност сам по себе си, все едно дали ни е познат или не. Към общност от двама, чието съществуване един без друг е невъзможно и в която всеки е ценен за другия с всичко, което е. Включително с егоизма си. Общност, извън която нито Аз, нито Той могат да бъдат докрай себе си и най-доброто от себе си. Затова любовта не се задоволява с безусловно даване и вземане. Тя е с претенциите то да става в Ние и заради Ние и никога да не става против Ние. Всичко останало е просто човечност. С все егоизма и алтруизма на човеците.

П.П. Имали ли сте Ние, никога, ама никога няма да го замените с Аз или Той. Още по-малко с Те. Каквито и да са обстоятелствата. Любов с нелюбов не се подменя тъй като. Обичаш ли - твоят живот е вашето Ние. А животът - ами животът е нещо важно.

Според мен.

Hubavo kazano, no ako az se borq za NIE, a toi neprekusnato misli za sebe si samo i mnogokratno ubiva jivota i perspektivata za NIE, no v sushtoto vreme voden vse ot sushtiq egoizum ne iska dori da me osvobodi ot tova lujlivo NIE?/i ne iska da mi dade vujmojnot da namerq edno istinsko NIE/.
Kakvo da pravq

както финаки

тя е екстремист

..дали не се върти до късно посред нощ с мислте 'дали няма да си умра неразбрана?', "дали да не пиша още по завоалирано", "дали не искам всъщност да си умра неразбрана'? и тн. :)

_____________________________
Индивидуалисти от всички страни - обединявайте се!

...i 'eh zashto niamashe sega tuk do men edno mlado gadje...'

Egoizma kozhata si meni, no nrava ne....

chisto i prosto Lubovta e prikrit egoizum.... Obshto wzeto obichame za da zadovolim neprisushti na zhivotnite si nuzhdi - pshihicheski, emocionalni - wsekwi drugi tam.

Iskame da sme s naj-krasiwata zhena, za da budem prieti dobre ot prijatelite si.
Iskame da sme s naj-opitnata zhena, za da zadovolim strastite si, ili dostignem do novi izhivjavania.
Iskame da sme s naj-umnata zhena, za da sme winagi w spor, razgovor ili mudrene sus neja.
Iskame da sme s naj-debelata zhena, za da se toplim s neja.
Iskame da sme s naj-tunkata zhena, za da ne jade mnogo.
Iskame da sme s naj-seksito zhena, za da ni gledat drugite.

Kolko ot nas iskat realno zhena za da napravjat semeistwo i detza - samo za tova? Nikolko, bihte go narekli ne-lubovv - za drug forum predpolagam....

tirulirutatuutuu

Защо мислиш,че след като е имало НИЕ,то не може да стане АЗ? За СЪЖАЛЕНИЕ МИСЛЯ,ЧЕ ИМА МНОГО ПРИМЕРИ ПРОТИВ ТВЪРДЕНИЕТО ТИ..

За съжаление пък аз нямам такива доказателства. Затова и го чувствам така. А за да ме разберат несъпричастните, се налага да го обличам в мисли. Така де, думи.

П.П. Нещо, което е станало Аз никога не е било Ние. Било е двойно Аз или - по-вероятно - Аз и не-Аз-заради-защото-така-трябва-тъй-като-понеже. Разликата е забележима.

Според мен.

Ако се бориш, ще победиш. Но пак няма да имаш Ние. Ще имаш ангажимента му към теб. Това не е пътят към Ние. Точно обратното. Както и освобождаването ти от зависимостта от него, или, както точно го наричаш "лъжливо ние" няма нищо общо с това, дали ще имаш или няма да имаш истинското си Ние.

Според мен.

Не мисля, че съм крайна. И аз съм правила компромиси като всички вас на младини. Просто съм значително по-възрастна и, следователно, с повече познания за нещата от живота. И, следователно, с повече възможност за преценка кое какво е и какво от това, което е ми трябва. Присъщо на младостта е да опипва почвата. Присъщо на мъдростта е да знае коя е ценната бучка пръст, която си струва да стискаш в ръце, за да си подсигуриш поне донякъде гроба. Че тъй като за какво си живял, ако не си се сдобил с бучка пръст за гроба си.

П.П. Безотговорно е да очакваш, че някой друг ще ти я хвърли. Хората са заети с толкова належащи неща тъй като.

Според мен.

Ти не си ми симпатичен и няма да ти отговоря. Но ако много ти е спешно да получиш мнението ми - чети по-горе.

За какви цели ще го употребяваш това недоносче?

П.П. Сексът е много нехигиенично занимание. А духовният контакт от средна възраст нагоре, да не говорим за мъдра възраст, изисква известни натрупвания. Не на телесни масища, това - категорично.

Ами твой си проблем, ама тези, които искат прекалено много, падат прекалено отвисоко. А тези, които се подценяват, потъват. Премери се точно и поискай пак. Няма лошо, че е за себе си. То другото май не е искане, а безразличие.

П.П. Според мен.