Дъждовно.
26 отговора
464 прегледа
Заключена
Дъждовно.
Днес идвам, за да си взема довиждане. Отсега нататък ще имам по-малко време за тук, но съществената причина е, че просто нямам сили да идвам. Не е нищо внезапно, просто имам проблеми и... прелях. Само исках да знаете, че няма да ме има. Съжалявам, че не успях да поговоря с много от новите, но се радвам, че сте тук! Благодаря на "старите" за това, че “психология” бе първият клуб, в който почувствах заедност, затова и останах. Благодаря, че заедно направихме “Споделено”! Тук е Моето Място. Вече ми липсвате. Вярвам, че ще ви намеря когато се върна.
Както казва Питона, най-добре да се издърпаш сам за косата. За целта си трябвам отчаяно. Цялата.
Обичам ви!
И довиждане.
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
Както казва Питона, най-добре да се издърпаш сам за косата. За целта си трябвам отчаяно. Цялата.
Обичам ви!
И довиждане.
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
Re: Дъждовно.
The day is cold, and dark, and dreary
It rains and the wind is never weary
The vine still clings to the mouldering wall
But at every gust the dead leaves fall
And the day is dark and dreary
My life is cold, and dark, and dreary
Ir rains and the wind is never weary
My thoughts still cling to the mouldering Past
But the hopes of Youth fall thick in the blast
And the days are dark and dreary
Be still, sad heart ! and cease repining
Behind the clouds is the sun still shining
Thy fate is common fate of all
Into each life some rain must fall
Some days MUST be dark and dreary
(дотук с поетичната ми тръпка. Не се опитвай да го превеждаш ! Най-много да се обози)
До скоро. Имай късмет да забравиш да се върнеш
It rains and the wind is never weary
The vine still clings to the mouldering wall
But at every gust the dead leaves fall
And the day is dark and dreary
My life is cold, and dark, and dreary
Ir rains and the wind is never weary
My thoughts still cling to the mouldering Past
But the hopes of Youth fall thick in the blast
And the days are dark and dreary
Be still, sad heart ! and cease repining
Behind the clouds is the sun still shining
Thy fate is common fate of all
Into each life some rain must fall
Some days MUST be dark and dreary
(дотук с поетичната ми тръпка. Не се опитвай да го превеждаш ! Най-много да се обози)
До скоро. Имай късмет да забравиш да се върнеш
Re: Дъждовно.
Запазих си това:
Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.
Благодаря ти!
Иначе... вали...
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.
Благодаря ти!
Иначе... вали...
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
Re: Дъждовно.
Вали?
Не, няма лек срещу лошото време
Всичко, което можем да направим, е да си носим чадър.
Чадърът е щит. Изгради свой, здрав и силен, да не се обръща от вятъра.
...
Убедена съм, че ще се върнеш отново. Същата. Всъщност, вероятно по-силна.
...
И едно вечно клише - След дъжда изгрява слънце.
Но не превръщай чадъра в парасол :-)
What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.
Не, няма лек срещу лошото време
Всичко, което можем да направим, е да си носим чадър.
Чадърът е щит. Изгради свой, здрав и силен, да не се обръща от вятъра.
...
Убедена съм, че ще се върнеш отново. Същата. Всъщност, вероятно по-силна.
...
И едно вечно клише - След дъжда изгрява слънце.
Но не превръщай чадъра в парасол :-)
What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.
Редактирано от BИ на
Re: Дъждовно.
Ще се върнеш. Същата, но друга. По-силна. Знай го от една, която много пъти се е издърпвала сама - за косата.
Лек път... дано е по вода...
Обич.
Яна
***
Днес
тъжният човек
внезапно се събуди.
Тръгна да потърси истината.
Цял ден обикаля напосоки
по шумните улици на
уморения град.
Спъна се в самотната тълпа
и падна.
Срещна себе си.
Заспивайки, намери пътя.
И се усмихна.
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
Лек път... дано е по вода...
Обич.
Яна
***
Днес
тъжният човек
внезапно се събуди.
Тръгна да потърси истината.
Цял ден обикаля напосоки
по шумните улици на
уморения град.
Спъна се в самотната тълпа
и падна.
Срещна себе си.
Заспивайки, намери пътя.
И се усмихна.
Who does not love too much, does not love enough - Pascal