ПТери за ПТолкин. ;-)
2 отговора
166 прегледа
ПТери за ПТолкин. ;-)
На този адрес...
[линк]
...има кратко ревю от Тери Пратчет за "Властелинът на пръстените", публикувано оригинално в The London Sunday Times, August 8, 1999. Понеже текстът изключително много ми хареса (но главно защото е кратичък), го преведох набързо:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Спомням си как на тринайсетгодишна възраст домъкнах от библиотеката всичките три тома на сагата. Прочетох ги за 23 часа, с кратки почивки за сън. Никога дотогава не бях се сблъсквал с нещо подобно! Вътре имаше географски карти, имаше рунически букви, имаше си завършена история - беше съвсем реално фантастично място. В този период от живота си незабавно бих посочил Толкин за най-великия писател на всички времена. В момента не бих направил подобно нещо, но то е понеже подозирам, че подобна класация би имала също толкова смисъл, колкото избирането на Най-Велико Парченце Пъзъл на Всички Времена.
Стилът на сагата е муден на места, въпреки че Толкин се справя далеч по-успешно от повечето от авторите, които впоследствие се опитват да го имитират. Истина е, че често пейзажът обладава повече характер, отколкото самите герои, до степен в която истинският герой на "Властелинът на пръстените" е самата Средна Земя. Вярно е, че практически няма никакви жени, никакъв секс, и, по критериите, които ползваме сега - никакво насилие. Но книгата притежава удивителна притегателна сила в това нелеко столетие. Тя разгръща един свят, който е по-гениално подреден от нашия. Ръководена е от закони, за които се надяваме и желаем да биха били истина - че малките, но добрите са в състояние да победят големите, но зли; че Вселената е сурова, но по правило щедра към оногова, който е готов да заложи на героизма; че Злото е обозначено на географска карта.
"Властелинът на пръстените" обладава ... магия, от същия онзи тип, който притежават гениалните картини и скулптури. Тя се поддава на критически анализ, но не и на критичен контрол. Тази книга ни напомня, че Литературата не е подвластна на каноните на деня, а тържествува над Времето.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[линк]
...има кратко ревю от Тери Пратчет за "Властелинът на пръстените", публикувано оригинално в The London Sunday Times, August 8, 1999. Понеже текстът изключително много ми хареса (но главно защото е кратичък), го преведох набързо:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Спомням си как на тринайсетгодишна възраст домъкнах от библиотеката всичките три тома на сагата. Прочетох ги за 23 часа, с кратки почивки за сън. Никога дотогава не бях се сблъсквал с нещо подобно! Вътре имаше географски карти, имаше рунически букви, имаше си завършена история - беше съвсем реално фантастично място. В този период от живота си незабавно бих посочил Толкин за най-великия писател на всички времена. В момента не бих направил подобно нещо, но то е понеже подозирам, че подобна класация би имала също толкова смисъл, колкото избирането на Най-Велико Парченце Пъзъл на Всички Времена.
Стилът на сагата е муден на места, въпреки че Толкин се справя далеч по-успешно от повечето от авторите, които впоследствие се опитват да го имитират. Истина е, че често пейзажът обладава повече характер, отколкото самите герои, до степен в която истинският герой на "Властелинът на пръстените" е самата Средна Земя. Вярно е, че практически няма никакви жени, никакъв секс, и, по критериите, които ползваме сега - никакво насилие. Но книгата притежава удивителна притегателна сила в това нелеко столетие. Тя разгръща един свят, който е по-гениално подреден от нашия. Ръководена е от закони, за които се надяваме и желаем да биха били истина - че малките, но добрите са в състояние да победят големите, но зли; че Вселената е сурова, но по правило щедра към оногова, който е готов да заложи на героизма; че Злото е обозначено на географска карта.
"Властелинът на пръстените" обладава ... магия, от същия онзи тип, който притежават гениалните картини и скулптури. Тя се поддава на критически анализ, но не и на критичен контрол. Тази книга ни напомня, че Литературата не е подвластна на каноните на деня, а тържествува над Времето.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
