Не обсъждайте недостатъците

Не обсъждайте недостатъците

Умът има тенденция да обсъжда недостатъците на другите. Това помага на егото да се чувства добре-та нали всички са грешни. А когато всички са грешни, то спрямо тях ти се чувстваш направо светец. В резултат всички говорят за чуждите недостатъци и не само говорят, ами ги и преувеличават. Затова и толкова много се клюкари и бърбори. От това хората получават съзнание, че те са нещо много повече, те са далеч по-добри от другите.
Атиша казва: Не мислете за недостатъците на другите, това не е ваша работа; не се месете в чужд живот, това не ви засяга.
Но има големи моралисти, чиято работа е непрекъснато да обсъждат и порицават другите.
Атиша казва: Това е уродлива черта и освен това причинява огромна загуба на енергия. И не само това-това усилва чувството за превъзходство, усилва егото и пречи още повече.
Но помнете, не обсъждайте не само чуждите недостатъци, не обсъждайте също така и своите. Психолозите подозират, че биографията на Св. Августин е неистинска. Той се е прилепил и преувеличил своите пороци. В същност той не е бил толкова лош. Но човек е наистина невероятно същество. Ако започнете да се хвалите с достойнствата си, изпадате в крайност. Но, ако започнете да обсъждате недостатъците си, също изпадате в крайност.
Св. Августин се хвали със своите недостатъци и грехове; така той подготвя котекста, подготвя извода. Той се е издигнал от такъв ад и сега е станал толкова свят! Сега неговата святост изглежда неимоверно по-голяма, отколкото ако преди е бил съвсем нормален човек.

Не мислете за това, което касае другите

А всъщност вие това правите през цялото време. Изхвърлете това и го изхвърлете незабавно. Животът ви е твърде кратък и той непрекъснато изтича между пръстите ви. Бъдете благоразумни и не губете времето си в обсъждане на другите.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

А не може ли просто да си живеем живота, без да се обременяваме с това какво да обсъждаме и какво не, какво иска егото и какво разумът, и т.н, и т.н., и т.н.? Това е адски натоварващо и по мои наблюдения от него няма абсолютно никакъв смисъл. Защо да не си живеем, без някой в ролята на ментор-гуру да ни начуква непрестанно канчето как да мислим, кое е истината, кой е Бог, и всякакви такива плодчета на болни мозъци???

И с малко думи може да се каже: Не гледай сламката в окото на ближния, а погледни гредата в своето око!

Може и с по- вече:
"Материалният живот, в който се движим носи условия за създаване на характер. Тук именно ще срещнем нашия неприятел, който ще ни разтърси. В борбата с него ние ще се калим. Справедлив е нашият неприятел. Той е изпратен от разумния свят да предизвика мислите ни, да ни застави да мислим. Ние ще се калим в борбата с него и след време ще станем герои. И каквото да ни говори той, ние не трябва да се обиждаме. Той е средството, с което ни възпитават.
Трябва да помним, че трудностите през които минаваме са нашите неприятели, с които в дадения случай не хармонизираме. След време ще хармонизираме с тях и те ще станат наши приятели.Трудностите са живи и разумни сили, с които можем и да разговаряме. Трябва да спазваме законите на живота, за да можем да преодоляваме гъстата материя, в която живеем.
Като работим съзнателно върху себе си човек достига до познаване на вътрешните сили в себе си, както и на външните сили, които правят времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно. Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействат или противодействат и т.н.
Само по този начин той разбира своите състояния и лесно се справя с тях. Иначе изпада в различни състояния: тъжни или весели, без да знае причините им, поради което се гневи, сърди на обкръжаващите. И в края на краищата вместо да си помогне да се освободи от тежкото си състояние, той го влошава.
Човек трябва да бъде пластичен да познава силите, които действат вън и вътре в него, така че като започнат да го атакуват да се връщат назад без да го засегнат. Колкото пъти падне на земята, веднага да се изправи на краката си неповреден. Хората стават по-чувствителни, дарбите и способностите им се развиват повече, амбицията им за проявяване за постижения расте, но външните условия са ограничени - не дават простор на човека да се развива. Какво трябва да правим в това положение? Като изучаваме законите и влезем в тон с Бог, като работим за цялото, а не за себе си - тогава никой не ще ни докосне.
Трябва да запомним: Никой не може да ни избави от изпитание и страдание. Каквото и да правим, те ще ни следват. Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите, само на способни ученици се задават трудни задачи, а не и на неспособните, само на силните хора се дава да носят товар, а не и на слабите. Да държим в ума си тези мисли и да вървим напред.Докато държим връзката си с Бога и с Неговите закони никой не може да отнеме живота ни.
Бог ще се погрижи да научим пътя и ще ни помогне да носим товара.
Първото правило, което трябва да прилагаме в отношенията си с хората е да намерим у всеки един човек по една добра черта, най-силната която да го отличава от всички хора. Той сам трябва да познава тази черта у себе си. Мъчно е за човека да намери най-силната черта в себе си, мъчно е и за другите да я намерят, но трябва да наблюдаваме и изучаваме. Не трябва да търсим отрицателната черта в човека, но положителната, която го издига като човек, като разумно същество. Ако срещнем на пътя си безумен човек да не му отговаряме според безумието му. Да не му говорим нищо. На глупавия и безумния можем да говорим мислено да не знае от къде иде света. Като търсим доброто у човека и заради него го държим в съзнанието си, той ще бъде винаги добре разположен към нас и ще ни стане приятел. Свържем ли се с лошата му черта ние го настройваме против себе си и той ни става враг.
Необходимо, е да разберем, че Божествения свят не е някъде далече, не е отвлечен. Той се ръководи от разумни високо напреднали същества. Тяхната мисъл е силна. Чрез мисълта си те организират света. Като знаем че мисълта е мощна творческа сила нека я развиваме за да постигнем това, което желаем.
Христос казва:”Ако имате вяра колкото синапово зърно, можете да кажете на планината да се премести и тя ще се премести”. Вярата в Бога включва Божественото знание. С това знание човек наистина може да мести планини.
Само светлия път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.
А какво не трябва да правим?
Преди всичко да не причиняваме страдание никому. Човек, който желае да изпълни с любов сърцето си към Бога, трябва да бъде постоянно нащрек и да не допуска лоша мисъл да извира от него. Защото във всеки човек и във всяко нещо има добро и във всеки човек и във всяко нещо зло. Когато мислиш за злото в другия ти вършиш едновременно три лоши неща:
1. Изпълваш пространството около себе си със зли мисли вместо с добри и по този начин увеличаваш страданията около теб и в света.
2. Ако мислиш за лошо в другия ти храниш това зло и го засилваш и така правиш своя брат и себе си по-лош вместо по-добър. Но обикновено злото не е в него, а ти просто сам си го измисляш. И тогава твоята лоша мисъл изкушава твоя брат и го въвежда в грях, защото ако той още е незнаещ и не е съвършен, ти можеш да го направиш такъв, какъвто си го мислиш.
3.Ти изпълваш своя собствен ум със зли мисли вместо с добри, ката спъваш своя собствен растеж и вместо да обогатиш душата си ти я превръщаш в грозно и отвратително зрелище за тези, които могат да виждат. Никога не говори лошо за когото и да било, откажи се да слушаш когато някой говори лошо за другиго, кротко го прекъсни:”Това може би не е вярно, но дори да е вярно по-добре е да не се говори за него”.
Много е трудно в съвременния динамичен свят човек без външна помощ да спре своите хаотични действия, да преоцени гледната си точка и я премести върху нова основа. Но при всеки един от нас настъпва такъв момент на преоценка на мисли и действия. Така търсещия човек стъпва здраво на Пътя и започва своето бавно и трудно изкачване към висините на човешките възможности. В такъв човек, който е взел окончателно решение да върви по този път се появява непреодолимо желание за знание и възможности. Този човек започва да вижда света по друг начин. Той забелязва неща, които до вчера не е забелязвал, въпреки че са били съвсем близо до него. Вече забелязва красотата, силата и съвършенството и на най-малката тревичка в полето. Човек тръгнал вече по Пътя изпитва голямо желание да узнае поне малко от тайните на живота. И най-вече в такъв човек се появява желание да може и той да черпи сили, здраве и енергия от там, от където черпи цялата природа - от Бог."

Ти как мислиш Селеста? Този , който няма да разбере малко написаното , дали ще разбере много написаното? Има ли значение от кого ще го разбере Селеста, Пътник, Пешо, Ошо или Христос?
Умишлено ти задавам тези въпроси, зная, че основния ти източник е Ошо, за да сравниш и видиш, че Христос е по- кратък път.
Христос заменя дългите, сложни, объркващи обяснения с вяра в Бог, посочва кратко пътя и казва: "Следвайте ме?"
Моят Христос би казал на твоя Ошо /уважавам Ошо!/ : "За да виждаш с човешкото си око не е необходимо да познаваш физическите закони за пречупване на светлината!"
Не си готова още да ти говоря за подробностите за вярата, жертвата и изкуплението на Христос! Тук има скрити тайни за които Ошо не ти е казал нищо, нито с малко нито с много думи. Извора на знанието и живота е до теб-заповядай Селеста!
Не те обсъждах - поканих те!

Сламката и гредата....
Пътниче, точно това беше новото-не си гледай ни сламките в чуждите очи, ни гредите в своите...
Не си губи времето да си търсиш греховете, броиш вините и да се самонаказваш.
Само енергия губиш, че и финно его си строиш...
Исус и Ошо са на една страна...Исус, Ошо, Буда и компания седят горе на върха и играят карти. А ние пъплим от различни страни нагоре и губим 90% от енергията си да доказваме кой се катери по най-правилната пътека...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Къде видя в думите на Христос, които ти предадох, мисъл за вина, грях, самонаказание?
Нищо не ти доказвах, само ти показах. Освободен съм от чувство за самомнение и важност!
Защо губиш толкова ценна енергия и си подържаш ноктите на ръцете. Освободи се от грях, вина и задължение, не виждаш ли че там горе играят карти?
Не гледай калчицата под ноктите на ближния, а си почисти баластрата от своите.
Така става ли?
Ти мен на Христос ли ще ме правиш?

Ти пак изпадна он ин-състояние в ян.
Не знам Исус как му вика.
Едни се катерят към върха, други седят в подножието му, пилят си ноктите и си говорят глупости.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Не може.
Човешкият ум е така устроен, че постоянно чака някой да му каже какво да прави и какво да не прави.
Иначе залинява и....

Защо бързат да се катерят към върха - карти ли им си играе? Бързо да ги настигнем за да не се минем, гледай другите какво правят, вече стигнали върха! Нямаш ли чувство че тук сред нас в този клуб се забавяш, другите са много напред вече?
Рожби ехидни ни вика Исус или моите овце от стадото. И двете не ти допадат. Няколко притчи е казал Исус, Истината и Живота са скрити там. Няма друго учение , което да казва толкова много с малко думи.
Не ми отговори какво има там на върха, което го няма тук долу и защо трябва да бързам? Аз съм щастлив, че имам възможност да си пиля ноктите и да говоря глупости с теб!
Да бъде волята Му!

не се месете в чужд живот, това не ви засяга. - казваш ти.

А Христос казва: Който положи душата си за ближния, ще получи най-голяма награда. Твоето е егоизъм, а Христовото - Божествено!

Второто грешно и то ОГРОМНО грешно е че сравняваш Ошо и Буда с Христос.
Христос е Бог и да Го приравняваш с човеци, направени от неговата ръка, е хем глупаво, хем обидно.

Обиждаш целият сайт Християнство. Тук идват /би трябвало/ християни, за които Христос е Всемогъщ Бог.

То и аз така съм щастлива относно пиленето на ноктите и говоренето на глупости...
Да, да бъде волята му...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

"Тоя ден е Господ сътворил,
нека се развеселим и зарадваме в него."