stih

уводното на "Стихове в паласките"

Веселин Ханчев

В паласките, до пачките с куршуми,

на походи и в люти боеве

зареждах ви, сурови мои думи,

родени в боя мои стихове.



Войнишката си нежност и омраза

на вас, на вас еднички поверих.

Това, което с думи не изказах,

опитах се да кажа в моя стих.

IMAGINE...

да.

IMAGINE...

Идеал, мечта...рисувам те
С думи те строя като кула
С образи и фантазии
Всеки ден кулата осъмва с нов етаж
Всеки ден основата бавно рухва
Бъди за мен, не там
Всеки ден някой страда
Заспивам с болно тяло
Душата ти не разбрало
И дълбоко чакам в себе си теб
А ръцете ми дращят лицето
И не достигат същността
Лудостта в очите
Постарай се да боли
Унищожаваш ме с чувство за вина!

това е моят стих, не е в кавички, обикноено ги слагам, но сега цитирам просто себе си, това е!

свободен перазказ, щото му мързи да търся точния цитат:

"за да си жив
за да те има,
и след теб дори, ти всяко нещо, което в теб умира,
сам пресътвори"

Ханчев, късният, когато умира от рак

IMAGINE...