Религия
5 отговора
153 прегледа
Религия
Не знам, чие е това стихотвоерение. Попадна ми случайно преди много време, но сега се оказва актуално:
Религия
Трябва да съществува едно момиче.
Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуваш.
Независимо дали ще го притежаваш.
Трябва да съществува едно момиче!
Може да се намира завинаги
в някаква
далечна страна.
Може да се усмихва дори
в някакви
чужди ръце.
Може!...
Не е толкова важно това.
Важното е момичето да е родено.
То ще те приспива в мъглите
на своето гълъбово тяло.
То ще ти бъде църква зелена
с единствените светли камбани.
Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква,
в която да плаче
и да слуша въздишките на иконите.
Всеки човек има нужда от църква!...
Дяволите, когато се спускат над олтарите
и ти в този мрак, за да ги спреш -
едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ...
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
Религия
Трябва да съществува едно момиче.
Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуваш.
Независимо дали ще го притежаваш.
Трябва да съществува едно момиче!
Може да се намира завинаги
в някаква
далечна страна.
Може да се усмихва дори
в някакви
чужди ръце.
Може!...
Не е толкова важно това.
Важното е момичето да е родено.
То ще те приспива в мъглите
на своето гълъбово тяло.
То ще ти бъде църква зелена
с единствените светли камбани.
Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква,
в която да плаче
и да слуша въздишките на иконите.
Всеки човек има нужда от църква!...
Дяволите, когато се спускат над олтарите
и ти в този мрак, за да ги спреш -
едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ...
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
Балада за Любовта
Щом бившите си граници Потопа
с водите си отново очерта -
измъкна се на суша от потока
и тихо се разтвори Любовта
във въздуха - далече преди срока,
а срокът беше хиляди лета...
Чудаците - край нас са и до днес -
с гърдите си поемат тази смес,
не чакайки ни укор, ни награда,
и мислейки, че дишат ей така,
по пулса на отсрещната ръка
разбират в миг, че пулсът им съвпада.
Само - като кораб по вода -
чувството не спира своя ход,
докато приемем любовта
като въздух и като живот!
Скиталчества ще има до насита
в прекрасната Страна на Любовта!
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя:
да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през ноща...
Ще върнеш ли безумците от път? -
те вече са готови да платят
с живота си дори - а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на звънналите помежду им нишки.
Вятър ги опиянява - те
падат, но възкръсват от пръстта.
Щом не си се влюбвал въобще -
дишал ли си, бил ли си в света?!
Но многото задавени, пресити
от любовта - не чуват ничий зов...
На тях им водят сметките мълвите
и струващият скъпо пустослов...
Да сложим свещ до хората, убити
от най-невероятната любов...
В един глас нека звъннат те,
душите им да бродят сред цветя,
в дихание едно да бъдат слени,
с въздишка да се срещат на уста
по мостчета паянтови в ноща,
по тесните кръстовища вселенски.
Аз на тях полята бих постлал -
и насън да пеят, и на глас!...
Дишам - значи с обич съм живял!
Щом обичам - значи жив съм аз!
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
с водите си отново очерта -
измъкна се на суша от потока
и тихо се разтвори Любовта
във въздуха - далече преди срока,
а срокът беше хиляди лета...
Чудаците - край нас са и до днес -
с гърдите си поемат тази смес,
не чакайки ни укор, ни награда,
и мислейки, че дишат ей така,
по пулса на отсрещната ръка
разбират в миг, че пулсът им съвпада.
Само - като кораб по вода -
чувството не спира своя ход,
докато приемем любовта
като въздух и като живот!
Скиталчества ще има до насита
в прекрасната Страна на Любовта!
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя:
да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през ноща...
Ще върнеш ли безумците от път? -
те вече са готови да платят
с живота си дори - а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на звънналите помежду им нишки.
Вятър ги опиянява - те
падат, но възкръсват от пръстта.
Щом не си се влюбвал въобще -
дишал ли си, бил ли си в света?!
Но многото задавени, пресити
от любовта - не чуват ничий зов...
На тях им водят сметките мълвите
и струващият скъпо пустослов...
Да сложим свещ до хората, убити
от най-невероятната любов...
В един глас нека звъннат те,
душите им да бродят сред цветя,
в дихание едно да бъдат слени,
с въздишка да се срещат на уста
по мостчета паянтови в ноща,
по тесните кръстовища вселенски.
Аз на тях полята бих постлал -
и насън да пеят, и на глас!...
Дишам - значи с обич съм живял!
Щом обичам - значи жив съм аз!
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
Re: Религия
Sled 5 godini vyzdyrzhanie, az pak napisah neshto. Eto, sramezhlivo ti go mushkam v rykata.
In my eyes I see angry crumbs of desire nibbled
With my initial scribbled,
In saliva,
By a sleepy, yet strong hand.
Who’s the self I tried to defend ?
I sit down, stubborn, not strong.
In my eyes you see skies
But I see dolls, desire unfed
Angry objects, memories of funny spread
Positions unusual, a soaring back,
Hair loose, skirts obtrude
A way of happening, a mouth.
In your eyes I see clean knives,
Electric glow.
Do I wave and turn my anger away
from your soaring back?
In your eyes I throw no dice.
A way of happening. A life.
In my eyes I see angry crumbs of desire nibbled
With my initial scribbled,
In saliva,
By a sleepy, yet strong hand.
Who’s the self I tried to defend ?
I sit down, stubborn, not strong.
In my eyes you see skies
But I see dolls, desire unfed
Angry objects, memories of funny spread
Positions unusual, a soaring back,
Hair loose, skirts obtrude
A way of happening, a mouth.
In your eyes I see clean knives,
Electric glow.
Do I wave and turn my anger away
from your soaring back?
In your eyes I throw no dice.
A way of happening. A life.
Re: Религия
wow
силно.
много силно.
COFFEE BREAK
Half an hour for coffee and then at night
An hour or so of unspoken speach is delivered;
Hemming a summer dress in the moonlight
as the dark grows old and then unnoticed leaves.
Must it be sin -
To watch a fly drown in a glass of gin?
This mere consummation of who knows what?
This yell of constitute infinity?
The unfulfilled fulfillment of a mere swap -
This chasm between I WANT
And vast impossibilities
BD
... аз пък откога не съм прописвала...
като преболи - тогава...
мляски
с теб съм
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
силно.
много силно.
COFFEE BREAK
Half an hour for coffee and then at night
An hour or so of unspoken speach is delivered;
Hemming a summer dress in the moonlight
as the dark grows old and then unnoticed leaves.
Must it be sin -
To watch a fly drown in a glass of gin?
This mere consummation of who knows what?
This yell of constitute infinity?
The unfulfilled fulfillment of a mere swap -
This chasm between I WANT
And vast impossibilities
BD
... аз пък откога не съм прописвала...
като преболи - тогава...
мляски
с теб съм
Who does not love too much, does not love enough - Pascal