Въпросче :)))))

Пускам тази тема, първо защото клубът нещо цикли без нови теми, второ защото живо ме интересува вашия опит за това как приучавате децата си да работят.
В къщи имам двама професори, които имат отговор на всякакъв въпрос, но да си оправят леглото, да си лъснат обувките или да си подредят нещата, вече е проблем от изключителна тежест. Всичко става с много повтаряне и настояване до втръсване.

"много повтаряне и настояване до втръсване" е и моя подход. Но тези дни о чудо, без да кажа нещо, защото просто нямах време, а и наистина ми омръзна господин синът ми си оправил сам леглото и отворил прозореца!!!! Не знам на какво се дължи това, но дрехите му още лежят по земята, той твърди, че в целият хаос можел да си намери нещата. Има и още нещо, тъй като аз самата съм доста хаотична личност, не мога да му се карам много на него, но се опитвам.

:) от мен

carpe diem... noctumque

взимам дистанционното на телевизора с мен ве4ер, и за да си гледа детските сутрин /понеже се събужда по-рано от мен/ преди да излезем за у4илище, малкия трябва да е направил няколко неща. даже си направи списък с рисунки какво трябва, за да не забрави и докато не са свършени няма детско. :))) много весел метод, понякога даже работи... :)))

ама се чудя и как се справяте с лошия пример на бащите, дето наистина 1 легло не си оправят в къщи :))

Щото как да се карам на моя принц, като той взима пример от краля!

I wanna shut the door and open up my mind...

Ами при мен бе лесно-имаха си отделна стая която не им давах да отварят да не виждам какво е вътре.после каката я беше срам и сяма дресира малката -
е имаше бои рев/така и не разбрах кой кого защото всеки се оплакваше от другия/
Лично аз не съм се притеснявал много- в края на крайщата с нас живеят по малко-да му мислят половинките

Страстта да имаме е смешна, а толкова неща ни изкушават

и най-сладките грижи от живота. Приеми си ги с нужното снизхождение - все пак животът ни сервира понякога и сериозни неща... Дай шанс на твоите професори да се усетят от позицията на самочувствието, че са хора като всички останали и както сядат край масата, така и трябва да си заличават следите от това сядане.
Аз на моите три женички в къщи като трябва да им напомня нещо такова (никога с гняв) им се усмихвам и им напомням: "Днес слугинята има почивен ден!" И те си знаят, че трябва сами да си свършат.

Знам, че четеш трудно, затова ти пиша бавно...

винаги сме снизходителни - толкова много любов на едно място...

Знам, че четеш трудно, затова ти пиша бавно...

Нашата кака горе-долу се справя. Обикновено й е забавно, ако я домързява понякога й се казва, че не може да играе или гледа ТВ и тя подрежда и оправя. Има мрънкания защо бебето не помага, но все пак е добро дете и се справя чудесно за възрастта си. Е и аз не настоявам да подрежда винаги играчките, разхвърляни от малкия, защото не е много честно.

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

mene maika mi me nauchi mnogo lesno da rabota - prosto spria da mi dava pari

no otkakto se iznesoh ot nas nito legloto si opraviam, nito obuvkite si lyskam i chestno kazano ne vijdam osoben smisyl v tia meropriatia - osven da naprava kef na hora kato tebe. ne gi karai da se zanimavat s gluposti - nauchi gi da sa samostoiatelni - samostoiatelen ne se stava s opraviane na legla i sledvane na ukazania ot roditelite.

Да, ама не. Когато се карам на сина ми за неподредената му стая и го питам кой ще я подрежда като се ожени - отговаря категорично : Нали тогава ще имам жена.
Горката ми бъдеща снаха........

те, моите направо не ме пускат да им влизам в стаите - в техния си неприкосновен свят... ама то и аз не се натискам много много, щото понякога гледката е... хм, за здрави нерви... ама - ше се оправят - минават през различни периоди децата...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

аз, казват, съм бил много управено дете, винаги съм си сгъвал дрехите и съм си оправял стаята.. ама сега помен и няма. от 3 клас съм в отделна стая и мога да ви кажа, че в първите няколко години беше.. бойно поле.. след това малко се очовечих, но по едно време пак беше заприличала на нищо. Сега вече нямам време да разхвърлям. Връщам се вечер, ставам сутрин рано.. и това донякъде ми липсва. Като се има предвид как изглежда стаята на наште направо им е неудобно да ми кажат да си оправя мойта :)

Двата източника на мидихлориди !

Баща ми смяташе, че всеки трябва да има както права, така и задължения. И моите най-ранни спомени са окло 4-годишна, качена на столче как мия чинии. Ако нещо не е както трябва - вися докато се получи. Леглото си оправях сама не помня откога. И през ум не ми е минавало, че може друг да ми го оправи. Задълженията в къщи на мен и брат ми бяха точно толкова, колкото и на майка ми. Не по-малко. Ние направо бяхме дресирани. И това ми е останало и до днес.
А дъщеря ми е на 4 години почти от 2-годишна вече си има задължения. И си ги знае. Подреждането на стаята е най-малкото, което трябва да направи. Участва и в слагането на масата, и в почистването на кухнята, и в грижите около брат си. Още отсега. Така като стане на пет навиците ще са толкова здраво изградени, че и през ум няма да й минава (както и на мен преди години), че няма задължения или може да минава метър, когато другите в къщи имат и отговорности.
Може да ви се струва крайно и жестоко, но също толкова жестоко е някой да върши работа за 5, а останалите 4 да се шляят и нехаят.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Има един основен принцип- моркова и тоягата. Кое ще избереш за моркова- детско, дискотека, игра- ти си прецени, както и каква ще е тоягата.
Бих взел челен опит от самия себе си- как са ме възпитавали родителите ми!
Малко Макаренко също не е излишно.
Това чисто теоретически

And justice for all

...mnogo hubavo mnenie..i az mislya che dezata trybva da se uchat ot mnogo malki , a ne da se misli che sa malki ...do kum 12 godishna vuzrast i kogato roditelite reshat che sa gotovi za pomagane...se okaze che sa bez navizi....

moite momcheta se spravyt s sublichaneto i slaganeto na mrusnite drehi v kosha za prane...prostiraneto vinagi go ostavym na tyh (kogato sa v kushti)...gledam naposleduk zapochvat da podrezdat drehite.....dori...
kato se nahranyt chiniite se mosyt v mivkata ...chesto i mieneto e vklucheno...

a...i drehite kato se vurnat ot ychilishte ...gi zakachat na zakachalka.....malkiya vizda zor...ama napredva...... i prahosmucheneto e chesto tehen job...mieneto na kuhnyta s mop ....se karat dori koi da go napravi...proveryvane na poshta...hvurlyne na bokluka...polivane na zvetyta......



malki raboti ...no mislya che sa vazni...spezialno za momchetata...ne mislya che momchetata trybva da ochakvat tezi neshta da im gi pravi zenata....
priytno e da gledam kak rabotyt...ne che vinagi e s merak..., no chesto predlagam da pomognat, za da imam vreme da izigraem edna igra zaedno i togava...poluchavam pomosht...



e i e mnogo vazen moment da gi pohvalim kolko dobre sa svurshili rabotata...( nyma znachenie che ne e idealno)..te poluchavat samochuvstvie ot tova...

у вас ще да е голяма идилия...

Знам, че четеш трудно, затова ти пиша бавно...

ami to ne moje svekurva da gi vuzpitava puk niakoi drug da ne obira plodovete

See this smile on my face, You put it in there

Нашият е любител на реда, но въпреки това, на тях не им пука особено в какво състояние са им леглата, след като не сотят много в разхвърляната си стая, а щъкат по подредените

И при мен излизат с този аргумент : "Защо да подреждам аз, като не съм разхнърлил всичко?"

Ако живееш сам, няма много значение дали е оправено или не, но все пак е част от развитието способността да се грижат за себе си, не мислиш ли?