Псохо2:Свобода

Отново пихме повече от колкото не ми се отразява... така става понякога .. и музата дойде ,седна въху коленете ми и почна да ми шепне , какво ми остава тогава, освен да пиша
Свобода, как жадувам за нея, тя е моя блян, моя мечта, защо трябва да сме затворени тук , на това студено, бездушевно място.
И ние "лудите" , както ни наричат тези "нормалните" имаме нужда от свобода, щом не сме опасни за останалите.
Искам моята свобода, искам нашата свобода. Понякога си мисля , че "нормалните" ни затварят от завист, за това че самите те не са свободни, живеят в затвора на собствения си разум и не могата да избягат от него дори за миг,от страх че ще полудеят.
Ето например Джони Овцата, мисли си , че е овца. Прибра ли го защото почнал да пасе градинката пред входа. Какво толкова станало? Понякога виждам сънищата му тучни зелени поля и той си пасе свободно на воля, край ромолящото поточе, винаги в съня му е овца.. Аз не се съмнявам ,че е овца след като той се смята за такава, може и ние да грешим , като го виждаме човек, света е толкова измамен... дндес минах през стъклената врата във фоаето ... до последно си мислех , че е отворена.
Снощи Джони сънива кошмар, пасеше си кротко и изведняж доктор Иванов(нашия главен) се появи под формата на вълк, абе вълк си беше но по някакъв начин разбрах ,че е доктор Иванов. Нахвърли се отгоре му и почна да го разкъсва, Джоди блееше жално и сърцераздирателно, цялата поляна стана червена от кръвта му докато ... докато не дойде дежурната сестра Маринова и не му напълни задника с успокоителни. След това всичко беше мъгла, самотна овца в мъглата затворена в клетка.
Ах свобода ... толкова желана и толкова непостижима свобода...

даааааааааааа
свободата е нещо такова наистина

Мдам ...
Много може да се мисли върху тези 20 реда.
Като се освободя - ще помисля.

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

може да вземем няколко дебели книги и да попрочетем ...та до сутринта
де

Свободата винаги сме я имали.Никой не ни я е отнемал и не трябва да ни я дава.Трябва просто да я открием в себе си.Да се освободим от оковите на закостенялото си мислене.Да вървим спокойно по пътя си,като слушаме добре душата си и веднага ще усетим,че замното притегляне отслабва,мислите за минало и бъдеще изчезват,радваме се на мига и чувството за свобода ни изпълва.:-)

Чувството е езикът на душата

Свободата е като знанието, колкото повече имаш, толкова повече разбираш , че ти липсва, може би защото са свързани.
Разума често ни ограничава, защото приемаме само една или малко възможности за истински, а хаоса е тъй безбрежен...
Стоим в нашите малки, паянтови лотчици от разум сред необятното море на хаоса. Стараем се да запушим с длани всеки нов отвор, но понякога просто дупките са толкова големи (кой, как си го построи :-) би казъл някой), че и с тяло не можем да спрем нахлуващия хаос в иначе тъй подредения ни разум. Някой се давят ... такъв е живота, ех ако можехме да бъдем риби в морето от хаос...това е истинската свобода ... имаме само малка лодка без гребла и платна, плуваме на където ни отнесът вълните ... ех свобода, а хаоса е тъй безбрежен...

...ехааааа,това наистина е Свободата...,там ни е грешката,че мислим нашия разум за "подреден"...,а всъщност Хаоса е подредения......когато не ни е страх да се отпуснем и да пътуваме в "лодката" си,а защо изобщо ни нужна лодка?!(пак за сигурност си я измислил,за това си мислиш,че ако я няма, или има пробойни ще се удавим)...та когато преодолеем клишетата,с които сме закърмени и страха..., ни чака великолепно приключение и СВОБОДА...

а когато станеш истински свободен, ще пожелаеш да си истински обвързан и "нечии"..обещавам ти ;-)...не знам защо така става, но ако искаш го провери и ти..никой не може да оцени сладкото на обвързването, докато не се почувства самотен във свободата си..

Девиза ми е : "Дори и сам, никога самотен!"

по- добре е от : "дори и самотен, никога сам!"
говоря за безмислените активности и запознанства, когато човек е сам в тълпа от познати, дори и купонясвайки..това е страшно...

явно още не си стигнал до времето, когато ще можеш да оцениш ценността на обвързването...
тогава ще си говорим пак..

...няма такава песен като"ценността на обвързването..."...това си е само стремежа към това,което ни липсва...общуването и то по начина, по който ние искаме ,а свободата си е Свобода...винаги се стремим към нея...,освен ако не се научим да я постигаме сами...,тази де...вътрешната...истинската...

твърдиш, че няма никаква ценност в обвързването?!!
и то след като казах, че човек трябва да узрее, за да я усети и оцени..
не всеки го оценява..зависи и от това дали е получено наготово, или е изстрадано...хората, които са преминали през 'сух' период в живота си (сух не само в сексуално отношение, а и в емоционално и всякак) знаят за какво оценяване става дума..такива хора имат и по- реалистични очаквания от съвместният живот и са по- склонни да правят компромиси в името на мира и разбирателството.. а който мисли, че не трябва да се правят никакви компромиси, обикновено остава сам с котката или кучето си, за съжаление..на никой не го пожелавам...

...не твърдя,че човек цял живот трябва да остане сам,ако това ме питаш :))))...,точно за това казах,че човек трябва да търси свободата в себе си...защото ако не го може...това компромисно съжителство може да се превърне в кошмар...,а иначе не съм против узряването и компромисите......то и на котката и на кучето трябва да им правиш компромиси и да се съобразяваш с тях......пак си е съжителство

Оооо сигурно има ценност в обвързването, но аз съм малък още и не разбирам от тези неща, нямам и 30 години. Не мога да се обвържа сериозно за повече от 6 месеца ,а да не говорим за цял живот. Трябва ми специалне човек за целта , а специалните са кът :-), така че заоволявам се с по-малко, но за това за кратко .Не че имам намерение да оставам ерген:-), но не ме привлича брака нещо :-)), предпочитам съвместното съжителство, по освободено е и не е чак толкова морално :-)):-Р Иначе компромиси правим всички, постоянно.