Другият

Всеки търси … Другия
оня Другия, дето ще го "направи" щастлив,
оня Другия , дето "без него ... няма красота"
оня Другия, дето … чак когато напусне света (нашия или съвсем)… осъзнаваме: … та .. Аз Съм Още Тук и Жив. Защо ли?
След този въпрос… светът става различен… и ..красив, защото става ИСТИНСКИ! Парадокс… но…

Доверяваме се на Другия изцяло и го приемаме като "външния" Бог, който сме открили за да ни направи щастливи… и така с първия , с втория , с третия и.. т.н.
И най-странното е, че след толкова "Богове" в живота ни, ние сме все още неудовлетворени…., ненамерили, … все още търсещи…

ЗАВИСИМОСТТА ни от Другия е силна, и прави света красив, като го покрива с воал от собствените ни звездни илюзии…, но…до момента когато разберем, че .. това е САМО воал.. и Вятърът си играе с него и много лесно може да го отнесе….
Често Другия.. остава на открито или дори сам си тръгва, следвайки танца на собствения си илюзорен воал …

И така докато се сетим, че .. Той, Другият съществува, само когато и доколкото ни е нужен…
Човекът е търсещо създание и.. невярващо в своето Божествено съвършенство.. затова и ще търси Другия и ще го изисква все по-завършен, по-силен, и по-съвършен… защото не може да повярва, че той самият е част от съвършенството… , че вътре в него има всичко, от което се нуждае.. а Другият.. той.. е проекцията ни в реалния живот..

Другият.. днес е винаги различен от това, което сме искали до вчера….и то именно защото вече сме Го срещнали…

И още по-странното е, че вместо да му благодарим, ние.. започваме да го виним за собствените си нови изисквания.. , дори мразим за собствените си неудовлетворения - сякаш Богът до вчера, се е превърнал в Дявола, и той наистина е различен, но само с онова от нас, което сме му "прикачили". Нима именно това, вече не харесваме у него, нима мразим точно "онова от нас", което го е "променило". И всъщност е точно така.. виждаме отново себе си…. В другия .
Човек винаги се проектира в реалния свят, във всичко, във всеки. Виждаме само собствените си представи за нещата, и нищо чудно да ги намразим, защото вече са вън от нас.. и стават лесни за критикуване и мразене… (като се има предвид колко сме предирчиви към собственото си щастие….)

А Другият е само част от нашия живот.. важна, красива, но.. част… , и още нещо - част безвъзвратна и .. завинаги…! И точно тук е неговата значимост. Да разбереш, че той винаги ще остане в теб, че докосвайки се до Другия... ти се изживяваш като себе си и се градиш... Другия.. винаги ще бъде до теб… искаш или не искаш.. такъв или инакъв.. но.. никога не си сам.. така или иначе… винаги има Друг до теб.. - Обичай го.. докато е до теб без излишни въпроси.. и още по-малко пък отговори, просто създавай Твоята Част, създавай себе си!
Да изживееш момента с Другия… и да му кажеш Благодаря .. след което да го "пуснеш" да следва своето преобразяване. Често той, Другия остава завинаги около теб.. .именно защото е Свободен да бъде .. до теб…

Аз, понеже досега не съм намерил другата, все си се задоволявам с няколко, които като цяло правят доста или над 70% от това което търся. Обаче, винаги се получва така (някоя разбира за друга) и някои от елементите започват да се губят. И понеже за възтановяването на изгубения елемент се изисква време - системата се разваля, но не бързам - нали затова съм млад и зелен

Леллеелелелел представям си другите зелени какви са :))))))

сЕкС иЛи лЮБов, КаКТо иСкАш Го наРИчаЙ, чУкАй кУчКАта И слЕд НЕя нЕ тИчАй

Прекрасно. И безлюбовно. Дано не го чувстваш така.

Преди любовта друг не се търси, защото всички са други. В любовта друг не се търси, защото друго няма. И няма твои частици извън нея. Опиташ ли се да я наместиш измежду парченцата на стар или нов пъзел, остават парченцата. Стар или нов пъзел. В който ти си парченце. Но не само в него. Непременно не само в него. Така е винаги с безлюбовните пъзели понеже. След любовта - тогава и теб те няма.

Та няма друг. Има Той. Когато те споходи любовта, ще знаеш защо. И няма вина. Както няма и благодарност. Има само невъзможност да не бъдеш с единствения. Има "обичам те", което струва повече от всички предишни и следващи договори, защото се казва на един човек за един живот. На този един, който, казвайки го, заявява пред себе си и пред теб - а значи пред цялата най-съществена и единствено важна за Ние част от човечеството, че за него няма друг. За един живот. С цялата си свобода да бъде цял в любовта си. И с цялата си решителност да не бъде парченце в безлюбовно пространство, пълно с всякакви пъзели.

Катунарството е начин на убиване на времето или опазване от убийства на времето преди любовта. В любовта има дом с печка Циганска любов. А останалото - останалото са други.

Според всички, за които любовта е по-важна от другото.

Опс, не се ядосвай де.. ти срещна ли въобще думата любов някъде.. из моето писание???..

Ами, аз въобще, ама въобще не говорех за любов, идеше реч за други неща - ЗАВИСИМОСТИ, Проекции, Недоволство, селф-омраза, - и да ти се чуди човек на циганската душа, тия неща пък как ги свърза с любовта?
Аааа, Другият… - ясно- Другият те е смутил…

Другият - е НеСъмАз или "Не-Аз-ът" и.. :)))) за краткост по-нататък ще го наричаме .. Другият!
Там беше ударението…
Или по-точно ударът беше по Аз-а.

Но.. ако искаш можем да си поговорим за любовта? )))))))

Май.. и аз мога нещичко да кажа….но ще изхвърлим първо Аз-а :-)))))
Та… Любовта.. е животът без Аз-а!

Нима? Тогава нека всички да се обичаме задружно в катуна. Е, всеки всекиго заради различни неща. Пу аз да не стържа тавата!

П.П. А защо да говоря точно с теб? Нека по-добре да си пиша тук, та да ме прочете целият свят. Така няма да има пренебрегнати. От писанията ми за любов, де.