До колко реална е реалността?

Седя и си мисля, мисля и седя, и както си седя усещам, че вече не седя, а нервно крача из стаята и хвърлям по някой друг злобен поглед на котката - спокойно опната на Моята възглавница, баш на Моето легло.... обаче продължавам да мисля.
До колко реална е реалността? До колко това което правим, казваме, изживяваме е истинско. Не е ли просто лош сън на някой или нещо друго и ние сме само треторазредни герои в него. Или може би е собственият ни сън - всички останали в него (вие - хората около мен) сте просто една проекция на съзнанието ми - виждам ви такива каквито на мен ми харесва, такива каквито аз искам да бъдете? Или аз съм проекцията на някой от вас.
И ако това е сън, а не реалност, дали точно когато мислим че сънуваме не сме будни? Някъде прочетох - "Само в сънищата си можеш да бъдеш наистина вободен". Хехе - кой знае - може би пък наистина да мога да летя в другият свят.

Мяу!

Ау, няма какво да кажа, освен, че ме гонят същите подозрения/съмнения. Това е. И няма как да знаем.

За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!

пробвай да не си плащаш известно време сметките и ще разбереш

иначе, както другарят томас благоволява да каже в една теорема, ако даден феномен се възприема като *реален*, то той е реален по своите последствия

като страшно много да ти се ходи до тоалетната, но да си втълпиш, че всъщност усещането не е реално, че си въобразяваш.
Лелееееееее, к'ви проекции могат да се получат тогаваааааааааа

You can run, but you'll just die tired...

Май трябва да ти дам да прочетеш един великолепен разказ на гения Станислав Лем ;))))))

Много точно отговяря на въпроса ти

Не че не мога да ти дам и примерно Пътеводителя, ама съм сигурен че него си го имаш ;)))))

So it's me, I can do anything.
I'm still the child

чаша водка с лед и лимон /бира или портокалов сок/, хубава компания.
ставаш и поглеждаш ситуацията отстрани. устните ти се движат, разговаряш, отпиваш, тялото ти е спокойно отпуснато на стола, обикаляш масата. другите не забелязват, че те няма. автопилота си знае работата. последно поколение е. знае кога да сложи усмивка....., кога да се намръщи много значително.
Та за какво си говорехме???

---

...feel, don't think, use your instincts...

... а може да сме опитно поле, върху което се експериментира Нещо. ...и да сме просто един миг за някое друго измерение, в което тяхната секунда е наши хиляди години Какви ли неща може да са ? А ние се заливаме от дребни, злободневни, самоунищожителни ... проблеми.
Трябва да се научим да живеем за нас самите, за времето ни, за измерението ни, без захласвания на зад, на пред и в страни.

Теорията на Дъглас Адамс е, че всеки един от нас живее в собствена вселена и я вижда такава, каквато сам иска. Всички останали съо имат по една персонална вселена, а заобикалящите го хора са само сенки - преплитане на вселените.

Мяу!

. наводняване и чувство а неудобство?

Мяу!

Ама аз това го знам - интересно ми е дали си чел на Лем разказа?

So it's me, I can do anything.
I'm still the child

e na kogo mu puka stom ni e hubavo
nie jiveem dnes

realnostta e edna - obache vseki ia vyzpriema po razlichen nachin.

Аз съм голям поклонник на солипсизма. Още повече, че напоследък забелязвам все повече доказателства, че съм сам. Едно от тях е самият солипсизъм - идеята е възникнала преди 50 века, но едва сега (по времето, в което съществувам) е разпространена и общодостъпна (вкл. и за мен). Науката е обяснила всичко, с изключение на най-интересното - смисъла. Според някои е 42, но мен това съвсем не ме задоволява

Я вышел им наперерез...

МНОГО е реална.

За съжаление...