За бурите и славеите

В събота сутринта се събудих от необичайната за града слвеева песен. В притихналото утро неизвестния чернотел ентусиаст извиваше трели отдавайки душата си на изгряващото слънце.

Два или три дни преди това посред нощ се разрази първата за тази година пролетна буря. Има едно стихотворение на Тютчев "Люблю грозу в начале мая!" :))) Има нещо много жизнерадостно в пролетните бури - трещят страстно; изливат порои от топъл дъжд и след тях пролетта влиза във владенията си като царица на света - цъфват кестените, славеите се отдават на любовта и ... е толкова хубаво да крачиш през пролетните росни ливади с избучваща нежна трева и леките утринни мъглици покрай реките - мотет се в краката ти, закачат се, увиват се като призрачни одежди... Приказките оживяват и света е пълен с елфи и небето с прах от диаманти :)))

Летните бури са друга работа - пристъпят тежко, гневно, набират мощ в тежки оловни катове облаци и не се нося, мачкат земята. Понадигат се колкото да хвърлят гневен поглед надолу - "Мърда ли тука нещо, а?!!!" - и всичко притихва, дори въздуха не мръдва. след летните бури всичко въздъхва с облекчение - "Ех, размина ни се и този път!" :)))

По този повод се сещам за една практика - как да се яхат бурите. Иска се известна напредналост и когато започва бурята да си в медитация и да приемаш всеки разряд със слънчевия сплит. Усещането е все едно светкавицата те удря директно - и се подпалваш и енергията струи в теб и се издигаш... летиш с бурята през света...

Вчера открих славея из градската джунгла - беше повлякъл клонче - и най-големия романтик си има битови грижи...:)))

С предчувстиве за празник

Със същото предчувствие!;))

Как ме грабна само с тоя вълшебен лъч, дето си пратил... и ме завъртя и още повече ме усмихна ...
Все така да лъчиш !

Привет! Аз се чудя къде се губиш, пък ти си пътувала с бурите.
Благодаря, че ни направи съучастници отново, както само ти го умееш.

Като малка пишех доста стихове. Част от тях даже ги побликуваха тук -там. След време обаче спрях да пиша, вдъхновението ми се прехвърли на друго място:)
Та ти ме подсети за едно мое малко пролетно стихотворение от 3-ти клас...


Пролетно слънчице грее навред,
казва на всички: "Привет! Привет!".
И поздравява с лъчите си топли
всяко цветенце и малко листенце.
В двора на баба, под бяла бреза,
красива иглика изправя глава,
до нея лалета - цяла леха.
Чуден килим ни разстла пролетта!


Лелеее, почувствах се пак като дете:)
Поздравче!

Privet Drona! Sega e momenta da poseesh semence v zemiata . I da go gledash kak raste. Ako e shtastlivo tam shte se okokori i shte se pokaje sled edin zalez samo-nejno krehko edvam zabelejimo.. I tova e chast ot magiata. Taka vijdash s ochite si onova blagoslovenie na Nebeto i Zemiata ot koeto rasteme i nie. Taka neshto suzdadeno i chrez tebe raste s tebe.
I katerichkite tuka neshto sa se zaigrali, niakoi idvat i do vratata mi . Nikakuv strah niamat. Edna zmia onia den premina nevuzmutena i si legna v kamunaka. Panika i ujas . Beshe instinktivnoi kak oshte ne sme vseliubishti..

See this smile on my face, You put it in there

Дрона! Прекрасно е!
Използваш ли таланта си насочено за нещо?

Благодаря. :)

Думите лекуват и убиват...

Дано моите ви донесат повече спокойствие и радост.

благодаря ти за тази тема...
искрено ти благодаря...

...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ех, ветре стокъдри,

нека да сме живи и здрави.