Въпросче...

И така, изхождайки от това, че самоубийството е грях, искам да ви попитам нещо. А именно, ако човек умишлено вреди на здравето си, знаейки, че сериозно застрашава дори и животът си, може ли да се сметне, че пак извършва самоубийство и следователно съгрешава?!?

No hay vida como la muerte, para el que vive muriendo!

За да се самоубиеш...трабва... да си жив.
Да си жив....и това , да мислиш че си жив....не са едно и също нещо.
Нали?
За да се самоубиеш, е необходимо , да мислиш ...че ЖИВОТА Е ТВОЙ и че имаш право да го прекъсваш.....ха ха ха х
Живота , това е БОГ...и ТОЙ е ничий.... не може да бъде прекъснат от никого.
Това, които се написала... показва много неща..
Едно от тях е...че .....офффффффф...не ми се пише....

Всичко е от Бога и на Бога. Когато умишлено повреждаме вместилището на Духа, където се проявява, добре ли правим? Всичко, което ни е дадено, трябва да поддържаме здраво.

ако Бог ни дава живот само за да може Той да разполага с него
е ми това в твърде егоистично от негова страна
и в такъв случай с какво право би искал ние да сме толерантни и неегоистични
относно неговата забрана на самоубийството
има грях към Бог и грях към личността
греховете заклеймявани от църквата,никой не е сигурен кой точно ги е определил
но грехът към личността ти е и грях към самият Бог защото ти си част от него

в известен смисъл, каквото и да правиш, вредиш на здравето си. особено, ако решиш че ти си виновен за всичко... или се оставиш да те убедят в това

Като се абстрахираме от думата грях, не виждам разлика между това, да се самоубиеш, като си прережеш вените например, или бавно и съзнателно унищожаваш тялото си.

Как каквото и да правиш?

Има голяма разлика. Самоубиецът отива на мъка в ада и нищо не може да направи за себе си - надява се на Божията милост и молитвите на живите.

Този, който преяжда, яде много захар, пуши, не се движи и т.н. знае че си скъсява дните, МОЖЕ да се покае - изповяда и да моли Божията помощ и тя няма да закъснее. Но ако не е православен - работата става сложна и много по-трудна...

Ако е както казваш ти умишлено... съвестта вече подсеща този човек, че нещо не е наред.
Ако например, една жена направи т.н. спонтанен аборт е едно нещо.
Съвсем друго е обаче, ако отиде "умишлено" при "хуманен" лекар за да и помогне да "премахнат" живият плод - Божието подобие наречено човек.
Това е убийство в чист вид и е един от смъртните грехове.

Аха, значи разликата е, че вторият има време да се покае, а първията- не?
Не е ли малко нечестно това, имайки предвид, че извършват фактически едно и също нещо?

Самоубиецът също има време да се покае преди самоубийството. Защото първо му идва мисълта за самоубийство и минава време /макар и малко/ през което може да се покае пред свещеник и да се спаси и въобще да не се самоубие. Човек на наркотици живее няколко години - също има малко време за покаяние. Някой самоубиец може и повече време да се кани да се самоубива...

Има такъв случай Стареца Паисий се моли за един моторист който се засилил да се хвърля в една пропаст с мотора, и изведнъж му идва на ум мисълта: Що не отида да разговарям първо със Стареца Паисий /той бил известен/ и тогава ще се самоубия. Връща се и разговаря /и се изповядва/ и се спасява.

Ако живееш в Свищов обади ми се timotey@mail.bg

Но като се замисля, въпросът ми беше излишен.
А и какъв е смисълат да се убиваш бавно, когато може и да е бързо...
Да, аз за себе си вече реших...избирам грехът.
Избирам ада, защото вече съм в него.
Избирам смърта, защото само чрез нея няма да боли.

И ако има бог, дано да ми прости.

No hay vida como la muerte, para el que vive muriendo!

Хей, чакай, чакай, къде тръгна?
Кой ти каза, че можеш да избереш греха? Има ли измежду какво да избираш?

Избирам ада, защото вече съм в него.

Така де, това избор ли е? Всички сме грешни, Исус дойде да ни спаси. Въпросът е да си признаеш греховете, да ги осъзнаеш, това иска Исус от теб.
Така казват. Да не си грешна не можеш, то е ясно.

1-во. Ти се обръщаш кам мен като към жена, но аз съм мъж.

2-ро. Никой нищо не ми е казал. Това е мой избор.

3-то. Приеми всичко написано до сега като изповед.

4-то. Какво иска или какво по-точно е искал Исус от мен, скоро ще знам.

No hay vida como la muerte, para el que vive muriendo!