За САТРИАНИ

АВТОСУГЕСТИЯ
Посвещава се на хората с психологични наклонности и психични аномалии


В нашия квартал откриха център на здравето. Естествено, това озна
чава всички видове здраве и най-вече душевното.Отдавна душата ми страдаше от неизлечима пустош, която не се махаше нито с алкохол, нитос кадилници, нито с тухла по главата. Но защо тухла? Ами знаете, че всички гении преди да станат такива ,са били удряни според зависи: я с тухла, я със саксия,я с чук за получаване на просветление свише. А аз се имам за гений, макар и непризнат.
Млад мъж с очила и клюн ми набута в ръцете едно от рекламните листчета.Отворих го по инерция и прочетох:
"НОВО! СУПЕРНОВО!СЪВСЕМ СУПЕРНОВО! Автосугестия. Да надникнем в дълбочините на своето АЗ.Да го изчистим. Да го освободим навън."
Опулих се. Да надникнем в дълбочините ли? Само това липсваше! Виж, това,че ще го бълвам навън ми хареса...да опитаме!
И ето ме вече в залата, облечена в лека феерична пижамка и в компанията на още неколцина такива като мен. Стените са размазани и безлични. Правилно де, аман от убиващи индивидуалности! Поне тук ще мога да покажа изпъчено КОЯ СЪМ АЗ.
Инструкторът пуска кепенците и изведнъж като гонг се удрят една в друга две тенекии. Започва се.Чуруликане на птички. Представа за природа. Мек гласец, току-що излязъл от смазочната.
"АЗ СЪМ СПОКОЕН. АЗ СЪМ МНОГО СПОКОЕН."
Да бе, спокойна съм. Ама съвсем. Вчера вдигнах байряка и от името на синдиката с пълномощия от колектива отидох да поискам от шефа увеличение на заплатите. Той пък от името на управителния съвет на фирмата ми връчи заповед за съкращение и на всичкото отгоре състрадателно ме потупа по дирника:
- Но Вие сте младо момиче,животът е пред Вас, с Вашите таланти...
"АЗ НАИСТИНА СЪМ МНОГО СПОКОЕН..."
И как не! С любовника ми договорихме алтернативни отношения. Т.е. бихме могли при определени обстоятелства евентуално...
Вчера го видях с две фльорци в една лимузина. Едната му се беше килнала на рамото, а той я душеше и се хилеше. Седнах възмутено на пътя и обявих стачка.Колата спря и върху мен се изля порой благословии:
- Ало, маце, бих ти спукал...
- С какво?- Попитах го дружелюбно и като потвържение на думите му прословутата му част унило провисна.
"ГЛАВАТА МИ НАТЕЖАВА..."
Ще натежава я! Малко ли изпихме на оня ми ти купон на свободомислещите интелектуалци-идиотчета. Нямахме кинти, но имахме пиене /бяхме организирали протестна акция във ВИНПРОМ/ .Четохме стихове и те ме обичаха като борчета. Беше топло и един вече беше допрял до мен капкомер, за да може като прокапя-дозировката да е точна.
"ЛЕВИЯТ МИ КРАК НАТЕЖАВА..."
Той и без това си стъпва все в ляво...
"И ДЕСНИЯТ НАТЕЖАВА..."
Минавка да няма.
"И ДВАТА МИ КРАКА СА ТЕЖКИ,ТЕЖКИ"
Не мога да мръдна бе! И страдалецът се сгромоляса в калта,а Юдите се надсмяха и никой не му подаде ръка.
"ТЕЖКИ И ТОПЛИ..."
Вятърът брулеше ледено, но онази невмирисана още душа, оня невкиснал се още оптимизъм балансираха нещата.
"ДВЕТЕ МИ РЪЦЕ СА ТОПЛИ..."
Да, защото се озовах в леглото на Първия, Единствения, Непрежалимия,Неповторимия...абе, оня същия, дето си го знаем от време оно.
"ТЕЖКО Е ЦЯЛОТО МИ ТЯЛО..."
Същият бе загубил аеродинамичната си форма и се просна върху ми с всичките си 200 килограма жива маса.
"ЖЕЛАНИЕ ЗА ДВИЖЕНИЕ ИЗЧЕЗВА..."
!!!
"ГЛАВАТА МИ СЕ ИЗПРАЗВА, ОЛЕКВА И СЕ ПОНАСЯ...ПОНАСЯ..."
Що за въпрос? Към Неуталия, естествено. Но какво правят тези булдозери тамм?
-Ще правим малоумница за неспасяеми!-Осведомяват ме.
-Къде?- Питам страдалчески.
-В зеленото!
Набоклучили са отгоре ми всичките си проблемчета и терзанийца.
И понасям. Със сетни сили.
"ВДИШВАМ ДЪЛБОКО, ДЪЛБОКО, ДЪЛБОКО..."
Вдишвам.
"И ИЗДИШВАМ..."
Издишвам едно гръмко, ясно и изразително:
- АБЕ, Я СИ ТАКОВАЙТЕ МАЙКАТА.
Иначе аз съм спокойна. Мнго спокойна. Съвсем ,напълно и наистина спокойна.

Война да става :-)

хм, нaпоследък ми бягaт идеите в междуредиятa

нaучих,че животът е прекaлено крaтък, зa дa бъде дребнaв

спокойствието е щастие... ахаа...

Само това ли успя да извлечеш като подтекст?
Точно ти?

Война да става :-)

или сподели първоначалното настроение :-)

Война да става :-)

Я дай адреса на тези автосугестолози, да ида и аз да си направя един - два - три такива сеанса!
Може пък да действа разтоварващо... я виж какъв оптимистичен финал!!!!!!
- АБЕ, Я СИ ТАКОВАЙТЕ МАЙКАТА. - Е, те това е истината! Да успееш да го извикаш, ама мощно!

Нали самата идея на тази благословена виртуална общност е да си рекнем, да ни проанализират, да се понаправим и ние на психо/лози/. Аз затуй постнах откъсчето от книжлето мое.
Пък накрая ще го обърнем на филиал на Попържните...
Понякога писва от учена проза, а пък най-дълбоките неща могат да се
казват и с ухилка

Война да става :-)

И аз започнах да се опитвам така "с ухилка" да си обяснявам нещата, щото разбрах, че със сълзи и попържни не става!
дали пък с ухилка не е по-лесно да се справи човек с проблемите си???
Да попитам аз пак!

и важен съставен елемент от /гри/маската. Както са казали вечно усмихнатите азиатци" Човек има три лица. Първото-за хората, второто-за приятелите и третото-за самия себе си".
Усмивката е бумерангово оръжие. Отреагирваш без да си задаваш въпроса дали човек се усмихва защото е щастлив, дали това е горчива усмивка, а дали пък не ти се надсмиват... Не.Ти просто се усмихваш в
отговор на усмивка. И светът привидно става светлинно различен, наситен с лъчезарие.
Иначе...псувай си, псувай си, то не вреди

Война да става :-)

какво ти лъчезарие!
Смях през сълзи!!!!!
Ти на това лъчезарие ли му викаш?
А и тази "тесноока жълто-дребно-човечешка" философия хич, ама хич - хич не е приложима за мен! Това мойто лице (или сърце, както още казват жълтурковците!) третото де! - много мъничко ми е останало вече! Все наблягам на първите две, та сигурно оттам ми идват проблемите!
Ех, пак към егоизЪма натежаха везните... не ти ли се струва!

Абе.... И Я ЧЕ ИЗОКАМ НЕКОЙ ДЕН!..... скоро ще е и ще се размина без тези "сугесто..."- "сЕгиз-Тогизтолози"!

Пак тия маймуни са измислили номера с чучелото на шефа...
Понеже се досещам за причината на твоите мизантропични настроения / сродна с моята/ , опитай се да си представиш въпросната причина като "200г жива маса". Самият ти инстинкт няма да ти позволи да бъдеш затисната и размазана под тежестта.
Егоизъм-не егоизъм, обаче никой не е по-важен от теб самият. Повтаряй си го всеки път, когато някое самонадеяно копеле се опита да ти чопли в душевността и ако не си в състояние да го усмъртиш с контраудар, то поне си изгради достоен щит.
Я едно поздравче за тебе , харесваш ми


Тъгата има своя чар изчистен:
забулва в мека бледност моя взор,
поражда в мен безброй безумни стихове.
И само в тях без маска си и истинска.
Попиваш в мен и ставам Егоист-
потребен сам на себе си единствено.
Светът е нежен в жеста си за "сбогом"-
идилия без въглени, без спор.
Не искам да съм толкова чаровна!


Война да става :-)

Заклинание


Изгори мостовете, по които минах.
Реките пресуши, що прекосих...
Изори пътеките ми в ниви.
Отрови чешмите, дето пих.


Стори го, в името на Бога,
та ако някога се променя,
дори да искам да не мога
ни да си тръгна, ни да изменя.

Усещане за студ и киша.
Висят в пространството словата.
Крепим се на въздушна нишка.
строена лятно от мечтатели.

Света си плътно омъгляваме-
защо в това не виждам чар?
Там нейде плътно притаяваме
първичния инстинкт на звяр.

Фенери трескаво просветват
с червена блудна светлина.
Усещане за мрак и лепкавост.
Една илюзия умря.


Лелеее, чувствам как ще ни размаха пръстче jj!
Усмихнат ден, мила, и мамка им :-)))

Война да става :-)

На мен поне ми е много нужна и винаги ми е помагала да кажа това, което ми е "вътре" по-лесно и по-точно...
Да се надяваме, че jj ще ни разбере и няма да ни се кара много!
Сигурно и той разбира от поезия!

с което направо си общувахме по тоя начин: само с рими.
Е, той не беше тъй талантлив като мен, ама пък много се стараеше...
Иначе в света на болката има нужда и от малко лирика, определено

Война да става :-)

Я ела довечера на купона да те сугестираме, пък ти после можеш и самостоятелно да продължиш тренинга с автосугестирането.
И хич няма какво да надникваш никъде - направо ще чистим....... душата де

Истината е някъде там.

Пък и ярките ви индивидуалности ще ме убият.
Аз съм една такава сивичка и невзрачничка...
И свитичка в мидена черупка

Война да става :-)

да, бе, да...

ми то тогава и аз да не ходя пък...

"Моята нервна система се намира в дълбок лечебен покой.

Спокоен съм,прятната топлина в дясната ми ръка плавно преминава към лявата ми ръка; да, топла е лявата ми ръка (...) аз трябва да престана да се нервирам за дребни неща, защото това ме превръща в непълноценен човек и лош родител, моите приятели започват да странят от мен (...)"


ОК, спирам! да му таковам такованката такована...
Вече никога няма да се нервирам.
----------
Да разбирам ли, Соня, че потикваш Сатриани към псуване?

... И оркестърът да свири!

И квоу? Как мина масовата хипноза?
Какви тъмни тайни излязоха на повърхността?
Сподели си, сподели си...

Война да става :-)