КАКВО ПРАВИТЕ КОГАТО ВСИЧКО Е .

С ГЛАВАТА НАДОЛУ В ЖИВОТА ВИ..

Доматите не се ядат с коловете-личен опит

както е сега...
Ама - не че всичко е надолу с главата, ами -
всичко много трудно става, залепили сме се на дъното и мааме ли маааме крайниците в хаотични движения... омръзна ми тоя прехоооооод брееей !
Още няма да се даваме, ама - ми омръзнаааааа !

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Паля цигара .. мисля .. самозалъгвам се .. опитвам се да повярвам във всичко което съм вярвал.. спомням си за хубави неща... плача ... пуша ... ВЯРВАМ!

Примири се и забрави!
Не се самозалъгвай!
Повярвай в нещо ново!
Може и да е по-хубаво от старото!



Game Over!

описак какво правя ..
а вярата винаги помага .. зависи в какво и в КОГО вярваш
а да забравя ? как да забравя ? себе си ли да забравя ? абсурд
това което е истина е че не искам да забравям каквото и да е ..

Кога е било, всичко нормално, с главата нагоре.
Винаги нещо е с главата надолу.
ама вече хич не ми пука.Както е казал, кой беше свиркам си с уста.
То какво друго ми остава??


Никога не късай, едно приятелство, после и да го завържеш, остава възел.

Един прост начин:
Заставаш и ти с главата надолу и всичко си идва на мястото!


Колкото хора, толкова мнения.

Да бе много лесно, е да се каже, и как точно да го направя ....
Това с главата на долу...Да не мислиш, че мога.

Никога не късай, едно приятелство, после и да го завържеш, остава възел.

Какво правя ли?
Същото както когато всичко е наред. Чакам да имне черния период, или работя два пъти повече за да мине по-бързо.
Не може просто да се отпуснеш и да не вършиш нищо.
Всеки има такива моменти, когато неприятностите следват една след друга, а нищо слънчево не се задава на хоризонта. Ще мине, знаеш.

Ти трябва да се примириш!.../натискаш бутон "ОК"/
Ти трябва да забравиш!......../активираш папка "спомен", десен бутон на
мишката, избираш "делете", Щрак!/
Повярвай в нещо ново!........./десен бутон, създаваш нова папка- засега празна/
Може и да е по-хубаво от старото!...може, спор няма...но докато не се окаже, това старото си остава най-хубавото...
Само дето ние самите не можем да се управляваме толкова лесно, колкото го правим с компютрите...

Ай да не казвам, че...

Не е с главата надолу, просто си объркан. Нали си жив и надяваме здрав, ще видиш, че пак ще започнеш да се усмихваш и да се радваш на живота. Казват , че господ не дава повече страдание, отколкото може да понесе човек. И не си сам, нали......... Имаш нас.

Паля колата и изчезвам в Троянско за уикенда - хем природа, хем сливова . По пътя се тананика "Всичко ми е наред" или се цитира "Когато цъфнат теменугите". На връщане индивидуализмът ми се е превърнал в глобализъм, и така.

Gevrek

почнах от днес
отворих нова папка, ходих на работа и продължавам да бачкам,
повтарям си че няма такова нещо а само съм объркан -сега остава само дето казва МАга да си застана на главата и да си налея една троянска сливова
Докога ли ще устискам

Доматите не се ядат с коловете-личен опит

Zdravei i kak taka izvednuj useti 4e vsi4ko e nadolu s glavata e, nqma da e stanalo izvednuj, prosto v tozi mig sigurno "kapkata e prelqla 4a6ata"...znae6 li az kakvo pravq - govorq si s priqtelkata mi,ka4vam se na kolata i karam, bez put i posoka,prosto nanqkade, naduvam kasetofona v kolata,pla4a i pu6a.........i se izplakvam, ne mi stava po-svetlo ama pone se "umorqvam" da stradam....znae6 li i stradanieto /kato lubovta za sajelenie/ se iz4erpva....posle vzemam si komediq i gledam i dokato se usetq ? /ako izvadq kusmet da ne ne adski tupa/ s u4udvane se 4uvam kak se smeq......xei, gore glavata, jivota onzi po-hubaviq moje bi te 4aka zad ugula....

лесно е бе ... правиш челна стойка и всичко си идва на мястото

Изчезвам. По-далеч и без телефон. Слушам пърпъл до дупка в колата, спя в хотели, дето повече няма да стъпя и като се върна, нещата са се развили в друга посока. Може да е по-лошо, но поне има раздвижване.
Алкохолът и извънбрачните връзки не помагат, само задълбочават проблема. Гаранция.

И аз не знам....

Обикновено когато едно нещо се обърне с главата надолу то повлича всичко останало. Като онази дрънкалка с която си играеха моите бебета преди много години - едни усмихнати човечета наредени в редичка и когато бебето неволно бутне едното, то се завърта с главата надолу и всички останали тръгват след него... въртят се, прескундят се, но никога не могат да се подредят отново, освен ако не ги хванеш с ръце и да ги успокоиш всичките до едно...

Изчетох ви всичките.... кой пушил, кой пил, кой музика до дупка слушал, кой карал нанякъде по света, кой крещял, кой мълчал, кой по чуждо ходил.... от всичко опитах и всичко ми носеше временна утеха... И с вас е било така, знам...

Фармер, приятелю... животът ни минава така, в търсене на себе си, в стремежа ни да не бъдем сами, да обичаме и да бъдем обичани. Хайде усмихни се - това го можеш... имаш хубава усмивка и шепа приятели - колко истински, колко не - но винаги когато ги потърсиш те ще са тук...

сядам и чакам да ми мине ...
пък после ... се заемам с оправянето на нещата ...
нали знаеш приказката за Барон Мюнхаузен ? за косата - и хоп, готово

теменугите и работите тругнат зле
**** на другите и гледай теб да ти е добре

Българска литература [линк]