andersen ili...
48 отговора
870 прегледа
Въпросителна?
А защо Той да трябва да разказва приказки, измислени от някой друг. Аз самият обичам понякога да разказвам приказки, особенно на плажа през лятото, когато слънцето привършва пътя си по небето и прави път на луната. Но приказки които аз измислям - моите фантазии и страхове. Не нечии други, не и на човек живял във съвсем различно време и с коенно различни от нашите проблеми и представи за света....... и не винаги една приказка трябва да е "приказна" за да е добра и красива. Понякога приказките са тъжни, понякога весели - но общото е, че когато са твои те винаги стигат до сърцето, за което са предназначени.
Мяу!
Мяу!
Re: Въпросителна?
Аз също съм си го задавал този въпрос...
Намерил съм му и отговор - това, че някому се удава да реди думите тъй красиво, както редят се мислите му и че може с лекота да разкаже това, което му е на сърцето, не означава че всички могат да го правят... И докато за този някой такъв един разказ е съвсем естествен, то за други начинът да се постигне подобно нещо може да бъде свързан най-малкото с напрежение, а може дори да е озадачаващ и неоткриваем.
По същия начин, по който на един младеж му е трудно да кара кола, когато за пръв път седне зад волана, докато за опитния шофьор това не изисква дори да се замисля, така и хората, за които разказването на истории не е често занимание, се нуждаят от известни усилия (най-малко) за да го правят, докато за теб то е толкова естествено, колкото и да дишаш.
Е, там някъде се крият причините хората да не разказват собствени приказки... Умението да правят това не е най-често срещаното явление в нашето общество :)
Тук да ме прощават тези, които са се почувствали засегнати - в никакъв случай няма да си позволя да твърдя, че щом за някого не е естествено да реди думи, то той не може други неща и то далеч по-добре от нас, които редим думите :) Ако всеки можеше всичко какво ли щеше да излезе от човечеството?
_______________
Мъдра мисъл
Намерил съм му и отговор - това, че някому се удава да реди думите тъй красиво, както редят се мислите му и че може с лекота да разкаже това, което му е на сърцето, не означава че всички могат да го правят... И докато за този някой такъв един разказ е съвсем естествен, то за други начинът да се постигне подобно нещо може да бъде свързан най-малкото с напрежение, а може дори да е озадачаващ и неоткриваем.
По същия начин, по който на един младеж му е трудно да кара кола, когато за пръв път седне зад волана, докато за опитния шофьор това не изисква дори да се замисля, така и хората, за които разказването на истории не е често занимание, се нуждаят от известни усилия (най-малко) за да го правят, докато за теб то е толкова естествено, колкото и да дишаш.
Е, там някъде се крият причините хората да не разказват собствени приказки... Умението да правят това не е най-често срещаното явление в нашето общество :)
Тук да ме прощават тези, които са се почувствали засегнати - в никакъв случай няма да си позволя да твърдя, че щом за някого не е естествено да реди думи, то той не може други неща и то далеч по-добре от нас, които редим думите :) Ако всеки можеше всичко какво ли щеше да излезе от човечеството?
_______________
Мъдра мисъл
Re: andersen ili...
Конкретна ,като че ли нямам,но се сещам за една,в която някакво момченце тръгнало за някъде из гората и,за да не се изгуби пущало трохи зад себе си.Обаче птиченце непослушно му ги изяждало и момченцето се изгубило.И лутайки се попаднало къде?...при един човекоядец.
После така и братчето му и сестричето по същия начин и станало то каквото станало...Е нямаше изядени накрая си спомням,де.
Та така,от малка кръвожадните историйки явно са ме влечали.
После така и братчето му и сестричето по същия начин и станало то каквото станало...Е нямаше изядени накрая си спомням,де.
Та така,от малка кръвожадните историйки явно са ме влечали.
Re: andersen ili...
Сигурно е пропуснала и лакомствената къщичка на вещицата, с карамелизираните прозорци, захарните врати, шоколадовия покрив и первазите от захарех памук :)) И сигурно е забравила да спомене как бабата се опитвала да угои момченцето, за да го хрусне накрая, но то я лъготело с един кокал, който представял за собствения си пръст, че не наддава (бабата не виждала много добре :) Та такива работи.. :)
За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!
За да няма много недоволни, винаги ощетявай едни и същи!
