Още мисля за теб

Умирам всеки миг, в който те няма. Душата ми се разпада на спомени и сякаш пак усещам дъха ти по кожата си... Самотата на празното легло ме убива, изгаря гърдите ми, разкъсва вътрешностите... Всяка нощ те викам на сън, намирам те до себе си, двете се кискаме заедно, както преди време, когато ти шепнех тайните си желания, но после се будя и теб те няма, а аз те търся с безмълвни писъци и впивам зъби във възглавницата, за да притъпя болката...

Телефонът ме притегля с невидими нишки, знам, че обещах да не ти се обаждам вече, но нещо в мен се вкопчва в отчаяната надежда да чуя още веднъж гласа ти, смеха ти... Обичам те... Не издържам повече. Вчера ти звънях и чух мъжки глас преди да затворя. Питам се, нима за теб всичко беше просто забавление? Моментна страст, стремеж към разнообразие? Нима единствено тялото ти тръпнеше от допира на устните ми? Възможно ли е душата ти да е мълчала безчувствена, докато изгаряхме в екстаза на докосванията?

Мъжки глас... Грапав корем, раздиращ нежната ти кожа, остра плът, която реже тялото ти и груби длани, които те галят непохватно... Заради него ли ме изостави? Мразя те!!! Обичам те... Върни се, моля те...

Пия приспивателни, за да заспя в безкрайните нощи. Разсеяна съм в работата, а светът е толкова сив... Сякаш някаква магия открадна цветовете от дърветата, небето, слънцето, мечтите ми, отнесе усмивката, душата ми.

Проклета бъди... Защо ми причини всичко това? Господи, колко те обичам...

tuzno e, bolezneno e i samo vremeto moze da izlekuva bolkata ti
vrushtash me nazad vuv vremeto kogato chuvstah sushtoto
neznam kakvo da ti kaza , no kakvoto i da e njama da izlekuva ranite ti
vse pak.... edin den shte bude samo spomen

no dokato mine tova vreme...mukata, tugata, cialata bolka, te si ostavat v teb i shte te zadushavat i ...boliat!

осъдени сме да горим на страшната клада на самотата...

4estito da ti e,a puk i na neja...i umnata

Че защо да е страшна? Правиш ли разлика между това да си сама и това, да си самотна? Не сме ли самотни винаги, дори обкръжени от любов... не сме ли все пак дълбоко самотни? Какво страшно има в това?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Не си заслужава да си спомняш даже. Зарежи миналото и живите мъртъвци. В крайна сметка истината винаги те застига. Не бягай от нея и я приеми с благодарност. Има хора, които живеят от лъжи, живеят за сметка на твоята любов и твоите страдания, възползват се от тях и се забавляват. Доказват на себе си колко са умни. Всъщност това са тотални егоисти. Те имат курвенски души, които "мълчат безчувствено", разбира се, всичко друго би трябвало да се плаща, но то се плаща от хората, не от курвите.
Безценен е опита...
Безценна ще бъде и следващата ти връзка. Дано тя да е с човек, който може да си позволи да те обича. Тогава вече ще можеш да различиш истинската любов от истинската лъжа. И да забравиш безвъзвратно...

Благодаря безкрайно на жената, която е до мен сега. Обичам те.

за малко да си помисля,че си се загубила по тъмните Софийски улици

Не унивай! Трябва да се радваш, че така е станало. Сега ще можеш да откриеш истинската любов. Аз бях в положение, когато някой те използва, за да задоволява чудовищния си нагон и изобщо не му пука за теб и за това в какви ситуации те поставя. Тя нямаше нито капка уважение към мен и ми е казвала, че е по-добре да мълча, защото й е по-добре да ме гледа, отколкото да ме слуша. Казвала ми е, че е с мен само заради външния ми вид, можеш ли да си представиш? Казвала ми е, че съм пълен идиот и курва и какво ли още не. Изтормози ме до такава степен, че вече не приличах на себе си. Бях загубила желание да живея. Когато събрах сили да я напусна, или по-скоро да не се върна при нея, след като ми би поредния шут най-безцеремонно, срещнах истинската любов. Тя ме беше чакала търпеливо и мълчаливо, защото ме е обичала истински и то от доста време. Най-сетне я забелязах и сега сме неразделни. Тя ми дава цялата си любов и аз й отвръщам със същото. Вярвам, че няма да ме нарани, защото е най-добрата и най-прекрасната на света. Тя ме извади от ада и съм готова да отида с нея на край света. Мило, обичам те!

има разлика между това да си сам и това, да си самотен...
сами сме понякога - желаем го или не... то просто означава, че около нас няма себеподобни...
самотни сме винаги - дали го приемаме или не...
а е крайно време...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

как мина купона петък вечер?
пренесе ли се вече?

И когато пролетния вятър ненадейно влети в най-тъмния ъгъл на мрачния килер и разхвърля натрупаните спомени ще откриеш, че твоята малка, кристална душа мечтае да види слънцето. Ще изтичаш навън и то ще те посрещне. Колко много усилия ни коства да дочакаме пролетния вятър...

Nali ti mi kaza v dir-a, ne pomnish maj mnogo, a?
I nali kaza che sama shte hodish, a sega s tvojta:))
Stranno naistina, i zashto togava tolkova goreshto me pokani?:))