кръщаването

В "Родители и деца" двама младежи ни убеждават вече два дни какво насилие над личността е кръщаването на детето. Как то ги омърсявало и как безумно насправедливо родителите потъпкват правото на избор на детето да се самоопредели като личност. Правят аналогии с отнемането на девствеността и разни други странности.
Никога не съм си мислила, че като кръщавам детето отнемам някакви негови права (най-малко пък на избор и самоопределение) или че извършвам насилие над него, още по-малко пък че го "омърсявам" с този чудовищен акт. И през акъла не са ми минавали подобни, за мен меко казано странни мисли.
Аз ли съм някакво архаично същество и не разбирам съвременните ценности, днешните тийнейджъри ли са марсианци, точно тези двамата ли са не в ред или ...... има нещо друго, което на мен ми убягва?
Как мислите вие?


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Предполагам, че това което ти убягва, е свързано с принадлежността на тези младежи към някоя от протестантските деноминациии на християнството.

В клуб християнство доста се спореше по този въпрос. Според Източното православие е добре да се кръсти малко дете. Според Католическата църква не знам точно как стои въпроса, но според протестантите това едва ли не е насилие и застъпват тезата, че детето не можело да се разкае и т.н.

Лично аз смятам, че е чудесно за един вярващ човек да знае, че детето е кръстено и че има, както казват, една невидима ръка на закрила. А това за насилието е глупости - все едно да кажем, че като даваме име на децата си, ги насилваме.

Духът е, който дава живот.

Моите родители не са ме кръстили с идеята, че когато сама реша ще приема вярата, която искам. Е, аз си се определих като източно православна, защото така или иначе съм възпитана в тези традиции и обичаи, защото родителите ми и средата, в която съм израстнала и живея и сега е такава...
Всъщност моето лично мнение по въпроса е, че никой никога не потъпква правото на избор, винаги има избор, винаги можеш да се откажеш от една религия и да приемеш друга. Смятам, живи и здрави, когато се роди детенце да го кръстя, защото така или иначе ще го възпитаваме в нашите ценности, а един ден ако си намери по-достойна религия няма да му преча...
Всеки има правото да си говори и да има свое мнение по всеки въпрос, но няма правото да го натрапва на околните или да упреква с такива силни думи.

Не, те не се изказват като застъпници на друга религия. Те просто защитават "парвото си на избор". И смятат, че родителите потъпкват това право когато предопределят избора на детето кръщавайки го.
Едното момиче дори го сравни с това да те упоят и да те оженят за човек, когото не познаваш. И как това по-нататък би опропастило целия ти живот. А причината според тах родителите да кръстят детето си е "купона".
Според мен такива тълкувания са си признак на скодоумие, но в един миг се замислих дали един ден и моята дъщеря не би могла да мисли по този начин. И се ужасих.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Не му отнемаш никакво право на избор.
Кръщенето е просто ритуал.
Все едно да кажеш, че с ритуала на сключване на граждански брак задължаваш някого да те обича и уважава и му отнемаш възможността да има аспирации към други хора, както и да ги проявява.
Това, че ще го кръстиш няма да го направи нито християнин, нито религиозен, нито атеист. Тези неща зависят от личния пример на родителите и от възпитанието, а някой ден и от самия човек.

сигурно съм адски затъпяла от бременността, ама нещо не мога да включа на първа и за схвана същността на проблема?
за какво кръщаване става на въпрос? В църква ли? и какво му е лошото, ако е такова?
Аз не вярвам в бог, и не ходя на църква, но докато бях бременна с първото ми дете, бях си обещала, че родя ли живо и здраво дете, ще го кръстя в църква.
Направих го , сина ми беше на 3 месеца, все още е девствен, чудесно се самоопределя /като красив, а в момента и влюбен в Кармен, не че я знам коя е/, и нищо му няма.
Можеш и мен да включиш в групата на архаичните.

Ние кръсихме сина си с името Георги в църквата "Св.Георги, от поп Георги на Гергьовден:-))))
Това лято сме решили да кръстим и Сиси..чакам баба да ми каже кога ще е празника-събор на манастира "Света Троица" и да го направим тогава.
Вярата и религията всеки разбира и почита според разбиранията си.
При мен обаче...вляза ли в църква и ме втриса...като че ставам прозрачна...трудно е да го обясня...но това няма нищо общо с факта че не са ми искали разрешение преди мноооого години когато са ме кръщавали/тайно и нелегално между другото заради работата на баща ми...:-))/...
А че тийнейджърите са като марсианци - има нещо такова...имам един такъв тука - ни се води ни се кара...довежда ме до лудост...и до стария извод"Бий дупенце да не биеш дупище!":-)))

Светът в който живеем се мени с бясна скорост и понеже често имаме чувството, че се носим по някакво течение и никой не ни забелязва крещим какви ли не щуротии на заобикалящите ни водолази... И тези момчета май крещят по-скоро за да ги забележат, да не бъдат сами и да убедят сами себе си, че съществуват. Защитават една теза заради удоволствието да откриват колко шарен е света и как всичко може да се докаже стига да искаш. Въпроса съвсем не е в кръщаването или поне не е само там. Насилие има! Насилие може да се намери във всичко - дори в обичта. ..
Може би е насилие и да създадеш дете - представете си, че някъде в бездънната светлина се рее една душа - щастлива, безметежна, разбираща и животрептяща... и изведнъж - две тела произвеждат сред дива сласт ново тяло - човешко тяло... и им трябва душа! И тя /бедната/ тупва, захлупва се в някаква слуз, в някаква пихтиеста маса ... и после - точно когато свиква със законите на живота в това странно "гнездо" е принудена да се "роди"... няма избор /но има спомени/.
Всичко това са безумия, нали...
Реката на мисълта няма граници ако не си ги поставиш ти самия. И тези граници ги създават традициите /във всичките им форми/. Какви мисловни бариери ще прескачаш ако нямаш такива?
И да кръстиш детето си и да не го кръстиш - то ще бъде точно толкова щастливо или нещастно, колкото ти му позволиш. Всичко зависи от "кърмата" ти. От средата в която расте, от атмосферата, от това с какво го "храниш" /духовно, разбира се/. За себе си съм решила, че е най-важно да не се изпада в крайности. Също толкова опастно като втълпяването на готови решения е и втълпяването, че няма готови решения. Трябва да е ясно, че няма ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ решения, но родителите ТРЯБВА да имат варианти... Трябва да могат да дават отговори - най-лесно е да кажеш - решавай сам! ...Точно колко само искаш да оставиш детето си докато расте? Точно кога спира да расте? Точно кога вече няма да има нужда от теб? От рамото ти?
Когато решиш да го отбиеш ли или когато отвърне глава от зърното, или когата гръдта ти пресъхне...

Не мисля че вече основния проблем във възпитанието е да даваме свобода на децата, а по-скоро как да им дадем ориентири и пътища, рамки, които да следват без от това да стават по-малко свободни. Да им покажем многообразието от възможни решения на задачите. Да бъдем до тях...
Но преди това трябва да потърсим себе си.

Пресилено е да се каже, че кръщаването има някакво отношение към бъдещото самоопределение на личността. Да не говорим пък за съдбоносно.
Какво значие има един ритуал с напръскване с вода и едно кръщелно свидетелство, ако човек не влага смисъл в тях. Преди десетина години беше много модерно да си кръстен. Сега мисля, че това нещо вече се прави от потребност. Хубаво или лошо - източното православие е факт и ние живеем (или сте живяли през голяма част от съзнателния си живот ) в страна в която това е традиционната религия и няма начин как тя да не оказва влияние върху ценностите ни. Хората които не са съгласни бих ги попитал: Нима не почитате Коледа и Великден или не празнувате именни дни? Неможе поне да не сте чували че има такива празници! Неможе да не сте чували за християнските добродетели, дори и да не сте кръщавани в църква.
Та, какво лошо има в традициите...

Какво да се прави. Нала га се родителите да взимат решения. А да решиш да кръстиш детето си не е нито трудно нито странно.

Нонстоп Купон ...

Е, изглежда младежите са бунтовно настроени. Не може да се каже чак "скодоумие", но по тази логика би трябвало абсолютно на нищо да не учим децата си, а като ги родим след време да ни кажат, че сме ги родили заради купона по посрещане на гостите. Това си е чисто залитане вследствие на младежко объркване, поради липса на ясна ценностна система. Неприятно е, определено.

А за дъщеря си не се плаши. Каквото има да става, ще стане. Ти просто трябва да направиш каквото е необходимо според своите си разбирания. Не всичко зависи от нас. Освен това ако я уважаваш като личност, няма да си прави такива невероятно заключения.

Е, аз поне така виждам нещата.

Духът е, който дава живот.

Ясно е че кръщенето само по себе си не те прави автоматично практикуващ християнин. И не ти слага печат на челото, който всеки вижда и ти не можеш да заличиш докато си жив. Пък да се счита за насилие над личността, или даже опетняване, съвсем не го разбирам.

Обаче не разбирам и друго - традицията да се кръсти детето докато е бебе. Така то нито разбира, нито запомня, нито може да участва съзнателно в ритуала. Аз бих си кръстила детето, когато е достатъчно голямо за да разбере защо се прави това – точно преди пубертета – на 10-12 години. Да може да каже ‘Отричам се от дявола’ и да си вярва. Да се почувства по-чисто и по-добро след това. И да се замисли изобщо що е това ‘ценности’. Пък и ако за кръстник се избере, някой когото детето уважава, има доверие и се възхищава. Така кръщенето няма да е просто ритуал и ‘купон’, а ще има полза и смисъл.

че то по тая логика и създаването на човешки живот също може да се счете като насилие над личността!!!

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Tinkerbell,tova bebetatat da se krushtavat rano idva ot fakta ch edno vreme ne vsichki bebeta sa oceliavali.detskata smurtnost e bila goliama.I nai-visoka e v purvite meseci(dori i sega).
Ako deteto ne e krusteno ne moje da se pogrebe po hristianski.ta ottogava e ostanalo da se krushatvat kolkoto se moje po-rano.Tova e tradiciata i e takava i za katolicite.
a puk koga se somoopredelia chovek i kak da go ostavim deteto samo da si reshava ,sa gluposti na turkaleta, ako pitate men.Dobre ,che men nikoi ne me e ostavial da reshavam sama dokato biah dete ,shtoto koi znae kakvi shtiah da gi zsvursha kato se znaia kakva sum bila.
Triabvashe da pitate tezi mladeji...(mnogo bolen vupros za men..)..niakoi pita li malkite evreicheta i malkite turcheta kato gi obriazvat? Puk i neshtastnite momchenca v Shtatite deto pogolovno gi rejem?
I niakoi govori li za pravo na izbor tam? I za samoopredeliane?
Pikloivci....tova bih im kazala...

Напълно съм съгласна с теб и бих добавила, че човек може да кръсти детето си без да се страхува, че му е отнел правото на самоопределяне. Ако един ден то реши да става мюсюлманин, будист или сциентолог ... прав му път. Важното е да не му причиняваш излишна болка като го обрежеш например. Нека по отношение на болката само да си реши дали ще си я причинява. По тази причина не смятам да пробивам ушите на дъщеря ми, въпреки че вече има 2 чифта обеци.

tochno taka..Moite gi probiha kato biah v 4-ti klas.SHtoto ne spriah da im vrunkam...

Vaobshte ne obrashtaj vnimanie na tezi dvamata. v krajna smetka vseki ima pravo na mnenie. Az mislja che decata ot malki trjabva da se vazpitavat v tezi cennosti. Inache samite te njama da znajat kakvi sa, kogato perasnat, a ako ne im haresva religijata, v kojato sa krusteni, imat pravo da ja promenjat. Ima sluchaj, v koito chovek ot hristijanstvo e preminal kum budizm i dr. podobni. Ako si krustila deteto si, vaobshte ne se obvinjavaj, napravila si naj-pravilnoto neshto. Deteto trjabva da se vazpitava v tradiciite na svoite roditeli.

Според мен са ги кръщавали рано и по простата причина, че детето се регистрира в църковните регистри, откъдето се е издавал документ, че то все пак съществува. Т.е. причината е била светска така да се каже. Тогава не е имало граждански регистри. Те са се появили доста по-късно. Иначе съм наапълно съгласна с теб.
Но аз исках да попиптам за обрязването. Какво всъщност предтсавлява като медицинска манипулация? Имам бегла представа, но ... искам да знам. А и гледах един филм документален как ги обрязват в Турция и бях потресена. Ритуала се извършва когато детето е на около 10-12 години (горе-долу колкото и конфирмацията при католиците) в присъствието на мъжете от целия род, пред очите на всички, без обезболяващи или нещо такова. Детето е в пълно съзнание и знае какво става. Стори ми се варварско направо.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Изобщо не се обвинявам, че съм я кръстила. Нямам никакви угризения, защото съм сигурна, че нищо не съм й отнела и с нищо не съм "ограничила правата" й. И брат й ще кръстя и няма да ми мигне окото.
Но просто се втрещих може ли така да се възпитават децата сега, че да са светлинни години от нашите разбирания и ценности. Аз отчитам различията на поколенията, но все пак......


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

a tuk gi rejem na 24 chasa sled rajdaneto.Evreite si go praviat malko po-kusno(na niakolko sedmici) i si e religiozna ceremonia.a puk nie(tova suvsem ne zvuchi gordo) obiknoveno ne im slagame upoika,slagame deteto na edno plastmasovo koritce koeto ima za zavurzvane na krakata i rucete( da ne murdat)...Posle s 3-4 instrumenta i edin skalpel i rejesh...v obshti linii na oko...Az gledam purvo da ne go pravia osven,ako ne sum sama dejurna napr.i niama koi drug da go napravi ;i vtoro gledam da reja po- po malko.A puk nai se radvam kato ne iskat roditelite da go rejem..ama tova e riadkost...
kasapnica...

Олеееее, и вашето ми звучи варварско малко. Но защо държат толкова много на това там? Наистина ли е "хигиенични" и "полезно". Защото на мен и през ум не ми минава да го направя на детето.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...