ОБИЧАМ!!

Винаги съм обичала морето!!
В него има и страст, и стихия, и вълнение, и спокойствие, и тайнственост, и тъга, и светлина, и радост, и болка, и необятност, и близост, и топлота, и сила, и желание, и тръпка, и безвремие, и самота, и обвързаност, и наслада, и мълчание, и смях, и сълзи, и забрава, и спомени, и вяра, и копнеж - колко много копнеж...!!
Когато зарея поглед някъде в безкрайността, изпитвам необяснимо притегляне, мъка по нещо неизживяно, желание да се слея с грохота на вълните, да усетя неистовия им бяг, да изчезна в прегръдката им, за да се родя отново...............................
Разказвало ли ви е морето приказка?
Ако не е, значи не сте се заслушвали.
То знае толкова много тайни, пази толкова недовършени истории, виждало е толкова срещи и раздели, целувки и сълзи, безумие и нежност, че самото то е станало свят в света.. Свят от нашите малки светове, събиращ се дори само в една солена капка!
МОРЕТО!!
Обичам огнената слънчева пътека на залеза, крясъците на чайките, мириса на свободата, шепнещия в косите ми бриз и жаравата на пясъка......................ОБОЖАВАМ гласа на морето!!!
Колко ли е щастлив брегът, че има ласките на вълните!! Нежността на силата, с която завличат след себе си.....................
Колко ли са щастливи скалите, че посрещат страстта им, ескалирала до ВЗРИВ от безкрайното препускане?!
Наблюдавали ли сте как се любят вълните?
Как се извиват от копнеж и се вливат една в друга, как се раждат една от друга, как умират една за друга, как БУШУВАТ, как се издигат и прегръщат, стремейки се с ДИВА ЖАЖДА към брега, нетърпеливи да изригнат най-после в него и да се стопят в блаженство до кипяща пяна..


Като дете на реката, винаги съм й завиждала, че се влива в морето.

/обичам те/


mANIac!!.....................

съм част от морето...не вярваш ли!?
И ти си част от него....сигурно го усещаш!

А всъщност в морето има само вода. Всичко това го има в теб - което е по-прекрасния вариант

Не приемам обвинения в липса на романтика

Май си влюбена - да ти кажа само едно "иххх"





So it's me, I can do anything.
I'm still the child

Наистина това е по-добрия вариант ,да не кажа най-добрия!Светът е в нас в душите ни !Красотата и любовта или ги има ли душата ни е пуста !!!Пожелавам го на всички да срещат повече хора с такива невероятни усещания за живота !

Само дано повече хора разберат че това не е даденост, а трябва да се научиш да виждаш таквизи неща.....

Обаче като се научиш......еххххх



So it's me, I can do anything.
I'm still the child

...И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската безбрежност...

Поздрави!!

Ах колко хубаво го каза.......няма път в който да не се разплача щом видя морето....всеки път когато го докосна и то намокри мойта длан-чувствам как ме гали ........ о да и аз го обичам.Когато се къпя в него се отпускам и усещам как ме прегръща....... прегръщам го и аз.Не само то разказва приказки на мене....разказвам му и аз.....

Дълго в мен остана картината,изпълнена с отчаяние, бушуващи страсти, крещящи стенания, любовта и болката от загубата. Ако имах бои, бих нарисувала слънцето скрито зад облака мечтаещ да се влее в океана, или луната нежно огряваща място в душата ти, която тъй диво скърби.
Уви,аз също нося в себе си това момиче, на което другите ще кажат - Не и прилича! Ще трябва ли и аз да го отричам?!
Когато спътник ти е младостта и имаш всичко на света, в добавка ум и красота, ти си просто пряма в любовта и даваш или вземаш всичко....
В живота хубавото е това,че никога не сме самички, макар и в нашта самота.

Забелязвам известен будизъм в думите ти

Не се знае знае ли се, пък и да се знае - не е сигурно

Възприятията ни за света зависят от това, което сме преживели. Винаги съм казвала, че ако нещо е любов за някого, за друг може да е безкрайна болка.
С всяко нещо е така.
всичко се обуславя от вътрешния ни свят. И от момента.
Хубаво е, че си ме разбрал!!!
а относно влюбването ми - винаги съм!

mANIac!!.....................

и то е част от мен!

mANIac!!.....................

страхотно!! така се усещам!
а има ли още??

mANIac!!.....................

понякога думите са излишни...като сега
просто хората са необятни вселени!

mANIac!!.....................

ще го попитам за теб, когато отново се срещнем!!
а красотата винаги вълнува!!

mANIac!!.....................

Ами кога съм разбрал, кога не - важното е да се опитваме

подарявам ти едно слънчево зайче!



So it's me, I can do anything.
I'm still the child

Това е края. Може да ти напиша и началото, ако искаш. Но най-добре да прочетеш "Най-синьото вълшебство" на Петя Дубарова. Ще се преоткриеш там, сигурна съм

ами ела тук да го обичаме заедно,че не ми е интересно сам

Четейки тези редове сякаш други вълни , а не морски започват да ме обливат и някак иначе силните ръце се чувстват безпомощни да довършат мисълта ми.Не знам дали си реална , но това съвършенство , което те изпълва ,
ме кара да се чувствам нищожен .

Коя си?

Blagodarja!! Iskam, razbira se!
Otdavna si mislja, 4e trjabva da namerja neshto na P.Dubarova, javno e imalo zashto!!
Obi4am da se preotkrivam v dumite na drugite!

mANIac!!.....................

Realna sym. I tova e v men. Boli ponjakoga , 4e ne moga da izrazja vsi4ko, koeto sym sybrala v sebe si kato useshtania i emocii..
A kogato vse pak uspeja, se polu4ava neshto takova.
a ti koj si?

mANIac!!.....................