странно поведение

обичам го от половин година. приятели сме и той знае за чувствата ми. привличам го и когато сме заедно някъде, не откъсва поглед от мен. но само толкова. започна съзнателно да ме избягва - не излиза с нас /ние сме в една компания/, когато знае, че аз ще дойда. в редки моменти на "просветление" излиза само тогава, когато и аз съм там. случва се понякога. спрях да го търся и до вчера си мислех, че сама ми е най-хубаво. не исках да го виждам, а и бях сигурна, че когато го видя, у мен няма да настъпи някаква реакция на влюбеност.
срещата снощи беше неизбежна - те правеха парти, където не можех да не отида - по приятелска, а и по служебна линия.
той не посмя да ме погледне цяла вечер.
след това отидохме в един клуб, където изведнъж ми хрумна, че трябва да поговоря с него.
казах му, че моито чувства не би трябвало да го касаят, защото те са си мои. защото знам, че нищо не се получава, а и няма да се получи. защото за мен преди всичко той е приятел, а виждам как го губя и това ме наранява. отговорът - не искал да ме наранява и да ми дава напразни надежди. моят отговор : "Отдавна нямам надежда. Но ми липсва човекът, с когото можех да споделя всичко."
При думите ми, че нямам надежда той се стъписа. Започна да ме прегръща и да целува ръцете ми.
Казах му, че го обичам, но че той трябва да се абстрахира от това. Не можем вечно да се крием един от друг.
Той си затвори очите и ме прегърна.
После не спря да ме наблюдава. Ревнува сякаш, когато около мен има мъж, който ми обръща повече внимание.
Самият той излиза с момичета само хей така - за забавлението. За по една-две вчери.
Казвал е пред останалите ни приятели, че към мен той не може да се държи, както с останалите жени. Че за него съм необичайна жена, за която се тревожи постоянно.
Натъжавам го.
Разговорът ни снощи не ме накара да се чувствам по-добре.Нито пък него. Дори напротив.
Не мога да си обясна това поведение. Привличаме се, но той се спира от нещо...
какво според вас кара хората да се държат така странно...

ne se chuvstva dostatuchno podgotven za obvurzvane...strah go e che ti kato po-specialna jena za nego ste se razocharovash ot ...ne znam i az ot kakvo..mujki strahove niakakvi .. ima i drug variant..ama niama da ti haresa..ostavi go da porasne..

Ako ne mojesh da promenish posokata na viatura, oburni si platnata

обича те. знае, че не може да те има. мисли ти доброто.

Ако Спечеля Печелим Двамата
Ако Изгубя Губя Само Аз

i zasto da ne moje da ia ima kato i tia go obicha?!

Ako ne mojesh da promenish posokata na viatura, oburni si platnata

защото знае, че рано или късно ще се разделят,
защото винаги са били, просто приятели

Ако Спечеля Печелим Двамата
Ако Изгубя Губя Само Аз

не сме съвсем, съвсем млади. в смисъл, млади сме -аз съм на 23, той - на 27, но времето, в което живеем, не ни позволява да се разсъждаваме като непораснали деца. в каквото и да е отношение.
но и двамата сме преживели неща, които не би трябвало да ни навеждат на идеята "да си поживеем" в този смисъл, който ние хората разбираме по принцип...

ako wsichki mislehme taka, naselenieto na zemjata shteshe da pretyrpi demografski sriw... znaesh mi otnoshenieto - zhiweesh go! kolkoto -tolkowa. mozhe da e edna nosht, mozhe da e wechno. istinata e tuk i sega, a ne w planowete za bydeshteto...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

е сори в момента няма какво да живея

Ако Спечеля Печелим Двамата
Ако Изгубя Губя Само Аз

ami znachi izlez na wjatyr... i pochakaj... zhiwotyt shte te nameri...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

хората имат илюзията че се познават... себе си, и другите...

даже и когато вече много знаят, тази илюзия остава

но това не е странно дори...

Аз бях така преди време - имах една много добра приятелка, с която какво ли не споделях. След една година близо приятелство, разбрах ,че тя била силно влюбена в мене от от началото. Но беше 10 год по млада и аз никога не се бях замислил, че някога може да има нещо. Като го разбрах бяха две седмици като ударен с мокър парцал и доста време странях от нея.
После неизбежното се случи, но сега една година по късно вече сме нито гаджета, нито приятели...
Лошото е, че е трудно да останеш с някого приятел след всичко това.
Затова и той се дърпа - стах го е че може да не си паснета, а после ще те загуби като приятел

Българска литература [линк]

Ооооооо, Боже! Колко познато!

Така е, защото (според мен поне!) сме роби на всичките насадени още преди раждането ни предразсъдъци..... защото сме страхливи - има една много точна руска дума РОБКИЙ, т.е. човек, който не смее да направи точно това, което най-много иска, поради страха, че няма да го разберат правилно....
Не губим ли твърде много от това?????
Не губим ли толкова много прекрасни неща в живота си от страх, какво ще помислят останалите... "какво ще кажат хората"!!!!!!

освен страха да те разберат неправилно, го има и страха да те разберат правилно...

докато се страхуваш, граници няма за страха...

От целия постинг аз почувствах само точно това СТРАХ... дали от едното или от другото - дали правилно или неправилно!
СТРАХ, ЧЕ ЩЕ ТЕ РАЗБЕРАТ...... страх от това, как ще те възприемат, дали ще те възприемат изобщо.....

да, но...

има разлика - ако те разберат неправилно, това е неприятно, но точно тогава не трябва да спираш да опитваш и намираш нови начини, за да позволиш да те разберат, няма да стане бързо, но шанс има...

ако те разберат правилно - това е вече страшно... тука шанса да се прави нещо ново, да се повярва че заедно ще има и нови преживявания трябва да се сподели като вяра между двамата, без страх че както са се разбрали сега, то следващия път няма да успеят... но да останат заедно, а не да предрешат ситуацията, и постигнат крайната цел в отрицателен смисъл - веднага да се отиде до крайната точна на само възможното неразбиране...
крайната цел е да сме заедно, а не да обясним всичко на себе си (само), като на единствения разбран човек, и да останем самотни...

Така е. Приятелството е нещо твърде ценно за да си позволим да го рискуваме

You are caught in a prison
Of your own devise

Но ако не рискуваме, никога нищо не се случва в живота... нали?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Има рискове и рискове. А когато предварително си почти 100% сигурен какво ще се случи... Губиш приятел за да получиш?

You are caught in a prison
Of your own devise

Никога не можеш да бъдеш сигурен предварително. Хората не са това, което са били вчера и не са това, което ще бъдат утре... Ако гледаме на нещата от точката на загуба и печалба, опираме до търговия с емоции... Приела съм, че някои хора предпочитат да играят на сигурно, но опасността да стагнираш в такъв случай е огромна. Винаги нараняваме или биваме наранявани... по хоризонтала всичко е преходно, мимолетно... моментно... дори да трае десетилетие, от гледна точка на вечността, това е само миг... защо да се вкопчваме тогава, докато всъщност изтичаме... изтичаме като пясък през пръстите на Господ...
Нещата идват и си отиват... изживяваш ги, изпяваш ги, изтанцуваш ги... докато ги има, колкото траят... минута или столетие... два или пет живота... вечност...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal