Оставете ми мечтите

Ранно утро, една глава нежно спи на моето рамо. Аз съм прекарал нощта задавайки си странни въпроси – защо е тук, дали ме обича, какво въобще прави при мен?
Събуждам я с нежна усмивка и споделям съмненията си. Тя ме целува и промърква нежно – “Глупачето ми то, нали съм тук, защо се терзаеш така?!”

Младо момиче, с което си говорим в стихове из разни поетични форуми, е написало, че може да е силна и да се справя сама, но би искала да се гушне под крилото ми.
“Глупачето ми ти, защо се чувстваш толкова самотен, със самотата не се живее, живее е с хората!”

Вечерта група приятели, не обръщайки вниманието на протестите ти, че имаш много работа ме замъкват на бира. Прекарваме чудесно, сред бира, картофки и много много смях – кой каза че програмистите били скучни хора?!

Прибирам се в къщи. Сам, но весел и доволен. И продължавам да мечтая.
Оставете ми мечтите. Знам, че совите не са това което са. Знам, че утре като се събудя на светлината на слънцето може да е друго.
Оставете ме да летя. Свободния полет от високо винаги е хубав.
Какво от това, че накрая падаме на земята.
“Живей бързо, умри млад” се пееше в една песничка.
Колко ли живи мъртъвци се разхождат край нас?
Вие живеете ли още?

Българска литература [линк]

Зависи кой какво разбира под това живеене...
едни бира
други любов
трети работа
четвърти пари
пети моабет
шести деца

ти как го разбираш това живота и неговото живеене?

*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*

Каша от мечти и реалност е живота ни. Повече обаче са мечтите. Реалността ни се пречупва през тях и вече не е реалност, а мечта. Или нейната противоположност. И така света е черно-бял. На черното страдаме, на бялото се радваме. Така е за нас. А как трябва да бъде ? Може би именно така. А може би не. Живеем с илюзии в една реалност. Реалността е една, илюзиите ни - милиарди. Дали реалността си заслужава без илюзии ? Дали живота ще е ценен без мечти и сладки заблуждения ? А какво да кажем за горчивите ни заблуждения ?
Как една реалност като книжка за деца - с контури само - попадайки ни в лапите се оцветява пъстро и ни хвърля от възторг до скръб, и пак, и пак ... а ако се опитаме да спрем и да се огледаме - не можем, скоростта ни е голяма и започваме да търсим и създаваме край себе си емоции. Изкуствено дори. От глад за тях. Създаваме си ги от нищото. Като наркомани се стремим към тях - илюзиите с цвят и мирис на живот - такъв, с какъвто сме свикнали и търсим. "Природата не търпи вакуум" - така и хората не търпят реалността в чист вид. Все й слагат етикети, все я декорират. Щото не са свикнали. Така са живяли, на това са научени.

Битието определя съзнанието. Кой ще избяга от себе си ? И как ?
Не е невъзможно. Бащата на руската космонавтика повярва, че може да излезе в космоса. И стана чудото. Но там живота не вирее. И в космоса изнесоха парче земя. Така до него оставаха метри, сантиметри ... но който се докоснеше до космоса, умираше. Но някой ден ... а дали си струва ?
И за нас, дали си струва да живеем без илюзиите си ? А докато живеем с тях да се запитаме - защо живеем в този пълен с илюзии свят ? Да, какво да сторим утре примерно ? Защо живеем ? Какво целИм ?
Наслади
Любов
Мечти
щастие за някого
..........

всякакви вариации на тема удоволствие - това целИм всеки миг от живота си.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Може ли просто да кажа, че умирам понякога?

... И оркестърът да свири!

Можеш. Малките смърти ли имаш предвид?

Война да става :-)

А в какво се превръщат "малките смърти", когато станат много... много!? И когато идват една след друга, като армия, която иска да те стъпче и да те затъпче някъде по-дълбоко?!?
....
Питам си!
Не беше по темата.....

А връзка мога да ти направя, защото понякога си мечтаем за една смърт-
ако не точно физическата,то поне духовната. Всъщност, мила, всяка несподелена любов ако щеш е точно една такава малка смърт. И ни се
иска да отговорим с друга малка смърт, т.е.убивайки чувството ние да се закрепим някак си душевно.
Случвало ли ти се е да си свидетел на собствената си смърт?
И да мечтаеш да останеш свидетел?
Мечтите...те не винаги са равни на розовите мехурчета пяна.
И не винаги са сладки.

Война да става :-)

Сегa ще рипнaт един отбор оптимисти дa ти искaт сметкa кaк можеш дa говориш по този нaчин

Оптимизмът е зле прикрит песимизъм...

Война да става :-)

Още мaлко ще кaжеш че щaстието е добре прикрито нещaстие

щастието разграничава мечтата от илюзията...

Война да става :-)

А не са ли песимистите реалисти?

Ако е така,значи оптимистите не са.....или са ,може би, мечтатели...та точно те ще рипнат.
Май нещо такова имаше предвид Byclops

А с мечтателите мога да споря със собственото им оръжие.
Абе...както съм казала и в сигнатурата:
война да става.

Война да става :-)

как може да си бил на кръчма и да се върнеш
и не само да се върнеш ами и да мечтаеш
и не само да мечтеш ами да мечтаеш като птица
..........
това е като невъзможна мисия 4 човече
а да
ами и сам да се върнеш във вас
това е като фанстастика направо
ти сънувал ли си това което пишеш или е истина

английски, песимистите турски, а реалистите - Автомат Калашников
Стара и мъдра истина

Българска литература [линк]

по-лошо от това да се прибереш сам в празна къща - да се прибереш в къща където не те искат.
А мен мечтата ми е, да ме чакат да се прибера... Не знам дали знаеш какво е...

Българска литература [линк]

ми не се прибирай
знам кво е
ама ти така ако се тормозиш ше се поболееш бе пич.
като си мечтаеш да те чакат да се прибереш за колко часа става дума?
да се прибереш в 17.00,20.00,00.00 или в 06.00 сутринта?
ако си мечтаеш за 6.00 да те чакат да се прибереш то тогава имаме еднакви мечти с теб
или да те чакат 3 дни да се прибереш а?
е тва супер мечта вечеееееееее
уаааааааааааааууууууу 3 дни да те чакат
като в приказките а?
те яли ,пили и се веселили, 3 дни и 3 нощи ....
лелелеллелелелелелеле
е тва е мечта

ирландска пиянска песничка: "Когато в понеделник се прибирах, след 7 дни пиянство"...


Българска литература [линк]

еииииииииииииииииии
ама ти си могъл да се усмихваш начи
не я знам тази песен
еееее
са съм намалил тия 7 дни на 3 аз
но с повече ирландски напитки мога и да мина 7 дни
а за гадни ирландки нищо ли няма в тая песен а?
ако няма са няма
само питам
и да са повече ако може

Най-хубавото нещо на живота е любовта и мечтата.Мечтай.Но си мисля че хората остярват защото с всеки изминал ден нещо от тях умира..някоя илюзия...някоя надежда...си отива!Но пък може при теб да не е така....Наслаждавай се на момента...наслаждавай се на мечтите...Това е най-хубавото!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"