ДДС Сметка?

Колеги, има ли вече някой от вас, който да може да коментира това чудо на фискалния гений ДДС сметка???

БРОЙ 74 - ВТОРНИК, 16 АПРИЛ 2002 г.


ЛИЛЯНА ПАНЕВА, КОНСУЛТАНТ В БСК-КОМЕРСКОНСУЛТ ООД

Съгласно промените и допълненията към чл. 20 и чл. 64 на ЗДДС, въведени със ЗИДЗДДС, публ. в ДВ, бр. 109/ 18. 12. 2002 г., в сила от 01. 01. 2002 г., на предприятията - платци на данъка, се дава възможност да откриват т. нар. ДДС-сметка. Според определението, дадено за нея в чл. 20, т. 17 на ЗДДС, това е особена доброволна банкова сметка, по която с разрешението и под контрола на данъчната администрация регистрираните по закона лица получават или плащат средства от начисления "от" или "на" титуляря на сметката.

Откриването и поддържането на новия вид сметка има за цел да защити своя титуляр, който е получателят на доставките и услугите, от риска да бъде лишен от правото на данъчен кредит поради недобросъвестност на своите непосредствени доставчици. Притежателят на ДДС-сметка ще има право на данъчен кредит и тогава, когато негов доставчик - регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задълженията си за начисляване на данъка по облагаемата доставка в съответствие с разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Независимо от това титулярят на ДДС-сметката ще има право на данъчен кредит, стига данъчното му задължение да е преведено по ДДС-сметката на доставчика. Това е посочено в допълнението на новата ал. 2 на чл. 64 от ЗДДС.
Изводът от текста на допълнението е, че за да може да се ползва пълноценно защитата на ДДС-сметката, е необходимо такава сметка да имат и всичките или по-голямата част от непосредствените доставчици на фирмата титуляр на сметката. Това предполага колективни действия на участниците в дадена производствено-търговска верига и един сравнително по-дълъг процес на отсяване на доставчиците, притежаващи или непритежаващи такива сметки. За фирми, опериращи или търгуващи със стоки или услуги с ограничено предлагане, използването на защитната роля на ДДС-сметката може да се окаже невъзможно поради нежеланието на преките доставчици също да ползват такава сметка.
Защо някои фирми биха се въздържали да откриват ДДС-сметка?
Спонтанният отговор обикновено е, че вероятно те са некоректни данъкоплатци. Такъв елемент наистина може да съществува, но той не е задължителен при взимането на решение за откриването на сметката. Причина за нежеланието на фирмите може да бъдат и евентуалните затруднения при оперирането със средствата по нея.
Какви могат да бъдат те?
За да се защити интересът на фиска, в текста на чл. 20, т. 17 е предвидено по специалната сметка за ДДС на фирмите да постъпват сумите от данъка от техните продажби, а от нея да бъдат плащани данъкът по фактурите на доставчиците им и дължимият ДДС към бюджета. В същия текст е определено изрично, че "тази сметка не може да служи като обезпечение и със средствата по нея не може да се плащат задължения към бюджета или към трети лица освен задължения по този закон."
Това предполага най-малкото няколко неудобства. Например за всяка сделка, по която следва превеждане на ДДС на доставчика, фирмата получател ще трябва да прави два превода. Един по общата разплащателна сметка на доставчика и втори - по неговата ДДС-сметка.
С първия ще се погасява задължението по стойността на предоставената от него стока или услуга, а с втория - по размера на начисления за доставката ДДС. Ако и двете плащания се извършват по банков път, неудобствата са по-малки.
Не е така при плащанията в брой. Ако плащането на доставката се извършва в брой, прехвърлянето на сумата за данъка по специалната банкова ДДС-сметка предполага механизъм за обвързване и контрол на връзката между прехвърлянето и фактурата, по която е платен данъкът. Засега този механизъм е неясен. Същият проблем ще се появи и при по-голямата част от сделките, извън класическия тип "стока - парична престация". Такива са например всички сделки с платежни взаимоотношение от типа на бартера, прихващанията, търговският кредит и др. подобни.
Освен това в някои случаи може да се получи разминаване между размера на средствата по сметката, от които се превеждат сумите за дължимия данък на доставчици, и тези, получавани от клиентите. В такива случаи, за да изпълни задълженията към доставчиците си, на фирмата може да се наложи да прехвърля в ДДС-сметката си налични средства, средства от разплащателната си сметка или договаряне на право за овърдрафт с банката, в която е открита сметката.
Това едва ли ще бъде безпроблемно, защото намалява свободата на фирмата при боравенето с оборотните средства. Освен това ДДС-сметката е под контрола на данъчната администрация и не е ясно как и при какви условия ще се извършва следващото обратно прехвърляне на средства от нея към други сметки.
Също така за фирмите, които получават по-голямата част от дължимите суми по ДДС от клиентите си по особената сметка, но работят с доставчици, с които уреждат задълженията си по ЗДДС по общия ред, може да се получат натрупвания на средства в сметките им. В закона не са предвидени сроковете и механизмите за възстановяването на такъв натрупан ДДС по особените сметки. Това вероятно ще бъде регламентирано в ППЗДДС, промените в който се очакват. В него ще бъдат определени и конкретните условия и редът за откриването на особените ДДС-сметки.
Въпреки че актуализираният вариант на ППЗДДС ще даде отговор на част от поставените въпроси, очевидно е, че ползването на преференциите, дадени чрез използването на ДДС-сметката, невинаги ще са възможни и безпроблемни.

Блогодаря Бени!
За жалост обаче този коментар ( който вече всички сме чели) не изяснява много нещата, не мислиш ли? Точно тези моменти, които са най неясни и тук остават отворени. А вече се публикуват и срокове, носят се слухове за "задължително" и т. н.

До колкото чух, в парламента миналата седмица мин. на финансите е търпял доста критики относно забавянето на ППЗДДС, който ( министър )по закон, в заключ. и допълнителните разпоредби, § 10, се задължава да издаде такъв в срок до един месец след излизането на закона, т.е. до февруари месец, а сега сме 4 месец...........