срам

сигурно всеки е изпадал в такава ситуация - ръцете треперят, по нежните бузки избива червенина, иска ви се земята да се разтвори под краката ви и да потънете в недрата и
още не мога да забравя момента когато асистента ме вдигна на дъската да обяснявам някакъв си плитък математичен закон и си видях дупката на чорапогащника - имах чувството че всички ме гледат там, загубих звук и картина и само си мислех как по-бързо да се махна, нищо друго не ме вълнуваше в момента освен как да изчезна от погледа на всички - та разкажете нещо весело и вие

да беше казала поне къде точно е била дупката!!!
та така като почна си спомням един случай.... как се бех нарезъл не е истина, ама т`ва кат` малък... ама така се бех нарезал, че чак ме е срам да си го спомня... та значи ходим си ние цяла компания нарезени чуфути в 5 сутринта след якия запой и на мен като ми се допика не е истина... физиология, к`во да го чиниш, и глеам аз пред мене фонтана на славейков и като му се покатерих и го напраих с една струя повече..... и точно в тоя момент 2 пенсии да ги иба в пенсиите... к`во чинат в 5 сутринта на славейков не нам, ама така се беха загледали кат` не виждали.... малееее ама къв срам ме фана тогава, чак още ме е срам

PS свали го тоя чорапогащник де, нема нужда ни занимаваш с глупости, я по-добре кажи през дупката розови прашки ли се виждаха или дантелени бикини!? или може би..... уфффф я по-добре не, че ми стана.... много хубово изведнъж!!!

You can run, but you can't hide!

картале в далечно минало един приятел редовно препишкваше bmw-то на сираков:)) и още такива истории имам ама не са за тук:))))))))
а прашките са rulz и розови стават, ама те се виждат като задуха мъжкия вятър

мъжкия вятър казваш?! хм, това некъв намек шъ да е! ако требе шъ подунем мънинко, сега за един rulz шъ се прежалим.... а, екскюзми ке мое ли на голо, щот съм алегричен към прашки

You can run, but you can't hide!

ама хлапе за да се насладиш на гледката требе да си зад мен и бая силно да дуеш ако няма ветрец

ех как веднага ми намери местенце отзаде...
не че се оплаквам, ама не може ли да съм отдолу?

You can run, but you can't hide!

аман от теб, вечно си недоволен - кажи си какво искаш в прав текст и да свършваме
и май беше прав - в този клуб всички са идеални:)))))))))))))))))))))))

eee ама доволен съм, как да не съм доволен! глей значи и ти как ме коркаш!!! ама права си и аз съм един такъв никакъв.... дори много съм доволен... особено онова снощи много се накефих даже... абе как го направи онуй нещо с езика така и не разбрах ама е адски готино!!!!
това в достатъчно прав текст ли беше или да го поизправя още

You can run, but you can't hide!

абе хлапе тоя твой прав текст направо на виртуална фантазийка бий
ама и ти ако знаеш какво мислиш и какво искаш...

хехехе кой го казва!! да не би аз да си сменям ника!!!
ти к`во против имаш моите фантазийки? може би щото са само фантазийки ли?

You can run, but you can't hide!

имат дупки..........ако не на чорапогащника то под него.........как да разбера тоз свенлив срам...........

незабележим

туй за жените май иде реч, щото малко мъже носят чорапо....
всъщност май вече не са толкова малко а?

ее в теб е вината фантазийките да си остават фантазийки - туй много гадно:(

и какво не му хареса на ника????????

бе те и мъжете имат ама малко по отзад..........ма нямах тях впредвид........

незабележим

мъже само за дупки мислите - как да ги заобиколите или как да ги запълните...

Та думата беше за срама...
Голям срам беше, когато съпругът ме отиде за кръв път в командировка и аз отидох да спа при родителите му, защото тогава още бях дооооооста глупава и се страхувах да спа сама вкъщи, а живея в чужд град - нямям тук никого.
Та занесох си нещата и казах, че отивам на гости на едни познати-ще се върна в 19 ч. Та те като изкараха едно боровинково вино - не бях пила такова. Сладко, сладко,,, много върви. Та колко бях изпила не знам, защото много ядохме, а и на мен ми се стори като сок, но в 22 ч. свекървата ми звъни на мобилния - много се притеснявала къде съм. А на мен ми е весело, смешно.... Прибирам се там към 23 ч, пее ми се, няма да ви разправам, ама послушно отидох и си легнах.
Само дето на другия ден не можах да я погледна в очите. Мъжът ми замина в командировка, а аз се напих като с...........
Това ако не е срам, какво сруго ще да е????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!

честно да си призная никаква вина не изпитвам, че си е остнало само фантазийка, ама ти явно нещо роптаеш срещу това положение, май ти се иска да е леко по друг начин
а ника си е ок, малко каещ се, ама ти си знаеш

You can run, but you can't hide!

гадно
аз си мисля, че срама от неловките ситуацийки, в които изпадаме се крие в самите нас
ако се напиеш пред мъжа си, няма да изпитваш никакво неудобство от този факт,нали?

аа мерси аз не смесвам виртуалното с реалното, всяка жаба да си знае гьола

ок жабке!

You can run, but you can't hide!