Как да кажем?

Интересува ме мнението ви по следния въпрос:

Как се казва на едно дете, че родителите му могат и да се разведат!?

Изобщо трябва ли да се говори за това предварително с детето? Особено когато и родителите още не са наясно със себе си... искат ли да живеят заедно или не. Ако детето е подготвено предварително, няма ли да му е по-лесно да приеме после раздялата на родителите си (ако изобщо се стигне до това). Или ще е още по-лошо, ако знае?

btw в семейството много рядко има скандали... още повече пред детето. Родителите се разбират добре... почти като приятели. Но все пак - при развод наистина се нажежава атмосферата и се казват доста кофти неща.
Как да се спести това на детето?

I wanna shut the door and open up my mind...

А, ако в крайна сметка не се стигне до развод. Тогава само ще се натовари детето психически.
По-добре да се изчака и когато стане наистина наложително, тогава да му се каже.
Това е моето мнение.
PS. А, ако родителите са разбрани, няма да си кажат лошите думи пред детето.

The cat always comes out on top

deteto ne e vinovno za problemite mejdu roditelite mu i ako te sa hora, koito sa suzdali choveshkiq jivot s lubov, shte obqsnqt na deteto che nqma nikakva vina za tqhnata razdqla, vse pak za tova dete te shte si ostanat mama i tatko!

Мен ако нямаш, значи нямаш нищо...

Думата "развод" не е нужно да се споменава пред дете, което няма седем или осем години. То не я разбира. Към по-големите може да се употреби само в краен случай. Разбира се, когато става въпрос за тинейджъри, няма какво да се крие. Важното е да се спести на детето травмата от раздялата с другия родител, да се направи отделянето му от този дом възможно най-безболезнено за него. Да му се спестят и непрятните сцени предшествуващи и съпътстващи развода. Ако родителите постигнат това, значи са хора достойни за уважение.

ако детето разбере за това което се говори с лошите думи , или често е в обстановката им създавана от тях,
може да се опита да направи нещо -

да опита дали собствените му сълзи и безаргументирани желания да стане неговото, няма да доведат до това което иска - те да останат заедно и до него...

може би, някога много по-късно, няма да му хареса че ефекта от една такава намеса...
и да има отново не много добър ефект за него години по-късно, ако начина по който те останат заедно е не най-добрия... но затова никой не е виновен, нали...

Според мен не бива да се говори за раздяла на родителите му преди те да са решили какво ще правят. По този начин детето изпада в несигурност и ненужен стрес. Не детето трябва да реши проблемите на родителите си. Ако двамата решат да се разделят окончателно и наистина е сигурно, тогава трябва да се говори с него, да му се обясни, че освен родителската роля спрямо него, те са и мъж и жена. Непременно трябва да му се обясни тази разлика, и че родителите му не се разбират като мъж и жена и не искат да живеят като такива заедно, но винаги ще си останат родители за него! Разбира се, че на първо време ще му е трудно, но трябва да го наблюдавате и да му осигурявате достатъчен контакт и с двамата.
Успех!

:) от мен

carpe diem... noctumque

Когато родителите са наясно със себе си какво ще правят, тогава вече не само, че може, но и трябва да се каже на детето. За децата раздялата на родителите винаги е травма - неизбежна - просто трябва да се намали силата на удара! :-(((

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Наистина, много е трудно да прецениш струва ли си заради детето да се запази един брак.
Аз съм категорично против. Неразбирателството в повечето случаи се засилва с времето, детето става свидетел на разправии, неприятни моменти и т.н., а това не е по-добре за него, отколкото един развод.

The cat always comes out on top

тогава вече наистина е неизбежно... мърдане няма.

Просто мисля, че децата (особено по-големичките вече) са наясно с много повече неща в семейството, отколкото родителите си въобразяват... и усещат, когато нещо не е наред, въпреки че на повърхността може да е спокойно.

Въпросът ми е не само за крайната мярка - развода, но и за това доколко едно дете (в случая 11-12 годишно) трябва да се посвещава в семейните проблеми. И влиза ли неразбирателството между родителите (временно или окончателно) в този кръг на "позволени" теми.
Защото ако се чувства несигурно и изолирано... като оградено с памук или телена мрежа от някои теми, които явно вълнуват най-близките му и когато до този момент с него са се отнасяли като близък приятел, на който всичко се споделя... не знам... то ако знаех, нямаше да търся и друго мнение де :)

I wanna shut the door and open up my mind...

Наистина не е нужно да се говори на детето засега. Нека раздялата стане факт. Тогава детето само ще попита и това е момента за обяснение. Но не обширно обяснение - само отговор на въпроса. С времето то и само ще разбере историята, а за което не може да си обясни - ще пита. Доколкото разбирам става дума за интелигентни родители. Значи ще се справите. Само си изяснете помежду си всичко. Успех!

Не всяко злато сияе...

когато всяка от враждуващите страни се опитва да го спечели към своя лагер?

Задължително трябва да има диалог с детето, защото то само не може да намери отговор за разрушените връзки между родителите си. Особено, когато причините за развода не са някакви крайности в отношенията. За съжаление децата, въпреки обясненията успяват да разберат родителите си, чак когато самите те станат такива! Личен опит! Страшното идва, ако някоя от страните настройва детето против другия родител. Каквито и да са били отношенията между родителите те не трябва да ги пренасят върху децата! Изобщо тази тема е толкова сложна и комплексна, че не може да се изчерпа с няколко протоколни съвета.

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

личен опит:
казва се направо. максимално понятно за възрастта му (например, че мама и тате не се разбират добре, че искат да се разделят да поживеят известно време поотделно, а може би и за дълго). задължително без никакви обвинения към единия или другия, никакво вменяване на вина (обяснява се, че възрастните хора често решават да се разделят, но си остават приятели). и ОСОБЕНО ВАЖНО - че това по никакъв начин няма да промени обичта на мама и татко към детето. и че то няма ама съвсем никава вина или отговорност за това. те винаги ще са си неговите мама и тате, които винаги ще го обичат.

на мен не ми казаха нищо такова. само някакви полулъжи, полуглупости. бях на 6 и ми трябваха няколко години, за да се справя психологически с целия проблем :(

IMAGINE...

едно дете - дори и доста по-малко от 11-12 години - разбира много повече от взаимоотношенията на възрастните/родителите, отколкото те предполагат. то не толкова ги разбира рационално, колкото ги усеща. и си задава мъчителни въпроси, на които почти никога не може да намери отговор. често в търсенето на отговорите, то започва да вижда някаква вина у себе си за случващото се.
затова разговорът е винаги по-щадящият за детето подход - колкото и щекотлива да е темата.
отделен е въпросът за начина/формата на този разговор... но наистина е сложно и стандартни съвети не помагат :(

IMAGINE...

Мисля, че предварително не трябва да се казва нищо на детето.
Не бива да има и разправии и караници пред него - децата много се травмират от това. Ако развода става цивилизовано мисля, че и детето ще го понесе по-лесно. Най-труден може би е момента, когато трябва да се реши при кого ще бъде детето/децата. Кофти е когато родителите се опитват да спечелят детето на своя страна или да се опитат да се представят пред него като невинни за развода и че само другия е виновен. Почти не мога да приема, че за развод може да бъде виновен само единия родител. Според мен трябва и двамата родители да обяснят на детето, че мама/тати не е лош, но понякога се налага да се разделят. Едни мои познати направиха така - взеха два болта и две гайки. Единия болт и гайка нови, а другите по-стари. Показаха му, че за лъскавото болтче, въпреки, че гайката е много лъскава не става и е по-добре да се вземе гайка, която не е толкова хубава, но може да се завие. След което са му обяснили, че мама и тати са много добри, никой от тях не е лош - като лъскавите гайка и болт, но не могат да са заедно.
Сега всеки един си име ново семейство и детето се чувства добре и при двамата

"не съм ни ял, ни спал."
Ив.Вазов

Най-труден може би е момента, когато трябва да се реши при кого ще бъде детето/децата.

и аз мисля,че това е най-сложно.в българия като че ли се подразбира,че детето трябва да бъде при майката.и въобще кой го решава този сложен въпрос.децата?понякога се изслушват в съда,но почти винаги възрастните решават.а ако децата са повече се налага почти невъзможния компромис-все има раздялаили между децата или с някой от родителите...

и все пак най-трудно от всичко е не как да се обясни на детето вероятността или факта на раздялата.най-трудно е да се запази достойнството в такава стресова ситуация.защото децата са на"училище"във всеки един момент от живота си,тънко ни наблюдават и анализират и запечатват в главиците си информация за това "какдапостъпвамкогатонесеразбирамснякой".

Аз съм един темерут, дето не си и помислям такива работи, за да не чуе ... К'вот' ще да става, не се развеждам. Ама тръгвам да умувам като за друг клуб.

Gevrek