НА ГЪРНЕ

Човечето ми е на 9 месеца и вече взех да се замислям за гърнета.
Споделете нещо от опит. Не мога да си представя да седи на едно място след като неотдавна откри удоволствието от лазенето.

Ех, де такова щастие!!! Дано не те отчая, но моя сладурко е вече на 1 г. 4 м. и изобщо не мога да го сложа на гърне! Скача като пружина и нищо не е в състояние да го задържи там. Принуждавам се да го издържам - с пишкането номера минава, но виж с акането и съседите разбират!

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Споко, при всяко дете е различно, когато стане - тогава, мойте бяха синът ми на година и малко, дъщеря ми на година - по-рано обаче не съм ги и карала, защото не проявяваха интеес и ме беше страх да не ги насилвам. А около нас бебетата варираха от 8 месеца до едно хлапе колкото дъщеря ми почти на 5, което още спи с памперси.... Различно е, не гледай чуждите, а твоето си го след внимателно, като е готово, няма начин да не забележиш.

И аз на това се надявам, че ще забележа момента, когато ще е готов за гърне. Честно казано имам двама по-големи сина, но съм забравила кога за първи път ги сложих на гърне. А пък и когато те бяха бебета, такъв лукс като памперси нямаше!!!

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Аз я сложих на гърне на 9месеца и тя сама почна да си върше всички работи в него.Естествено понякога и на памперса,но няма как иначе.Така че не се притеснявай,то само ще реши кога.Успех.

Преди 2 месеца купих гърнето и за около 2 седмици го ползвахме по предназначение без проблеми.
После обаче нещата се промениха и само като го види изчезва в обратна посока с търкаляне, лазене назад/нали си е и раче:-)/ и недоволни физиономии.
Та не знам как да стане номера....май наистина трябва да си дойде момента.
С ужас обаче видях една позната да храни дъщеря си докато седи на гърнето...трябвало да яде нещо иначе бягала....струва ми се абсурдно!

страхотна комбинация - вход и изход!!! Няма ли кой да вразуми това майче!?

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

не успявам защото я виждам твърде рядко.
Детенце е вече на година и три месеца и съм сигурна, че обеда е по този начин.:-(
Явно така и е по-лесно...поне тя твърди , че иначе не може да я задържи на гърнето.
Миналата седмица намерих при майка ми една тетрадка дето съм писала почти всеки ден сина ми като беше бебе. Та на 9 месеца/днес ги прави и Сиси/ той е използвал без проблем гърнето...обикалял е в кошарата...и разни такива дето не ми се ще да сравнявам сега със сестра му :-(...щото тя още не може!
Та всяко детенце си е различно и кога рано, кога по късно ще се научат и на това...

Моя приятелка много време се мъчи да научи щерката си да ходи на гърне без особени успехи. Като я даде на ясли обаче точно за седмица детето свикна да си ходи на гърне.
Така, че според мен успехът се дължи на подражанието. Може да ти звучи доста щураво, но защо не поканиш на гости някоя приятелка с детенце, което вече ползва гърнето и да ги сложите да си акат заедно .

Не е лишена от смисъл идеята, ама трябва да я каня по 4 пъти на ден

a moze i sama da sednesh na garneto do neq....

И аз така мисля, че ще му дойде времето и за гърне и не, че взимам този проблем много навътре, но понякога, когато майките около мене се хвалят с тяхните по-малки душковци как ходят на гърне, ме хваща притеснението.

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

И ние сме същия случай, имам предвид като купихме гърнето някъде около седмия месец без никакви проблеми се използваше по предназначение някъде около 2-3 седмици, даже го има милото на снимка как се напъва . Знаех му графика на стомахчето и улучвах момента. И за какво всичкото това? От момента, в който се научи да пълзи, а после и да ходи, стана абсурд да се застои повече от 2 секунди седнал, ами направо става и го обръща, даже го търкаля. Сега му е една от любимите играчки - може да се занимава с пренасянето му от стая в стая поне половин час. Единствената ми утеха е, че очевидно не го е страх от него Така че от 2 месеца въобще не правя опити да го слагам, абсолютно съм сигурна, че не разбира какъв е смисъла му (а разбира доста други неща вече), така че ще изчакам още малко до лятото и се надявам, че мокрите гащички ще го ориентират по-добре къде му е мястото на пишкането и акането.
Та, с две думи, казвам: да не мъчиме дечицата, на тях дори мускулите, които контролират отделянето, не могат да бъдат волево задържани, не са достатъчно развити.

Май и аз по това време направих опит да я сложа на гърне.Тя милата така грациозно се претълкулваше и просто не ставаше моето. Ако я държа на ръце нямаше проблеми, но на гърнето май не и беше комфортно. По-късно купих едно във формата на хипопотам, тя имаше желание но толкова време на едно място! Спомням си беше по-голяма и вечер когато я приспивах и разказвах приказка за мечо-турист и един хипопотам който го спасява, тогава тя почна да повтаря попотам(не си спомням точната възраст) и тогава и показах гърнето и и обясних за хипопотамчето, ела да видиш после дали имаше проблем.Можеше да си седи с часове и да си играе с очите му(да ги отлепва и залепва). И днес макар че е вече на 3г9м. го използва когато не съм и под ръка да я кача на тоалетната, защото е по-висока и сама и е трудно. Някъде бях чела , че не трябва да се насилва детето, нека гърнето да седи на място където то ще го вижда ( е не в хола под масата), или нещо подобно.

moeto bebe e pochti na 10 mesetza i kato go sloza na garne pochva da reve.

s drugijat mi sin njamah problemi.

edin vapros kam maikite:

kato gi slagate na garnetata tolkova rano, pridarzate li gi, tezi bebchovtzi, zashtoto te oshte ne mogat da sedjat sami stabilno. pone mojat e taka...