искам да споделя,

че се чувствам страхотно :)))

и стигнах до заключението, че човек винаги се чувства по-добре, когато мисли хубави неща за другите хора и за себе си, и се чувства по-зле, когато започва заядливи полемики или се закача за тях

т.е. напълно отхвърлих идеята, че когато ти е кофти, може да ти стане по добре като напсуваш някого /обикновено от това ти става още по кофти, независимо дали той ти отвръща или си замълчава обиден/.

брей брей брей :))
то на пръв поглед изглежда очевидно, ама я се опитайте да подавате и другата буза като ви лепнат шамар... хич не е лесно

но пък ако я подадеш си струва и още как!

че то това че ще искаш шамар, не значи че ще получиш !

така се е почнало, но дали така ще продължи, никой не знае...

какъв е звука от пляскането на една ръка

от прост/обикновен -да поясня да не се стряскат мародерите/ сив вълк може и да станеш чоловек някой ден.........

незабележим

А не! Друго си е като ти е криво да се позаядеш с някого, такъв дето се връзва, та да си сигурен, че не си стрелял напразно.

Не знам къде си скитал, Ветре, но добре се завърнал!
Обаче тук няма шамари... Само целувки раздаваме
Шамарите са special treatment и се получават само по поръчка :-)
Дано не си разочарован. Хех!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Да, аз съм от поддържащите идеята, че вътрешният свят, излъчването и мислите на човек са в абсолютна хармония... Или поне досега не съм срещал опроверженито на тази моя идея.

Интересното е, че не мога да си наложа да се променя, когато изпадам в някаква крайност. Винаги при мен всичко е на цикли.

Ама как да си подам и другата буза????

... И оркестърът да свири!

Ама, то не ти и трябва да си подаваш другата буза...веднъж шамар, втори път шамар...на някой може и навик да му стане.
Мисли добро, прави добро, но когато ти лепнат шамар, не подавай другата буза - отдръпни се....а понякога и да отвърнеш с шамар...знаеш ли как олеква и колко отрезвително действа на шамарораздаващия......ама една дума .....

Много си прав ! По-добре не става, ако напсуваш човека срещу себе си, само си печелиш враг :)
Моят проблем е че псувам случки, ситуации, лошо конструирани неща от разни ... китайци, турци, корейци или българи ... всъщност кого псувам незнам. Може би знам, но рядко се сещам за него. Често псувам и себе си, като сбъркам ... Мда... помага малко ... концентрира ме да не допускам повече такава грешка. Но когато не мога нищо да променя, освен да си псувам съдбата ... и онези небрежни и/или некадърни елементи на Бе Ге и Чайна бизнес, с които неволята ме е обвързала като с камък на шия ... Е, поне все още плуваме , дано е за дълго !

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

ако вярваш в кармата, вероятно докарваш лоша такава в/у тези китайци и т.н. които не можеш достигна реално, но ако не вярваш и не знаеш що го правиш, значи си създател на нова религия /със същия кармичен ефект/... в случая дали вярваш или не е без значение...

Проблем става когато се запиташ КОЙ всъщност е виновен.
На практика когато някой бутне силно вратата и те блъсне, виновна е вратата, а човека зад нея е просто причината. Но за тази причина също си има причина ... и така може да търсиш вината без край ... червени и бели, важното е мезе да има

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

вратата е винаги затворена за нямащия очи да я види, така знам....

но въпреки това, често правя грешката да се заблудя и видя наоколо звънец на който безрезултатно да се звъни /за прекалено дълго време/


КОЙ е виновен? при пазарна икономика, мисля е ясно,
виновен е потребителя, за това че прави ефтин избор...