Prosto Nishto
13 отговора
429 прегледа
Prosto Nishto
DA JIVEE PARAVAN NA ANONIMNOSTA W TOZ FORUM!
ili edna prikazka za lyjata.
Влюбвал ли си се? Ама истински?… аха… нееее, не е това. Имам в предвид онова чувство, което не те оставя да спиш през нощта, мислейки за нея. Което изменя физическите закони на личният ти микрокосмос, поставяйки я в центъра на една своеобразна сфера, а ти си някъде по периферията… наблюдавайки и стоейки в няма възхита. Тя е богинята на личният ти пантеон, феята от сънищата, спасявала те не веднъж от кошмарите или понасяла те нависоко – сред небето на собственият ти екстаз… че я има. Тя е принцесата, оживяла от чудната приказка, разказвана ти някога, когато си бил дете и за която цял живот съзнателно или не си мечтал. Когато мислиш за нея образът и плува пред очите ти и не само тогава, когато вървиш, говориш с други хора, вършиш си работата – той е отново там – излязъл от сърцето ти и покварил ума ти. Погледът й те стапя, започваш да се чувстваш бог.. на щастието може би… няма значение – важното е че сърцето ти пее, така както не е пяло никога до тогава. Всяко нейно движение, всеки неин жест или дума се превръщат в малък култ на твоето преклонение към нея. Ако ти каже да застреляш някой – дори и самият себе си ще го направиш – думата й е закон. Още в момента в който сте я видели нещо притръпва в теб.. а казват, че няма любов от пръв поглед…. грешат. А какво става ако и тя изпитва същото или поне половината от това към теб… трудно е да се опише с думи… всъщност вземи горните редове, умножи всичко казано в тях по три, добави няколкото спестени от мен определения (за всеки е различно – това е моят свят, но дори и не смея да мечтая, че някой би изпитал точно същото.. просто давам обща представа) и ще получиш желаното усещане.
Среща, разговор – весело дърдорене между току-що запознали се хора – знаеш как е. Няколко часа по-късно вече усещаш, че започваш да хлътваш по нея. Не ти излиза от ума, спомняш си в детайли всяка нейна реплика от привидно безсмисленият разговор. Все още разумът има думата и бързо те скастря:
-Я стига си мечтал бе! Да не смяташ, че цял живот теб е чакала? Докато ти седиш и мислиш глупости тя те е забравила от мига в който си и казал "Довиждане”
Няма как, съгласяваш се, пиеш една студена вода и се надяваш до утре да си си избил тези мисли от главата. На другият ден тя пак идва.Отначало не я забелязваш, погълнат от работата, скътал си образа и под формата на temporary file някъде в акъла си и чакаш да мине един месец, за да се auto delete-не. Но не би. Днес съдбата е решила да се поизгъбарка малко с теб, а най-лошото е че все още не го знаеш. Води я твой скъп приятел – не си го виждал от половин година, а е човек с който последна цигара и филия сте делили. ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ. Сещаш се, че и вчера дойде, заедно с него, но не обърна внимание на този факт. Днес разбираш, че живеят заедно в квартирата (малко пояснение – нещата стават през лятото на известен български курорт). Теглиш една майна на живота и всичко останало и чакаш да свърши работното време… чакаш с нетърпение, за да се махнеш, да не се измъчваш – защото тя е до теб. И по-лошо – ДЪРЖИ СЕ ПРИЯТЕЛСКИ. Аррг – понякога не само децата могат да бъдат жестоки без да го съзнават. Уморен и в тъпо настроение влизаш в бара – в това ти физическо състояние една бира би ти се отразила, като чук по главата – пълна упойка. Изпиваш я, като насън се довличаш до вкъщи и заспиваш. На сутринта се събуждаш и тя е пред очите ти…. можеш да излъжеш останалите, но себе си никога.
Както винаги тя пак се появява, пак с него… вече знам за нея доста, каква зодия е, какво обича, какво я вълнува, цвят на очите, коса, любими жестове – тези неща дори не ги споменавам – те са запечатани в съзнанието ми. И вече знам едно нещо – това което изпитвам не е просто хормон, нито моментно увлечение. Слава богу разумът не се е предал напълно. След кратък размисъл се оттеглям с приятеля си на една цигара и малък разговор. Какво разбирам – и той я харесва, но изобщо не по начина по който и аз, и е решил да използва евтиният трик да наемат една и съща стая пък ако стане, стане… но ако стане – кой знае – може и да я заобича.Последваха няколко часа в размисъл за мен. Водех борба със самият себе си. От една страна все още се колебаех в чувствата си – питах се дали са наистина истински, дали след 3-4 месеца няма да ми писне и да й разбия сърцето. От друга беше приятелската лоялност – и още едно раздвоение – от една страна го презирах заради отношението му към нея, от друга се опитвах да го разбера и да се насоча към чешмичката със студената вода. И на трето място беше тя – не знаех дали изобщо ще се позаинтересува ако утре ме сгази трамвай например. В крайна сметка поставих приятелството на първо място и си казах да забравя. Една седмица се правих, че не съществува, дори завързах кратка авантюра с друга. За една седмица трябваше да се върна в София и в автобуса имах доста време да изляза от ваканционното настроение и да сложа всичко на везните. Резултатът ме ужаси. Аз не бях просто хлътнал… аз бях влюбен и то много. Осъзнах че отбягването ми от нея, авантюрата – всичко това е било просто опит да издигна щит между нея и мен… най-вече между мен и мен… опит да се излъжа сам себе си… а както знаете това е невъзможно.
Когато се върнах бях решил – говоря с приятеля си, казвам му какво чувствам към нея и че приятелството е важно, но има моменти в които то остава на заден план. Докато вървях към квартирата им репетирах, как точно да започна разговора.. не се и стигна до него – тя му беше дала ясна представа, че номерът му няма да мине и се беше изнесла. Слава богу не и от града……..
Какво стана после ли.. прекалено дълго е да разказвам – имаше го момента в който събирах смелост, имаше го и този в който казвах това, което мисля, но секунди след като входната врата се е затворила. Имаше го и момента на първата целувка, продължила с векове или няколко секунди – всичко е въпрос на гледна точка. Разумът отчаяно роптаеше – тя е от друг град, свърши ли лятото, свършва и приказката. Но кой го слушаше - той беше прав за едно нещо – това наистина беше приказка и то от най вълшебните, които можете да си представите.
Лятото идваше към своя край, както и приказката, когато загубих скъп роднина. Това сякаш помогна да преодолея мъката от раздялата ни, а и по всичко личеше че ще е временна – имаше шанса да дойде да учи в София. Точно две седмици ни бяха нужни, за да се срещнем отново по средата между двата ни града – в Стара Загора…. спомням си мига, стояхме в едно кафене, тя пристигнала вчера, аз с багажа – току що слязъл на автогарата. Обяснявах разпалено какво бях сторил през тези две седмици – бях намерил начин да се прехвърли безпроблемно в новият университет, бях осигурил квартира (моята все още не можеше да поеме втори човек) и добра работа Тя ме прекъсна с едно кратко изречение – “Заминавам за чужбина”. Шок, разбиване на надежди (сърцето още не знаеше какво да прави и за момента усилено се бореше с идеята “Колко хубаво нещо е инфарктът”) и крещящата нужда да чуя, че не го е казала, че съм си изфантазирал. Но това беше факт, при това свършен… просто не е искала да ми разваля лятото.
Не си спомням како стана после. Всичко беше като в сън.. не – кошмар.Когато се събудих си бях в леглото в София с мисълта, че ми се е случило нещо гадно. Докато се бръснех и слушах новините осъзнах нещо – беше сряда, телефона ми (останал в якето) пазеше 12 обаждания от един и същ номер – нейният номер. За миг реалността се върна под формата на двутонен чувал с цимент, насочен към главата ми. Следващите няколко стоях с часове пред телефона и не вдигах когато звънеше… всеки път посягах и на няколко сантиметра от слушалката ръката ми се спираше. Не исках да ям, не исках да спя, не исках и да живея, но чак до там, че да опитам нещо глупаво. Просто стоях в къщи, надул уредбата до дупка и се опитвах да забравя. Не издържах – пак ще повторя – не можеш да излъжеш себе си приятелю – НИКОГА. Оставаха четири месеца до нейното заминаване, в които тя се подготвяше за изпити и нямаше време за нищо и за никой или не съвсем. Малко преди да замине се видяхме. Държахме се приятелски – тя или беше забравила или беше добра актриса… залагам на второто. Как трябваше да реагирам? Запитах сърцето си. Не беше и нужно – всеки път когато я виждах ме удряше вълна от нежност, метафорично тя беше една изящна керамична статуетка, и всяка мисъл че мога по някакъв начин да я нараня, да наруша нейната перфектност ме плашеше. А и в тези четири месеца бях много нощи насаме с мислите си – действах така като мислех, че е най-правилно.
В деня на изпращането бях неотлъчно до нея и когато замина видя в мен скръбта на приятел тъжащ по заминаващ такъв, а не на човек чийто свят рухва - а точно така беше.
Какво стана после, по едно време мислех че съм забравил – хехе жестока ирония – с последното си идване тази ми надежда бе разбита. В момента в който я погледнех ме хващаше циклон от чувства, които можеха да ме съборят от стола. Все пак приех факта. Скоро излязох и от депресията, започнах отново да се срещам с хора, да работя пълноценно. Поставих си за цел – клин клина избива. Да – ама на думи е по-лесно. Отказах се когато за трети път открих че ходя с момиче, само защото нещо в нея ми напомня. Тези връзки така и не продължиха повече от няколко дни. Казах си, че е още рано, раната в душата ми беше все още отворена и силно кървеше – това беше преди 5 месеца.
Сега – ами подтиснат човек съм – не заради външен вид или комуникативните ми качества – и от двете съм си доволен, а от това което е вътре в мен, което ме яде постоянно. Понякога излизам вечер, отиваме с компания на заведение, опитвам се да се отпусна и в този миг светлината пада под подходящият ъгъл, на подходящото лице, за да видя в него това, което искам. За секунди сърцето ми избухва, цялото ми тяло се залива от топла вълна. И докато съзнанието ми пищи “НЕ ЧОВЕЧЕ – НЕВЪЗМОЖНО Е ДА Е ТЯ И МНОГО ДОБРЕ ГО ЗНАЕШ” краката ми сами се надигат в нейната посока, а очите ми се опитват да не видят реалността, след това светлината се сменя и мигът отлита, както и малка частица в мен…. всеки път…. защото себе си не можеш да излъжеш. НО и никой не обича увисналите носове в компанията, за това съм си развил нещо, като виртуално вечно ухилено (чак до кретенизъм), вечно закачащо се с девойките и непукистко АЗ, в което да се скрия и за момент да се почувствам по-добре… че съм я забр………. бе кой се опитвам да излъжа?!!!!!!!!!
ili edna prikazka za lyjata.
Влюбвал ли си се? Ама истински?… аха… нееее, не е това. Имам в предвид онова чувство, което не те оставя да спиш през нощта, мислейки за нея. Което изменя физическите закони на личният ти микрокосмос, поставяйки я в центъра на една своеобразна сфера, а ти си някъде по периферията… наблюдавайки и стоейки в няма възхита. Тя е богинята на личният ти пантеон, феята от сънищата, спасявала те не веднъж от кошмарите или понасяла те нависоко – сред небето на собственият ти екстаз… че я има. Тя е принцесата, оживяла от чудната приказка, разказвана ти някога, когато си бил дете и за която цял живот съзнателно или не си мечтал. Когато мислиш за нея образът и плува пред очите ти и не само тогава, когато вървиш, говориш с други хора, вършиш си работата – той е отново там – излязъл от сърцето ти и покварил ума ти. Погледът й те стапя, започваш да се чувстваш бог.. на щастието може би… няма значение – важното е че сърцето ти пее, така както не е пяло никога до тогава. Всяко нейно движение, всеки неин жест или дума се превръщат в малък култ на твоето преклонение към нея. Ако ти каже да застреляш някой – дори и самият себе си ще го направиш – думата й е закон. Още в момента в който сте я видели нещо притръпва в теб.. а казват, че няма любов от пръв поглед…. грешат. А какво става ако и тя изпитва същото или поне половината от това към теб… трудно е да се опише с думи… всъщност вземи горните редове, умножи всичко казано в тях по три, добави няколкото спестени от мен определения (за всеки е различно – това е моят свят, но дори и не смея да мечтая, че някой би изпитал точно същото.. просто давам обща представа) и ще получиш желаното усещане.
Среща, разговор – весело дърдорене между току-що запознали се хора – знаеш как е. Няколко часа по-късно вече усещаш, че започваш да хлътваш по нея. Не ти излиза от ума, спомняш си в детайли всяка нейна реплика от привидно безсмисленият разговор. Все още разумът има думата и бързо те скастря:
-Я стига си мечтал бе! Да не смяташ, че цял живот теб е чакала? Докато ти седиш и мислиш глупости тя те е забравила от мига в който си и казал "Довиждане”
Няма как, съгласяваш се, пиеш една студена вода и се надяваш до утре да си си избил тези мисли от главата. На другият ден тя пак идва.Отначало не я забелязваш, погълнат от работата, скътал си образа и под формата на temporary file някъде в акъла си и чакаш да мине един месец, за да се auto delete-не. Но не би. Днес съдбата е решила да се поизгъбарка малко с теб, а най-лошото е че все още не го знаеш. Води я твой скъп приятел – не си го виждал от половин година, а е човек с който последна цигара и филия сте делили. ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ. Сещаш се, че и вчера дойде, заедно с него, но не обърна внимание на този факт. Днес разбираш, че живеят заедно в квартирата (малко пояснение – нещата стават през лятото на известен български курорт). Теглиш една майна на живота и всичко останало и чакаш да свърши работното време… чакаш с нетърпение, за да се махнеш, да не се измъчваш – защото тя е до теб. И по-лошо – ДЪРЖИ СЕ ПРИЯТЕЛСКИ. Аррг – понякога не само децата могат да бъдат жестоки без да го съзнават. Уморен и в тъпо настроение влизаш в бара – в това ти физическо състояние една бира би ти се отразила, като чук по главата – пълна упойка. Изпиваш я, като насън се довличаш до вкъщи и заспиваш. На сутринта се събуждаш и тя е пред очите ти…. можеш да излъжеш останалите, но себе си никога.
Както винаги тя пак се появява, пак с него… вече знам за нея доста, каква зодия е, какво обича, какво я вълнува, цвят на очите, коса, любими жестове – тези неща дори не ги споменавам – те са запечатани в съзнанието ми. И вече знам едно нещо – това което изпитвам не е просто хормон, нито моментно увлечение. Слава богу разумът не се е предал напълно. След кратък размисъл се оттеглям с приятеля си на една цигара и малък разговор. Какво разбирам – и той я харесва, но изобщо не по начина по който и аз, и е решил да използва евтиният трик да наемат една и съща стая пък ако стане, стане… но ако стане – кой знае – може и да я заобича.Последваха няколко часа в размисъл за мен. Водех борба със самият себе си. От една страна все още се колебаех в чувствата си – питах се дали са наистина истински, дали след 3-4 месеца няма да ми писне и да й разбия сърцето. От друга беше приятелската лоялност – и още едно раздвоение – от една страна го презирах заради отношението му към нея, от друга се опитвах да го разбера и да се насоча към чешмичката със студената вода. И на трето място беше тя – не знаех дали изобщо ще се позаинтересува ако утре ме сгази трамвай например. В крайна сметка поставих приятелството на първо място и си казах да забравя. Една седмица се правих, че не съществува, дори завързах кратка авантюра с друга. За една седмица трябваше да се върна в София и в автобуса имах доста време да изляза от ваканционното настроение и да сложа всичко на везните. Резултатът ме ужаси. Аз не бях просто хлътнал… аз бях влюбен и то много. Осъзнах че отбягването ми от нея, авантюрата – всичко това е било просто опит да издигна щит между нея и мен… най-вече между мен и мен… опит да се излъжа сам себе си… а както знаете това е невъзможно.
Когато се върнах бях решил – говоря с приятеля си, казвам му какво чувствам към нея и че приятелството е важно, но има моменти в които то остава на заден план. Докато вървях към квартирата им репетирах, как точно да започна разговора.. не се и стигна до него – тя му беше дала ясна представа, че номерът му няма да мине и се беше изнесла. Слава богу не и от града……..
Какво стана после ли.. прекалено дълго е да разказвам – имаше го момента в който събирах смелост, имаше го и този в който казвах това, което мисля, но секунди след като входната врата се е затворила. Имаше го и момента на първата целувка, продължила с векове или няколко секунди – всичко е въпрос на гледна точка. Разумът отчаяно роптаеше – тя е от друг град, свърши ли лятото, свършва и приказката. Но кой го слушаше - той беше прав за едно нещо – това наистина беше приказка и то от най вълшебните, които можете да си представите.
Лятото идваше към своя край, както и приказката, когато загубих скъп роднина. Това сякаш помогна да преодолея мъката от раздялата ни, а и по всичко личеше че ще е временна – имаше шанса да дойде да учи в София. Точно две седмици ни бяха нужни, за да се срещнем отново по средата между двата ни града – в Стара Загора…. спомням си мига, стояхме в едно кафене, тя пристигнала вчера, аз с багажа – току що слязъл на автогарата. Обяснявах разпалено какво бях сторил през тези две седмици – бях намерил начин да се прехвърли безпроблемно в новият университет, бях осигурил квартира (моята все още не можеше да поеме втори човек) и добра работа Тя ме прекъсна с едно кратко изречение – “Заминавам за чужбина”. Шок, разбиване на надежди (сърцето още не знаеше какво да прави и за момента усилено се бореше с идеята “Колко хубаво нещо е инфарктът”) и крещящата нужда да чуя, че не го е казала, че съм си изфантазирал. Но това беше факт, при това свършен… просто не е искала да ми разваля лятото.
Не си спомням како стана после. Всичко беше като в сън.. не – кошмар.Когато се събудих си бях в леглото в София с мисълта, че ми се е случило нещо гадно. Докато се бръснех и слушах новините осъзнах нещо – беше сряда, телефона ми (останал в якето) пазеше 12 обаждания от един и същ номер – нейният номер. За миг реалността се върна под формата на двутонен чувал с цимент, насочен към главата ми. Следващите няколко стоях с часове пред телефона и не вдигах когато звънеше… всеки път посягах и на няколко сантиметра от слушалката ръката ми се спираше. Не исках да ям, не исках да спя, не исках и да живея, но чак до там, че да опитам нещо глупаво. Просто стоях в къщи, надул уредбата до дупка и се опитвах да забравя. Не издържах – пак ще повторя – не можеш да излъжеш себе си приятелю – НИКОГА. Оставаха четири месеца до нейното заминаване, в които тя се подготвяше за изпити и нямаше време за нищо и за никой или не съвсем. Малко преди да замине се видяхме. Държахме се приятелски – тя или беше забравила или беше добра актриса… залагам на второто. Как трябваше да реагирам? Запитах сърцето си. Не беше и нужно – всеки път когато я виждах ме удряше вълна от нежност, метафорично тя беше една изящна керамична статуетка, и всяка мисъл че мога по някакъв начин да я нараня, да наруша нейната перфектност ме плашеше. А и в тези четири месеца бях много нощи насаме с мислите си – действах така като мислех, че е най-правилно.
В деня на изпращането бях неотлъчно до нея и когато замина видя в мен скръбта на приятел тъжащ по заминаващ такъв, а не на човек чийто свят рухва - а точно така беше.
Какво стана после, по едно време мислех че съм забравил – хехе жестока ирония – с последното си идване тази ми надежда бе разбита. В момента в който я погледнех ме хващаше циклон от чувства, които можеха да ме съборят от стола. Все пак приех факта. Скоро излязох и от депресията, започнах отново да се срещам с хора, да работя пълноценно. Поставих си за цел – клин клина избива. Да – ама на думи е по-лесно. Отказах се когато за трети път открих че ходя с момиче, само защото нещо в нея ми напомня. Тези връзки така и не продължиха повече от няколко дни. Казах си, че е още рано, раната в душата ми беше все още отворена и силно кървеше – това беше преди 5 месеца.
Сега – ами подтиснат човек съм – не заради външен вид или комуникативните ми качества – и от двете съм си доволен, а от това което е вътре в мен, което ме яде постоянно. Понякога излизам вечер, отиваме с компания на заведение, опитвам се да се отпусна и в този миг светлината пада под подходящият ъгъл, на подходящото лице, за да видя в него това, което искам. За секунди сърцето ми избухва, цялото ми тяло се залива от топла вълна. И докато съзнанието ми пищи “НЕ ЧОВЕЧЕ – НЕВЪЗМОЖНО Е ДА Е ТЯ И МНОГО ДОБРЕ ГО ЗНАЕШ” краката ми сами се надигат в нейната посока, а очите ми се опитват да не видят реалността, след това светлината се сменя и мигът отлита, както и малка частица в мен…. всеки път…. защото себе си не можеш да излъжеш. НО и никой не обича увисналите носове в компанията, за това съм си развил нещо, като виртуално вечно ухилено (чак до кретенизъм), вечно закачащо се с девойките и непукистко АЗ, в което да се скрия и за момент да се почувствам по-добре… че съм я забр………. бе кой се опитвам да излъжа?!!!!!!!!!
в отговор на Prosto Nikoi
#2
Re: Prosto Nishto
Koito go prochete cqlto go cherpq edna bira - az ne uspqh i ne si padam po sylzivi istorii.... tolkova za ideqta che sym chuvstvitelen i razbirasht chovek:(
Re: Prosto Nishto
Ей мама му стара, умирате да стреляте по романтиката в този клуб!
Само помислете колко време е писано това нещо, колко е поправяно и редактирано, следователно (ако е по истински случай) колко пъти е преживявано наново и наново...ма как може да сте толкова нечувствителни бе, Божеее! Аз пък поздравявам човека...за това, че е все пак е оцелял до момента, в който може да пише за такива неща...при някои хора той никога не идва и никога не спира да боли дори да си мислиш за миналото...
Само помислете колко време е писано това нещо, колко е поправяно и редактирано, следователно (ако е по истински случай) колко пъти е преживявано наново и наново...ма как може да сте толкова нечувствителни бе, Божеее! Аз пък поздравявам човека...за това, че е все пак е оцелял до момента, в който може да пише за такива неща...при някои хора той никога не идва и никога не спира да боли дори да си мислиш за миналото...Re: Prosto Nishto
Redaktirano ne - osven opravqneot na pravopisnite greshki........ prosto trqbvashe da gi kaja tezi neshta, neshto kato opravdanie za tova koeto sym ili v opit da mi olekne - ne znam. A sluchaq e istinski, wypreki che mnogo chesto mi se e iskalo da e prosto typ scenari za oshte po-typa amerikanska drama.
в отговор на Prosto Nikoi
#7
Re: Prosto Nishto
Sachuvstvam ti.Tova e ljubovta-dvuostar mech.Njamash mnogo izbor.I da hodish po drugi njama da pomogne,dokato...ne se pojavi druga takava,kojato da te zavladee.I tova e napalno vazmozno,no nedei da tarsish v drugite neya-predishnata...I se radvaj,che si sposoben na takiva chuvstva,shtoto ima hora,koito tsyal zivot ne sa obichali taka.I ne znayat kolko sa bedni...
.
Re: Prosto Nishto
Нека първо уточня, че не съм искала да те обидя и в никакъв случай това не беше генерално заключение! Просто се опитах да се поставя на мястото на човека! Самата аз съм се опитвала да пиша за болката си, докато съм я изпитвала и не съм успявала. Той е успял и мога да си представя каква мъка е било за него (дано не преувеличавам, но наистина си мисля, че съм права!). Просто си представих как се е почувствал тоя човек да види подобен отговор на нещо, което е било наистина лично за него!
Мнението си е лично мое! Надявах се да те е накарало да се замислиш, а не да се обидиш!!!
Мнението си е лично мое! Надявах се да те е накарало да се замислиш, а не да се обидиш!!!
Re: Prosto Nishto
A sega de :)) Sega pak zakluchi che sam se obidil...e ne sam :)))
Ia da te pitam...Ako go pregyrna tozi chowek i pochnem da hlipame zaedno...niama li opasnost da mu reinforce-na problema i stresori-te doweli go towa systoianie...
I az skromno bih pretendiral che sam izpitwal neshto podobno i chat pat imam ideia za kakwo stawa duma...
Prosto idwa momenta w koito osyznawash che si wluiben poweche w "idealite" si, i "realnostta" e po razlichnichka i triabwa da "racionalizirame" neshtata s cel da wystanowim wytreshnoto si spokoistwie/to ne stawa no pone mojem da pretendirame che e stanalo/.....i da se wzimash w ryce i napred i nagore...shtot na dynoto mai ne e mnogo interesno...a i drug pyt niama
Having a single quote is a great way to limit yourself
Ia da te pitam...Ako go pregyrna tozi chowek i pochnem da hlipame zaedno...niama li opasnost da mu reinforce-na problema i stresori-te doweli go towa systoianie...
I az skromno bih pretendiral che sam izpitwal neshto podobno i chat pat imam ideia za kakwo stawa duma...
Prosto idwa momenta w koito osyznawash che si wluiben poweche w "idealite" si, i "realnostta" e po razlichnichka i triabwa da "racionalizirame" neshtata s cel da wystanowim wytreshnoto si spokoistwie/to ne stawa no pone mojem da pretendirame che e stanalo/.....i da se wzimash w ryce i napred i nagore...shtot na dynoto mai ne e mnogo interesno...a i drug pyt niama
Having a single quote is a great way to limit yourself