Щастие

Притворила очи ме слушаш
потръпваш в моят глас…
Разказвам как видял съм те
превръщам всичко в “нас”…
Звездите горе там, големите…
огряващи небето в нас
и те са твои, вземай ги…
шептя упойващо, в захлас
Полегнала на рамото ми
иска ти се пак да полетиш…
Лети, но остави си тялото
тук до мен да полежи…

Не разбираш ли усещащо
че да обичам повече от това не мога?
Това е всичко…
то не ти ли стига?
То не ти ли стига?
Не??… Не стига???

Какво не ми достига?
Инчове? Пари и власт?
Само това ли липсва, казваш?
Мислех те за по … за нас…
Виждаш ли как озверели
се блъскаме един сред друг
тълпа безумци, луди, ослепели
желаещи да бъдат някой друг…
Обичай ме, Обичам те
крещим…
възбудени, неверни,
лъжем…
изгубени, сами,
ревем…

--------------
There is no лъжица...