Аз пък да споделя, че

... малко ми е пусто, и малко празно. Малко като на плато в пустинята с червен пясък. А вятърът един горещ, а всъщност е толкова тихо... Иска ми се да не се говорят сериозни неща, иска ми се някой да разказва приказки. Искат ми се толкова невъзможни неща. Даже веднъж си поисках един кораб да спре точно в средата на морето и той взе, че спря. Ей така. За нищо. По средата на Средиземно море, някъде между островите Хикс и Игрек. Да, ама не винаги става, каквото си поискаш, нали? Обаче... Обаче тъй като имам чувството, че мечтите, сори Ангеле, са като заклинание... И думите са заклинание. Та, тази сутрин си пожелах никога повече мрак, никога повече гняв. Обаче не зная дали е възможно...
Това исках да споделя...

Бaш нa мрaк си нaмирисвa... дaно товa не ти е нaй- жизнерaдостнaтa сутрин:)

мдаааааа

различни асоциации пораждат дупите плато и кораб спрял в средата на морето
първото е плато с мезета....
а кораби наистина спират в морето
в извънтериториални води
това са плуващи казина
няма данъци , няма лицензии.....
така че - две различни асоциации далечни от твойте
а че думите са заклинание...
е 100% така

Светлосиня си беше.
06.00 часа - събуждане. 06.15 часа - огледало и ах, гледка - бледа като платно. 06.30 - вече ме чакат, закъснявам. 06.40 - София, неон и таксита (звуча като Камелия Тодорова, ужас)... След това час в абсолютно безпаметно блъскане залудо... Кафе, още едно, първото двойно. Начумерена продавачка. Виенска кифла... Кафето не бе в каничка. Не живея на последния етаж. Хора, с които се разминаваш и трябва да кажеш учтиво "Добро утро". Иде ти да се заяждаш, но нямаш сили. 10.00 часа. Отначало.
А до довечера остава толкова много време... А някакво радио пее нещо.

Този кораб не беше казино. Съвсем обикновен туристически, с три палуби, под гръцки флаг. И спря. А пък после, на следващия ден видях делфини. Ама това въобще не си го бях пожелавала. Просто ги видях да ни следват. Беше фантастично...

никога повече мрак, никога повече гняв.
никога повече мрак, никога повече гняв.
никога повече мрак, никога повече гняв.



да си имам светулка винаги наоколо... и ще стане...

Дано!

Ах, как ти завиждам, как искам да съм на плато с червен пясък....и вятърът да е горещ....ами има ли нещо по-хубаво от това корабът да спре в морето по твое желание...."Бял кораб с алени платна"....

"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън