Психо.

Ден като ден,всичко протича по обичайния банален начин, както вчера така и днес ...
Гледам през решетките на стаята си идва пролетта, хората не са наред ... все бързат на някъде и не разбират , че единственното към което отиват е техния край, не забелязват как дърветата се разлистват, не забелязват как всичко се изпълва с живот, дори тази бледо зелена стая, съкаш се съживява след зимния си сън. А казват, че тези там били нормални... не искам да съм нормален, не искам живота ми да минава като на всички, работа, ядене, спане, ядене, работа, ядене, спане ... и в последната неделя от месеца секс, когато децата са при баба и дядо и отново ядене, работа, ядене, спане ... отегчително ...
Съзерацавам навън, мравките строят своя мравуняк, тупат храна, която няма да са живи за да изядат, хора-мравки-хора всичко е толкова жалко ... даааа. ето я сестрата с хапчетата..., жалко че не е по-хубавичката,сега ще сънувам кошмари ... време е за сън... лека нощ.

...не осъзнаваш колко си прав...сигурно е от хапчетата......припомни ми един любим мой анимационен филм "Ку-Ку"...е идеята не беше толкова развита като твоята,но беше същата...

Какво става ако забелязваш. Или ако си мислиш, че забелязваш. Доста. И ако допуснеш да станеш магнит за множество красоти?, "некрасоти"?.Незнам. Пренасищане. Опасно? Дали нямаме нужда от филтър?. Ти защо съзерцава толкова днес?.
Аз бях по-едни динамични, кални пътища(много, много дъжд).....нямах време да съзерцавам, а исках..Как ни върти ежедневието. И ние него.

Лека нощ.

начи
ако поседиш в тази шибана стая още дълго
ако не започне сестрата да ти се привижда като клаудия шлифер на млади години то тогава смени хапчетата
и друго
ако не напуснеш тоя шибан акварим който ми описваш те чакат депресии ,глупости и кво ли не .
счупи аквариума
и излез от тази шибана черупка в която си

Много го ценя този филм, идеен е, както по-голямата част от българската анимация. На времето като се правеше фестивал на анимацията във Варна, редовно се уреждах с карта за прожекциите. Бях малък, беше лято и аз прекарвах по цял ден в гледане на анимация ех спомени :-)). Анимацията е велико изкуство, малко, збито и съдаржателно, 5 минутен филм може да ме докара до месец обмисляне на всичко, което е засегнато в него. Много символика!:-)

...и аз много обичам анимацията и чакам търпеливо времето когато ще се появят хубави и смислени неща...,абе такива сме си ние раците-варненци(или греша?)...ценители на всичко красиво(във философско-естетическия смисъл на думата) и и съдържателно......,а и един ден ще си умрем от скромност...

Уж съм рак, ама не съвсем, не съм скромен. Дали живота ме е научил или съм стигнал до извода, че ако не се оцениш сам, как другите да те оценят, не зная, но определено няма да умра от скромност.

И мен живота ме поглъща, цял, гол, суров и без гарнитура, но когато не мога да съзерцавам в ежедневитео си отделям мислите си в спонени. Закрепям се, към някой минал момент, колкото и кратък да е и го интерпретирам в главата си.
Красотата е там някъде около нас, стига да я забелязваме и да я съхраняваме, винаги можем да се върнем към нея в мислите си и да се насладим на един хубав миг, който ще е в нас когато пожелаем, приморно докато се возим в претъпкания автобус, на връщане от работа, когато сме сами в тълпата.
Влак, връщам се от поредната уморителна командировка, унесен в ритмичното тракане ...тутуф-тутуф ...тутуф-тутуф ...почти съм хипнотизиран, гледан на никаде.
Срещу мен малко момиченце е залепило носле на прозореца, гледа с широко отворени очи.
Мисля си, какво толкова гледа, прашни гари, обрулени от вятъра дървета, сиви изоставени сгради ... това ми е познато, вече съм минавал толкова пъти ...
Но залеза, той винаги е различен и невероятно неповторим, там на хоризонта, където обагрените в пурпур и лила облаци засенчват диска на слънцето...щтрак. Мигове, мигове, които не мога да запомня в детаили като карина, но чувствата , породени от тях, ще са в мен до края на дните ...

Ха ха ха, всеки е в черупка, дори когато е навън сред хората. Често ни се случва да избираме , дали да дищаме вонята или да се задушим. Същото го има и за мозъка, компромиси , компромиси, понякога са случва вонята да е направо задушаваща, та тогава ни трябва противогаз или непукизъм, според ситуацията. Кажими с противогаз какво е уханието на цветята ? , някой ще каже не ми пука, как ухае розата, друг ще си свали противогаза, та дори това да е последната му глъдка въздух, всеки избира сам.

...ееееееех,поете...тази "техника" си я бива много...и аз я владея добре и ми помага страхотно...

как си го написал, прииска ми се да се повозя на влак. Съвсем съм забравила тези емоции.

Вярно е това, в което вярваш !

Помага и още как, аз за това я публикувам.

Всичко зависи от това, дали пътуваш заради пътуването или с други подбуди. Но и в двата случая, компанията е решаващия фактор, дали пътуването ще завърши с умора или с удовлетворение. Но живота е странно нещо, не знаеш къде ще стигнеш. Един познат реши да иде в Хималаите, смята, планира, икономисва и накрая стана митничар ... още е там а Хималаите са толкова далече ...

...днес си решил да ме връщаш все към хубави неща...,в случая към "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет"......не мога да се въздържа да не цитирам....
"...по-важно е да пътуваме,отколкото да пристигнем на дадено място.Второстепенните пътища са за предпочитане.
Целият ритъм на живот и хората,които живеят край тях,са различни.Те не са тръгнали за никъде.Не са прекалено заети,за да бъдат внимателни.Прекрасно знаят,че нещата са преходни.Другите,отишлите в градовете преди години,както и загубеното им поколение са забравили напълно тия неща."
...
скоро си я препрочитах,много неща бях забравила,а някои други не бях "усетила"...,с други очи я четох...:)))...ако си я пропуснал(не ми се вярва много)...препоръчвам ти я горещо...

В интерес на истината не съм я чел , макар някой мои познат да ми е говорил за ня. Нещо не ме привличат моторите , нямам страх от скоростта и моторите са най-сигурния начин да се размажа. Още като малък съм се обръщал на боба в морската градина, сега съвсем някама какво да ме спре освен разума. Но идеята на пътуването, заради самото пътуване ми харесва. Ще я прочета някой ден , но все още нямам достатъчно процесорно време.

Стоим аз и ти, сами сме, вперили поглед един в друг. Само тишината е между нас, сякаш вече всичко е изречено, сякаш вече всичко е свършило.
Тази натрапчива мелодия на "Ману Чао " се върти като развалена плоча в главата ми "Же н'ем па плю тужур мон амур". Дали това е края , когато няма какво да си кажем, когато сме сами макар и заедно ....

......а стига,...на може да бъде...!!!...и "Ману Чао" ли харесваш?!...имам си го в компютъра на mр3 и поне веднъж на ден си го пускам...мисля,че не е края...началото е......тогава най-добре можем да се разберем един друг...знаеш..."думите са извор на недоразумения"...,а "Зен..."непременно намери време да прочетеш...,абсолютно ти гарантирам,че няма да съжаляваш......не се подвеждай по заглавието...не е ръководство за поправка на мотоциклети...

Харесвам ги, имат страхотни мелодиики, навяват някакво усещане за спокоиствие, пуст плаж, шум на вълни, малко преди привечер, лек ветрец поклаща листата на палмите ааааах ....
Пия си коктейл, гледам морето , вълните ... акули преследват сърфист ... романтика .
Ще я прочета книжката, не бой се .

...YES!!!...има един клип на Шерил Кроу...той е малко по-купонджийски,но пейзажа е същия...,точно така изглежда......е има и едни скокове от екзотичен водопад...,а накрая ...купон край огъня...... малко нарушихме тишината и спокойствието,но и това си има чар...

Този клип съм го пропуснал, чаровница е Шерил Кроу с глас като кадифе, щях да го запомня, ако го бях гледал.