споделям....

стана като в тъпа мелодрама.

казаха ми: "влюбих се в друга. не знам какво да правя. зле ми е. не искам да те наранявам. обичам те. не ми се е случвало от години такова нещо. разумът ми говори, че тя не е за мен, но... искам да се виждаме с теб, но не зная дали можем да живеем заедно. не зная какво ще стане."

казах: "ще ме нарани най-много лъжата. радвам се, че можем да говорим за това. не искам да има решение, продиктувано от съжаление."

казаха ми: "няма решение. има объркване. ще се справя. но не знам какво ще стане."

не зная точно защо пиша това. може би просто искам да чуя какво мислите...

IMAGINE...

Джейн, ... опитай се да не допускаш лоши мисли към него в сърцето си...защото няма да наранят теб, а него...а ти не искаш това ....той може да те нарани, защото е мъж, мъжете често го правят,... ние имаме привилегията да обичаме...и мъжете се връщат...

"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън

Не зная дали ще имам сили като теб да имам някъкъв отговор на горе казаното.

Може би трябва да го обичам адски силно , да не мога без него , да... незнам какво та да има някъкво компромисно решение.Аз съм малко рязка в такива (деликатни)моменти и винаги реагирам така, че после съжалявам.

Просто избягвам такива моменти ако са избежни

Остави го да си начеше хормона. И без това нищо не можеш да сториш. Ако има ум в главата си, ще се върне. Ако ли не - не. Въпроса е обаче като се върне, какво го чака ... години ще чака за любовта ти... заслужил си го е.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

ами ако е Тя...

Джейн, в известен смисъл ти си за завиждане... нито един от мъжете в живота ми, които са ме отхвърлили/ изоставили/ неприели нямаше смелостта (или уважението към мен) да дойде и да ми каже това в очите.
Моите лични впечатления са, че мъжете избягват директно изясняване на отношенията и, особено когато има опасност да наранят или да се почувстват виновни, готови са на какво ли не, само и само да не им се наложи да ни гледат в очите- това им е непосилна отговорност. Много пъти съм се чудила дали само на мен са се "падали" такива... може би... Все пак, мисля, колкото и да ти е болезнено в момента, повече щеше да те боли от недомлъвки и неизказаност... нали отношенията се градят върху доверие...

Може би повечето хора биха те посъветвали да се бориш за любовта си. Аз ти казвам: Пусни я, без да тряскаш вратата след нея. Определете си някакъв изпитателен срок - например 1 месец. Не се чувайте през това време, не се виждайте. И ти, и човекът ще имате достатъчно време да останете насаме със себе си и да решите от какво имате нужда. На срещата след този месец ще получиш отговорите на всички въпроси, които си задаваш сега и най-вече дали Другият ще продължи да бъде твой спътник или ще е поредният пътник, с който сте се засекли за малко по трасето. И не си позволявай да станеш ъгъл в триъгълник. В него любов няма, има само геометрия.

... опитай се да не допускаш лоши мисли към нея в сърцето си...защото няма да наранят теб, а нея...а ти не искаш това ....тя може да те нарани, защото е жена, жените често го правят,... ние имаме привилегията да сме по-силни от тях...и жените се връщат...защото им липсва силата ни...


Любовта е във всички.



"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън

Май пак се обърка...

You are caught in a prison
Of your own devise

Получила си честно отношение, а това се случва толкова рядко

You are caught in a prison
Of your own devise

Защо? Това което написах, го написах искрено и за мен е вярно, но ще ми е интересно да ме обориш.

"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън

аз нямам лоши мисли към нея, напротив, симпатизирам й, т.е. харесвам я като човек...
ти да не ме бъркаш с някой?

Имах предвид, че не си разбрала Quiet, но може и да бъркам

You are caught in a prison
Of your own devise

аз имах предвид, че опонента на Джейн в мелодрамата спокойно може да се изпълнява както от мъж, така и от жена... т.е. може да не е Той, а Тя

Разбира се, че не.

Това което исках да кажа с противополжните думи в двата постинга е, че и мъжете, и жените еднакво силно се чувстват предадени от човека, когото обичат.

Исках да окуража Джейн, но май понякога думите не са това, което са.

"Умиране няма и решение има." Ст. Джонсън

Абе как никой не разбира какво пиша? Май е крайно време да се замисля по въпроса

You are caught in a prison
Of your own devise

Шаблонен начин на мек вариант на прекратяване на връзка, при който ако може отхвърлената страна да остане все пак сигурен, резервен вариант. Може да звучи цинично студено, но... За съжаление много мъже и жени го правят. Защо да си затръшва вратата, като по-добре да ти каже, че е объркан, но те обича, но все пак ще пробва там, но ти да го чакаш, та ако нищо не стане да има къде да се върне. Брррррр, гади ми се само като си го помисля, но... нищо ново под слънцето.
Не го чакай, кажи "ОК, но аз няма да чакам да пробваш." И най-важното - направи го, а не само казано пред него за да го "предупредиш".
Е, така мисля аз.

Истината е някъде там.

Хи хи, познато чувство ... считай че вината е наполовина в теб :)

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Ако е само наполовина, ще черпя
Айде стига толкова, че напълнихме темата на жената с глупости

You are caught in a prison
Of your own devise

Everybody needs a little time away
I heard they say
From each other

Even lovers need a holiday
far away
from each other.

Hold me now
It hard for me to say "I am sorry"
I just want you to stay !
After all that we have been through
I will make it up to you
I promiced you

And after all that has been said & done
You ll just a part of me I can not let go..