123456789

косата ми расте навътре
и чувам шепота на мислите си
и тръгвам към себе си,
боса съм
и изранена от премисляне

и само прозата остана тук,
поезията я издуха вятъра
небето е разкъсано на писъци
и птиците са слепи и сакати...

не искам да се връщам в себе си
не е уютно там, мъгливо е,
не вярвам в приказни палати,
че има смели и красиви принцове....

главата ме боли от мен самата,
докарвам си мигрена с мислене
косата ми расте навътре,
сляпа съм
за всички бъдещи измислици..

Думи точно подбрани, точно подредни... благодаря.

~*acu/\A*~

страхотно е...

и аз благодаря, Алиса
и на anon благодаря

поздрави

.... всички четете без да оставяте следи...
защо?

че ти оставяш следи...

Поздрави!

purvata mi asociacia e Dimitur Voev.
haresva mi tozi stil - mnogo emocia v po-malko izli6ni dumi. BRAVO

нищо не е невъзможно
всичко е близко
само имай вяра
заредена съм с положителното
и обичам!

*щастие вам

.....