.......
43 отговора
1077 прегледа
.......
Омръзна ти
да се бориш с призраци,
мила, нали?!
Омръзна ти
да те гледат с чужди очи,
да усещаш
как все се опитват
да те вместят
в нечия рамка
щом душата ти литва.
Да си сянка,
клонинг някакъв
на разбити мечти?
Омръзна ти...
Но като птица,
по някакви
извратени закони,
привикнала с клетката,
не литваш.
Дори да я няма решетката
да се бориш с призраци,
мила, нали?!
Омръзна ти
да те гледат с чужди очи,
да усещаш
как все се опитват
да те вместят
в нечия рамка
щом душата ти литва.
Да си сянка,
клонинг някакъв
на разбити мечти?
Омръзна ти...
Но като птица,
по някакви
извратени закони,
привикнала с клетката,
не литваш.
Дори да я няма решетката
дори да я няма решетката...
С извинение за намесата..:)
В една незнайна страна, в един незнаен град , в една незнайна къща , някъде сред безбройните й стаи живееше птичка в клетка.Тя се бе родила там и не знаеше що е свобода, поради което и не мечтаеше за такава.Наистина, понякога смътно чувстваше , че там , зад тези стени има нещо друго ,непознато и любопитно , което има някаква особена притегателна сила...но за кратко. Докато един ден..или по-скоро една нощ , птичката не сънува чуден сън.Дали той се появи от спомените на предците й или бе плод на мечтите и фантазиите й , никой не може да каже.Птичката сънува безкрайно гора и безкрайно небе.Зеленината я обгръщаше отвсякъде и все пак, когато разпери криле , нищо не я спря и тя се издигна високо.Толкова високо, че чак й се зави свят...ако може на една птица да се завие свят :-). Безкрайният хоризонт, който я мамеше и чувството, че ако пожелае , може да го достигне , я опияняваха.Всичко беше прекрасно...но уви, само един сън.Но след този сън птичката вече знаеше една нова дума: свобода.И тя се влюби в нея.Тук е малко трудно да се каже в свободата ли се влюби птичката или в своя сън за нея, но едно е важното: от този ден нататък нашата птичка започна да тъгува по безкрайното небе.И все по-тъжни ставаха дните й...докато...един път...
Някой бе забравил вратичката на клетката отворена.Птичката изхвръкна навън, пърхайки радостно с криле.Направи един кръг в стаята , като че ли да се прости с нея и полетя към светлината...но...изведнъж я прониза страшна болка.Сърцето й почти спря и тя безпомощно падна на земята.Само ПРОЗОРЕЦЪТ стана ням свидетел на случката...
И днес все още птичката живее в своята клетка.Понякога..само понякога..тя отново сънува своя чуден сън. И тогава пее своите най-прекрасни и най-тъжни песни...а някои дори биха казали, че виждат сълзи в очите й...но птиците не плачат, нали?
whiteNIGHT...
В една незнайна страна, в един незнаен град , в една незнайна къща , някъде сред безбройните й стаи живееше птичка в клетка.Тя се бе родила там и не знаеше що е свобода, поради което и не мечтаеше за такава.Наистина, понякога смътно чувстваше , че там , зад тези стени има нещо друго ,непознато и любопитно , което има някаква особена притегателна сила...но за кратко. Докато един ден..или по-скоро една нощ , птичката не сънува чуден сън.Дали той се появи от спомените на предците й или бе плод на мечтите и фантазиите й , никой не може да каже.Птичката сънува безкрайно гора и безкрайно небе.Зеленината я обгръщаше отвсякъде и все пак, когато разпери криле , нищо не я спря и тя се издигна високо.Толкова високо, че чак й се зави свят...ако може на една птица да се завие свят :-). Безкрайният хоризонт, който я мамеше и чувството, че ако пожелае , може да го достигне , я опияняваха.Всичко беше прекрасно...но уви, само един сън.Но след този сън птичката вече знаеше една нова дума: свобода.И тя се влюби в нея.Тук е малко трудно да се каже в свободата ли се влюби птичката или в своя сън за нея, но едно е важното: от този ден нататък нашата птичка започна да тъгува по безкрайното небе.И все по-тъжни ставаха дните й...докато...един път...
Някой бе забравил вратичката на клетката отворена.Птичката изхвръкна навън, пърхайки радостно с криле.Направи един кръг в стаята , като че ли да се прости с нея и полетя към светлината...но...изведнъж я прониза страшна болка.Сърцето й почти спря и тя безпомощно падна на земята.Само ПРОЗОРЕЦЪТ стана ням свидетел на случката...
И днес все още птичката живее в своята клетка.Понякога..само понякога..тя отново сънува своя чуден сън. И тогава пее своите най-прекрасни и най-тъжни песни...а някои дори биха казали, че виждат сълзи в очите й...но птиците не плачат, нали?
whiteNIGHT...
Re: дори да я няма решетката...
Да имаш мечти е все пак повече, отколкото да нямаш - те са първата крачка към свободата. Така мисля.
To be or not to be
To be or not to be
за мечтите и за мига
точно днес тук започна подобна дискусия. мечтите може да се възприемат и съвсем различно, дори напълно противоположно....
IMAGINE...
IMAGINE...
Re: за мечтите и за мига
Нямам предвид болните амбиции въобще, нито постоянното оплакване от живота и бягане от действителността.
Човек трябва да има цел и смисъл в живота, но е толкова трудно да ги определи...
Та смисълът в живота ти може да бъде даже всеки ден да си намираш по едно хубаво нещо в цялата мизерия и грозота, което да ти показва, че всъщност живота е прекрасен
To be or not to be
Re: за мечтите и за мига
не са по дефиниция. но нерядко ние ги правим такива. в името на мечтата убиваме мига.
това е трудното - непрекъснатото постигане на баланса между мечтата и мига.
"цел и смисъл на живота" - ти можеш ли да ги определиш за себе си?
IMAGINE...
това е трудното - непрекъснатото постигане на баланса между мечтата и мига.
"цел и смисъл на живота" - ти можеш ли да ги определиш за себе си?
IMAGINE...
Re: дори да я няма решетката...
и към страховете, и към болката... и към новите мечти. Няма свобода. Няма свобода, за която бихме платили каквато и да е цена. Няма свобода, която да желаем истински и която би ни направила щастливи. Мечтите се заплащат с "излитането" от една решетка.... Постигането им е всъщност като да се прибереш отново... в решетката си... за удобство можем да я наречем нов дом просто...
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
Re: свободата, трябва да я има някъде..
"..Свободата, Санчо е на върха на сабята.."
..а в новия дом - поредния такъв - трябва да "свикнеш с мебелите" - за да се почувстваш отново свободен..излиташ от една решетка, за да влезнеш в друга - така ли е?
днес много питам..не ми е присъщо, но все пак..
така ли е?..
Шум от стъпки на човек, чиито мисли са далече..
..а в новия дом - поредния такъв - трябва да "свикнеш с мебелите" - за да се почувстваш отново свободен..излиташ от една решетка, за да влезнеш в друга - така ли е?
днес много питам..не ми е присъщо, но все пак..
така ли е?..
Шум от стъпки на човек, чиито мисли са далече..
Re: свободата, трябва да я има някъде..
"Свободата, Санчо е само теоретично понятие"
А не е ли? Просто понякога (в началото) ти се струва, че решетката ти е златна, красива, изработена с нежност и любов... С времето (в края, или когато искаш той да настъпи) започваш да виждаш прахта, която се трупа по нея, малко по-късно виждаш само прахта и няма и спомен от някогашният блясък на решетката. И тогава си търсиш друга. За да се чувстваш уютно. За да си свободен не трябва да обичаш, нито да мразиш, нито да искаш, нито да мечтаеш.. нищо. Тогава пък попадаш в решетката на Не Трябва да...:-)
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
А не е ли? Просто понякога (в началото) ти се струва, че решетката ти е златна, красива, изработена с нежност и любов... С времето (в края, или когато искаш той да настъпи) започваш да виждаш прахта, която се трупа по нея, малко по-късно виждаш само прахта и няма и спомен от някогашният блясък на решетката. И тогава си търсиш друга. За да се чувстваш уютно. За да си свободен не трябва да обичаш, нито да мразиш, нито да искаш, нито да мечтаеш.. нищо. Тогава пък попадаш в решетката на Не Трябва да...:-)
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
Re: свободата, трябва да я има някъде..
Не съм съвсем съгласна..според мен можеш да се чувставш свободен
и докато обичаш, искаш, мечтаеш..
А когато си свободен истински /"безпътнико"/
..../а бил ли си някога такъв, но осъзнато?/ - винаги ли знаеш какво да правиш със свободата си?....
Шум от стъпки на човек, чиито мисли са далече..
и докато обичаш, искаш, мечтаеш..
А когато си свободен истински /"безпътнико"/
..../а бил ли си някога такъв, но осъзнато?/ - винаги ли знаеш какво да правиш със свободата си?....
Шум от стъпки на човек, чиито мисли са далече..
Re: дори да я няма решетката...
Да имаш мечти е първата крачка към ограничаването. В момента, в който осъзнаваш мечтата си, позволиш си да мечтаеш, започваш да усещаш по-силно невъзможността на тази мечта.
whiteNIGHT...
whiteNIGHT...
Re: свободата, трябва да я има някъде..
може би... можеш да се чувстваш сякак:-) Факта, че живееш в "клетка", от която не искаш да бягаш също те прави свободен, кара те да се чувстваш свободен...
Била съм... но неосъзнато:-) Има нещо, което често си спомням и то е, че "разбираме колко много ценим нещо едва когато го загубим". Та с времето се опитвам само да се науча да ценя нещата докато ги имам, но с това май се отклоних от темата... Никога не знам какво да правя всъщност:-) А ти?
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
Била съм... но неосъзнато:-) Има нещо, което често си спомням и то е, че "разбираме колко много ценим нещо едва когато го загубим". Та с времето се опитвам само да се науча да ценя нещата докато ги имам, но с това май се отклоних от темата... Никога не знам какво да правя всъщност:-) А ти?
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
Re: дори да я няма решетката...
Бяла нощ?
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
Re: дори да я няма решетката...
...da purva krachka e, no vtorata bila oshte po-neobhodina kazvat-
da mojesh da si otvorish ramkata na tazi svoboda -ramkata koiato
sama si si slojila.Kolkoto po ia razshiriavash tolkova po-cenna nekaksi
stava ssvobodata za teb.Nali ,Niki ?
Zdrasti ,da tuk sum oshte !!!
It cost me a fortune to clean THAT mess ST
da mojesh da si otvorish ramkata na tazi svoboda -ramkata koiato
sama si si slojila.Kolkoto po ia razshiriavash tolkova po-cenna nekaksi
stava ssvobodata za teb.Nali ,Niki ?
Zdrasti ,da tuk sum oshte !!!
It cost me a fortune to clean THAT mess ST
Re: свободата, трябва да я има някъде..
Hey!!! Az ZNAM kakvo da prava s neia.Da triabvashe da mine vreme da go
polucha tova znanie ,no sega e got,che moga da buda ,da se chuvstvam
takava -pochti nedostijima beeeee
.Useshtane za-a-aaa
kak da kaja za vremeto nai-napred mi idva s uma,posle za tova kakvo
da prava s nego - po-goliama svoboda ot tova ,zdrave mu kaji.
Izlezna li veche ot kr.....o ,kaji na Tanna ?
It cost me a fortune to clean THAT mess ST
polucha tova znanie ,no sega e got,che moga da buda ,da se chuvstvam
takava -pochti nedostijima beeeee
kak da kaja za vremeto nai-napred mi idva s uma,posle za tova kakvo
da prava s nego - po-goliama svoboda ot tova ,zdrave mu kaji.
Izlezna li veche ot kr.....o ,kaji na Tanna ?
It cost me a fortune to clean THAT mess ST
Re: дори да я няма решетката...
Ne, tazi mechta se prevrushta v tvoya putevodna zvezda ... osvetyava ti putya na jivota
To be or not to be
To be or not to be
Re: дори да я няма решетката...
Da, vtorata v deystvitelnost e mnogo trudna - da razrushish ogradata na sobstvenata si kushta
Samo, che predvaritelno shte si vzema pushka i zlo kuche...
To be or not to be
To be or not to be
Re: дори да я няма решетката...
Светлина, която осветява препятствията, за да видиш колко са непреодолими...
Понякога е по-добре да се справяш, разчитайки на инстинктите си, отколкото да си въобразиш, че всичко си видял и да подходиш разчитайки само на "обяснимото".
whiteNIGHT...
Понякога е по-добре да се справяш, разчитайки на инстинктите си, отколкото да си въобразиш, че всичко си видял и да подходиш разчитайки само на "обяснимото".
whiteNIGHT...