Чудесата...

"В колесницата били впрегнати дванадесет коня: шест бели и шест черни. Карали я същите двама арапи, които карали и първата. Единият слязъл и отворил вратичката на колесницата. Излезли четирма души: един едър мъж, облечен в чудновати дрехи, с изписано лице, червени очи и една змия в ръката си; една черна жена, нагиздена и пременена в най-богати дрехи, едно кривогледо женско джудже с жълто лице; то носело голямо сандъче със скъпоценни накити - дар от княза; един дявол в шарени дрехи, с голям ключ в ръка, а на гърба му черна котка."
Кога за последен път срещнахте чудо? И въобще срещали ли сте някога чудо?

Срещам ги постоянно - и по-малки ежедневни и по-големи, удивителни.....

Важното е да имаш очи за тях, а те си съществуват навсякъде и без нас ....



Чудо ли, чудо ли някакво чакаме ..... в тия минути внезапни ?....
.....и аз още гоня вятъра.....

светулки в лятна нощ

.... влюбване ...

... усмивка на дете ......

... цъфнали люляци ......

Избирам влюбването)

Вихрушка от червени....зелени....жълти листа около мен!Беше невероятно!.....А и както каза Безсънна....рибките около мен....беше много хубаво!

Future is perfect because the present is past

...
В един от разказите на Братя Стругацки , в края на историята със сталкерите, един човек тичаше към кълбото на ... какво беше ... мечтите ли, щастието ли ... и искаше ... искаше щастие за всички хора по земята ...
Ето едно чудо. Реално чудо. Но засега е само ... чудо невиждано.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

......цъфнали налъми..............
О, чудо...........

детските очи виждат навсякъде чудесата...

жалко, че като порастваме, това сетиво ни закърнява :( ставаме далтонисти за чудесата, светът ни изглежда черно-бял...

IMAGINE...

Ами цяло чудо е, че аз пак имамвръзка с нета и досаждам тук с присъствие

Ами ... не съм!

... И оркестърът да свири!