Цар става партиен член
6 отговора
129 прегледа
Цар става партиен член
Царят стана партиец. Пиша това изречение с известен риск, тъй като нищо не може да се каже със сигурност, докато не приключи учредителното събрание на новата партия и партийната принадлежност на Симеон ІІ не стане официален факт. Припомням, че само преди два месеца царят каза, че е изключено да поема каквито и да било организационни или почетни партийни функции. Нищо чудно на поредното събрание отново да се отметне от думите си.
Жалкото е, че премиерът свикна да лъже съвсем безцеремонно. А го прави, защото не среща никаква съпротива. Това е и първото нещо, което трябва да се каже по повод царското решение за партиен живот. Симеон ІІ излъга преди два месеца, когато каза, че няма да става партиен лидер.
Сега към второто, което ми се струва важно. Повечето коментари от страна на журналисти и политици са в посока на отношенията: демократична система-монарх. И това е съвсем естествено. Царят се подчини на демокрацията. Голяма победа. Друг е въпросът какво, или по-точно, кой е изнудил Симеон ІІ да промени коренно позицията си отпреди два месеца. Тепърва ще става ясно дали това е отчаян ход преди напускане или укрепване на дългосрочна позиция в българската политиката. Моето мнение е, че става въпрос за първото.
Нещо друго обаче като че ли остана малко в страни. И то е нелепостта на ситуацията. Ето как звучи новината от седмицата: Цар СимеонІІ става партиен водач на партията Национално движение Симеон ІІ. Шокиращо е, че сме свикнали с абсурда. И дори приехме с облекчение решението на Кобургготски - пое си отговорността. Нищо такова. С този жест Симеон ІІ показа, че не му пука за отговорността пред короната, а какво остава за отговорността към партията. Впрочем до сега не съм видял той да е поел и някаква конкретна отговорност за безобразията на собственото си управление.
Това карнавално преобръщане, обаче, е по-скоро тревожен знак. Както за СимеонІІ така и за българите. Знак за безумието, което далеч не ни е напуснало. Прогонването на това безумие минава през прогонването на Кобургготски.
След всичките абсурди, които този, иначе безпомощен човек сътвори, няма да е чудно, ако ни докара и някое природно бедствие. И това не е въпрос на суеверие, а на приказната логика, по която България се движи през последната година. Така става в приказките. Когато се наруши невидимия ред, видимата земя започва да трепери. Царят стана партиец. Вярно е, че това е по български пошло събитие, но си е достатъчен метафизичен скандал за трета-четвърта по Рихтер.
Жалкото е, че премиерът свикна да лъже съвсем безцеремонно. А го прави, защото не среща никаква съпротива. Това е и първото нещо, което трябва да се каже по повод царското решение за партиен живот. Симеон ІІ излъга преди два месеца, когато каза, че няма да става партиен лидер.
Сега към второто, което ми се струва важно. Повечето коментари от страна на журналисти и политици са в посока на отношенията: демократична система-монарх. И това е съвсем естествено. Царят се подчини на демокрацията. Голяма победа. Друг е въпросът какво, или по-точно, кой е изнудил Симеон ІІ да промени коренно позицията си отпреди два месеца. Тепърва ще става ясно дали това е отчаян ход преди напускане или укрепване на дългосрочна позиция в българската политиката. Моето мнение е, че става въпрос за първото.
Нещо друго обаче като че ли остана малко в страни. И то е нелепостта на ситуацията. Ето как звучи новината от седмицата: Цар СимеонІІ става партиен водач на партията Национално движение Симеон ІІ. Шокиращо е, че сме свикнали с абсурда. И дори приехме с облекчение решението на Кобургготски - пое си отговорността. Нищо такова. С този жест Симеон ІІ показа, че не му пука за отговорността пред короната, а какво остава за отговорността към партията. Впрочем до сега не съм видял той да е поел и някаква конкретна отговорност за безобразията на собственото си управление.
Това карнавално преобръщане, обаче, е по-скоро тревожен знак. Както за СимеонІІ така и за българите. Знак за безумието, което далеч не ни е напуснало. Прогонването на това безумие минава през прогонването на Кобургготски.
След всичките абсурди, които този, иначе безпомощен човек сътвори, няма да е чудно, ако ни докара и някое природно бедствие. И това не е въпрос на суеверие, а на приказната логика, по която България се движи през последната година. Така става в приказките. Когато се наруши невидимия ред, видимата земя започва да трепери. Царят стана партиец. Вярно е, че това е по български пошло събитие, но си е достатъчен метафизичен скандал за трета-четвърта по Рихтер.
в отговор на Дъpвeн Гocпoд
#3
Re: Цар става партиен член
Как мога да се запиша в новата партия НДСВ? Някой знае ли къде се намира централата им? Колко им е членския внос? Видях, че Лили Иванова е сред учредителите и искам да стана неин съпартиец.
В името на закона...
В името на закона...
Re: Цар става партиен член
Камерунецът, далеч преди изборите написа-"Царят е луд"
Бих го перефразирал- "Царят е болен".
Болен е от една ткава болест присъща на аристакратите и описана отдавна, че за него няма значение крайния резултат от кое да е негово действие.
За него е важно едно единствено действие- управлението.
За него е важно да управлява нещо, резултатите не са важни, както и това какво управлява.
До преди изборите той заспиваше с мисълта че е цар.
След изборите стана министър-председател.
Сега председател на пратия.
Той управлява нещо, но това нещо все се смалява, защото грешейки и неинтересувайки се поради болеста, той скапва управляваното от него нещо много бързо и се насочва към друго.
За него е важно да управлява и нищо друго.
На него дори не му е ядно поради болеста, че след време ще управлява фракция в партията на която сега е председател, а след още време фракция в тази фракция.
Бих го перефразирал- "Царят е болен".
Болен е от една ткава болест присъща на аристакратите и описана отдавна, че за него няма значение крайния резултат от кое да е негово действие.
За него е важно едно единствено действие- управлението.
За него е важно да управлява нещо, резултатите не са важни, както и това какво управлява.
До преди изборите той заспиваше с мисълта че е цар.
След изборите стана министър-председател.
Сега председател на пратия.
Той управлява нещо, но това нещо все се смалява, защото грешейки и неинтересувайки се поради болеста, той скапва управляваното от него нещо много бързо и се насочва към друго.
За него е важно да управлява и нищо друго.
На него дори не му е ядно поради болеста, че след време ще управлява фракция в партията на която сега е председател, а след още време фракция в тази фракция.