Когато животът е болест

Около Нова година преживях доста сътресения, плод на които - и това си имало добри страни! ))) - беше поредица от няколко статии. Сега ще се опитам да прехвърля от дискета една от тях. Разбивам я на отделни постинги, за да е по-четивна. Засяга делото на Вилхелм райх и райхианската форма на психотерапия. Но нещо не знам как да възстановя форматирането при пействането (((. Карай! Предупреждавам, че е повече от 6 стандартни страници и на който това би му се видяло много като обем, просто да не чете нататък.

Преди 55 години Албер Камю озаглави най-значимото си произведение “Чумата”. В него се опита да направи разрез на екзистенциалните опустошения в човека. В рамките на метафората чумата беше вътрешна безизходица, празнота, душевно страдание и болест. Зарезен от нея човек или умираше, или мъчително тлееше без надежда. Камю пишеше с патос, отричайки търсенето на спасение в бога. Спасение героите му намираха в стоицизма, но бяха обречени да си останат чужденци в един свят, пропит от абсурдни взаимоотношения, в който всеки носеше вината и трагедията на една убиваща култура. Малко преди Камю Франц Кафка очерта рамките на тая трагедия в романа си “Процесът”. Тайния процес, който едно обещество води срещу героя му Йозеф К. – отчуждило го с невидими, но реални стени от собствения му живот.

Темата е стара, за нея винаги се е писало емоционално и патетично. Долу-горе по същото време Вилхелм Райх, един от самотните рицари на модерната психотерапия, също използва чумата като метафора. В нея видя клоака на човешката деградация – фанатизъм, маскиран като човеколюбие; неистова жажда за власт, прикрита зад багодушие; садизъм във взаимоотношенията, маскиран зад лицемерни вопли за справедливост. Видя още порнография вместо любов, расизъм, рекет… И най-абсурдното: търпение, овчедушно търпение и поносимост към всичко това. Той го определи като “мазохизъм” и така се противопостави на фройдовия инстинкт към смъртта. Кафка и Камю видяха проявлението на чумата в човешките отношения. Като лекар и психотерапевт Райх стигна по-далече: раздра драпериите в дъното на абсурдния театър и посочи причините. И попита с болка и удивление през 1953 г. в книгата си “Смъртта на Христос”: “Как в името на милостивия Бог позволихме да попаднем в капана на тая ужасна ситуация, на този кошмар?…” Той съзря чумата, импрегнирана в тъканта на човешкия характер, скрита зад невидима, защитна броня. Навлезе в същността на този характер, проникна отвъд бронята му, видя болестта и се опита да намери пътища към вътрешните затвори, с които хората се самонаказват. И новият абсурд, с който сякаш дописа още една глава от “Процесът” на Кафка, беше в това, че сам свърши заради убежденията си в затвор – и то в САЩ, в родината на уж неограничената свобода. В страната на рекламата обвинението на съда в щата Мейн срещу него през 1958 година беше, че сам прави реклама на научните си открития, с които търсеше лек за чумата. А книгите му бяха публично горени!

За психотерапия, в различните и разновидности, трудно се пише безпристрастно. Самата тя е пристрастна. Нейната страст е човека и болките на съществуването му. Този емоционален подход важи най-вече за наследниците на Вилхелм Райх – проф. Келеман в Канада, проф. Александър Лоуен в САЩ, проф. Валдо Бернаскони в Швейцария. Защото е невъзможно да се говори с хладни думи за потъпкани чувства, осакатени емоции, несъстояла се любов и духовна нищета – изобщо за цялата емоционална чума, която все така разпростира пипала над уж все по-цивилизованите социуми. Всъщност, днес към откритията на Райх перманентно се обръща кой ли не – биофизиката, трансперсоналната психология на Маслоу и Гроф, биоенерготерапията, телесно ориентираната психоанализа, биоенергетиката, езотеричнични школи…

Бъдещето в осмислянето на човешките взаимоотношения и проблеми все повече ще принадлежи на психотерапията, нейното влияние ще нараства въпреки съпротивата на биологичните подходи. Но ако не иска въздействието и да е фрагментарно, за една психотерапевтична школа са необходими базисна основа и концептуални рамки. И тъй като тука става дума за РАЙХИАНСКА форма на психотерапия, нейната базисна основа е най-вече в това, че самата тя е форма на светоусещане и мироглед, тя е начин на живот. Подходът и е холистичен. Нейната цел не е козметично смекчаване на дадена симптоматика или страдание, а цялостна промяна у човека, засягаща всички нива на съществуване и контакти – емоционално-чувствен живот, ценностна система, взаимодействие между психика и тяло, културни въздействиея и връзки, и накрая биоенергетична изява на всичко това. Без цялостната промяна на светоусещане и мироглед, за които и Райх, и Келеман, и Бернаскони пишат като за необходимост, всяко въздействие би било фрагментарно.

Но преди да се вникне в каквато и да е концепция за човека, се започва с въпросите. Как се живее в един свят, в който постъпките ни се ръководят не от стремежа към хармония с действителността, не от стремежа към близост и любов, а от идеите за метериални успехи и власт – власт не само над хора, но и над обстоятелства. Когато периодично се изгубваме из лабиринтите на постоянно провалящи се планове за щастие. Бъдеще време винаги е оказвало повече влияние на човешкото поведение, отколкото уж отдавна провереното и ясно “тук и сега”. Парадоксално е, че дори в макро нивата е така. И политическите системи функционират въз основа на илюзии: от едната страна са обезценяването или апотеозът на миналото, а от другата - шаблонизираните представи за бъдещи успехи и предстоящ след десетилетие рай / сега го наричат “глобализация”/. Всичко настоящо, т.е. истинско и единствено реално, която притежаваме, е лошо. Ако можем да характеризираме настоящето с една дума, тя ще е “страх” – от бъдеще, от себеподобни, от съседи и пр.

Но кога устройва тая измъчена лъжа? Нали уж отдавна всички знаят истината? И отново излиза наяве абсурдният факт, че това устройва почти всички обществени слоеве. Защото, за да живее истински, на човек му се налага да премине отвъд териториите, заразени от емоционалната чума. Да разчупи патологичната броня на характера си, която го отделя от света, да прозре убийствената нищета на предразсъдъците, на псевдоморала и фалша на повечето обществени норми, да си признае най-сетне, че политическите търсения на спасителни решения търпят провал след провал. Но това е опасно! И тук вече, макар и все така парадоксално, чумата започва да изглежда като спасение, въпреки че всички си дават сметка за многобройните и лица – депресиите, меланхолиите, зависимостите, обсесиите и фобиите, садизмът и жестокостта във всичките им разновидности. И накрая огромния паноптикум от психо-соматични разтройства… И това е само малка част. Резултатът от равносметката някой ден, когато нищо вече не може да се промени, в повечето случаи е един жалък и пропилян живот. “Лъжата, че сме живели!” – както възкликна с горчивина друг писател.

Нещата в известна степен звучат наивно. Така или иначе културата с всичките си деформации и с цялата си проблемност е наша характеристика, не можем да я игнорираме. Но можем да я променяме, и то без лицемерните възгласи “Назад към природата!” на зелените партии. За целта е необходима повече честност - да си честен е практично! – за това, че природата в нас отстоява правото си на съществуване и удоволствие дори с цената на живота ни. Че да живеем интелигентно, не значи да живеем интелектуално или само в разсъдъка и фантазиите си. Че нормите по-често убиват нормалното в живота, а не го подпомагат. Че материалното благосъстояние не е в състояние да разреши нито един екзистенциален проблем. /Колегите ми са се наплашили от огромния контингент мутри-пациенти./. В тоя смисъл се твърди, че понякога неврозата е благословия…

И тъй като райхианската психотерапия не предлага идеология, а възможност, ще се спра накратко върху част от принципните и схващания. На времето Фройд постулира едно понятие за безсъзнателно. За него ТО беше сляпа сила, врящ котел на инстинкти, неуправляемо и разрушително. По тоя начин гуруто на психоанализата напъха в измъчени рамки цялата човешка природа. ТО означаваше незадоволени емоции, неудовлетворено желание за секс, клокочещи гняв и ярост, незадоволена жажда за ласки. ТО беше пълно с озлобление и ненавист, с каинови пориви, предизвикани от разочарования. Изобщо ТО беше митологичната кутия на Пандора, чийто капак ако се дръпнеше, хаосът нахлуваше в света.
Но защо никъде в природата не е така? Там, където в нея все още не се е намесил пряко човекът, откриваме утвърждаване на живота, а не разруха и породен от нея хаос. Вярно е, че в човешки условия и животните проявяват садизъм – затворете един вълк в кошара и той ще издуши всички овце. Само че природата никога няма да му предложи кошара, пълна с овце…

ТО на Фройд не издържа никаква проверка на реалността. Изследванията на Бронислав Малиновски над племената, обитаващи тробрианските острови, по-късно на Клод Леви-Строс върху някои племенни култури по Амазонка, на Мирча Елиаде върху шаманските общества в Сибир показаха, че когато над човека не тегне камара от табута и забрани, когато психиката на индивида е в непрекъсната връзка с потребностите на неговото тяло, когато хората пречупват връзките си със света през своите чувства и емоции, през потребностите си, а не през разсъдъка /благоразумно-неблагоразумно/ , и – накрая! – когато съществуването е креативно, а отношенията в социума не се предопределят от хилядолетни закостенели норми, свързани с морал и власт, раждащи психологични защити като гордост, честолюбие, ревност, отмъститетлност и пр., постулираното от Фройд ТО не се съществува. И ако честно надникнем отвъд дверите на съзнанието, където би следвало да намерим вулкана от кипящата неудовлетвореност, ще открием няколко хармонично подредени инстанции, с чиито изисквания ако се съобразяваме, животът – въпреки неизбежните му трудности – едва ли ще бъде непрекъсната голгота.

Всеки има нужда от допир, ласки, нежност, секс, от захранване с приятни изживявания – в основата си базовите ни от потребности са физични, телесни. Без удовлетворяването им едва ли бихме успели да се изкачим на следващото стъпало в ценностната пирамида на Маслоу, където започва истинският алтруизъм. Но можем ли да получим необходимото, ако взаимоотношенията ни с хората, които могат да задоволят потребностите ни, са свързани с недоверие, със страх, с непрекъсната борба за надмощие? В един свят на идеосинкразии, интелектуализми, предразсъдъци и фантазни постройки за светло, но винаги закъсняващо бъдеще? Въпросът е задаван от философи и поети, затова изглежда клише. Но зададен от гледна точка на райхианска или неорайхианска психотерапия той може да придобие прагматичен смисъл.

Всички човешки потребности преминават най-малко през едно ТИ за съотнасяне /Бернаскони/ и през една група, към които НЕОБХОДИМО принадлежим, от които получаваме утвръждение за това, че сме ценни и значими. Не сексуалната потребност, а потребността от принадлежност /знам, че се повтарям!/ е в основата на пирамидата от човешки потребности. Тя никога не се губи, най-много да се трансформира. Пренебрегването и винаги води след себе си разтройство или невъзможност за пълноценен живот. Потребността от принадлежност се унаследява филогенетично. Птицата, отделила се от ятото, е обречена. Козата, напуснала стадото, става лесна плячка. В древна Атина остракизмът /изгонването от града/ бил наказание по-страшно от смъртта, тъй като е означавал дълга и мъчителна агония. Днес съществуват много сурогати, заместващи истинската принадлежност, например сектите. Заклеймяваме ги, преди да си зададем въпроса относно причините за възникването им… Едва ли е възможно да се срещне човек с психично разтройство ли тежък емоционален проблем, при когото принадлежността под една или друга форма да не е разрушена. А оттук нататък ще липсва и удовлетворяването на всички останали потребности. Всички сме взаимозависими, свободният избор е илюзия.

По-нататък идва УТВЪРЖДАВАНЕТО, с което някой ти казва,че ти си много важен и много ценен за него. Точно чрез утвърждаването се катексира енергия в партньора или члена на групата. Ако липсва в двойката, отношенията стават източник не на нежност, а на напрежение. Още: СЕНЗИТИВНОСТ /допир, ласка, топлина/. Без тях тялото се усеща самотно. При бомбандировка войниците на фронта се притискат едни в други, за да преодолеят страха си. Друго: ХРЕНЕНЕ / с чувства, с преживявания, с емоции/, без което животът става скучен и еднообразен, с перманентно усещане за празнота - как няма тогава да не се появят метаудоволствията! И чак накрая, когато всичко това е налице, човек може да има желаната сексуална хармония. Не чукането, а сексуалната хармония в двойката. Всъщност, митът за многоженството е трагичен. Спомняме си как свършва Дон Жуан в деня, когато го посещава Каменния гост…

Сега следват изконните въпроси. А какво ни пречи да намерим пътя към всичко това? Какво пречи на човек да намери и задържи своето ТИ, което ще доставя любов, сигурност и нежност? Какво пречи да даваме доверието си, без да се страхуваме? Отговорите чак обезсърчават.

Имах навремето една клиентка с тежка социофобия /страхуваше се да се качи в автобус, пълен с хора/, претърпяла крах в отношенията със съпруга, децата и колектива, в който работеше. В рамките на един групов сеанс и поставих задача: да измете студиото, да забърше праха и да измие чашите за кафе. Изглежда лесно, но който не го е правил пред 10 души, едва ли може да ис даде сметка за цялата трудност. След като ме гледа яростно две минути, още пет минути тя прави някакви заканителни упражнения с метлата на фона на Сара Брайтън – със сковани рамене, набичен врат и стиснати като за разстрел зъби. Накрая избухна гневно. После при анализа на ситуацията на преден план излязоха чувствата, които бе изпитала по време на разиграната ситуация. Страх, че изглежда смешна, че губи достойнството си. Ярост, че уязвяваме самочувствието и. Уязвена гордост, усещане на унижение. Изобщо, страх, унижение, ярост и пак страх, който бликаше от цялото и тяло. Рамене и се бяха схванали, в гърдите си усещаше буца, челюстите не можеха да се отпуснат, диафрагмата вибрираше. Емоционалната чума ръководеше поведението и, втъкана във фибрите на мускулите. Страхове, насаждани от възпитание, следствия на унизителни забрани и норми, в рамките на които е било много по-важно да изглеждаш, отколкото да бъдеш. Гордост, без която трудно се властва. Гордост и честолюбие, от които едно човешко същество беше издигнало такива китайски стени срещу останалия свят, че дори една елементарна петминутна работа, която я поставяше “под” другите /според нея/, будеше само гняв и омраза. "Ако се подчиня, ще изгубя. Затова не бива да се сближавам..." Няма да се спирам на причините, но социофобията носеше достатъчно символика за всичко, което ставаше в нея…

И тук се връщам отново към онова, на което Вилхелм Райх отдава такова голямо значение: тялото. Мускулната броня и зоните на напрежения, които то изгражда срещу света. Невидимото, но осезаемо – дори при докосване – брониране на природата, наречено “характер”. Брониране срещу ТИ, което дава любов, срещу групата, която дава сигурност, срещу ласките, за които копнеят телата и душите – изобщо срещу всичко, което реално носи щастие. От Вилхелм Райх всъщност започва анализът “отдолу нагоре”, т.е. от тялото, което пази спомени за всички, макар и изтласкани от съзнанието, вериги, в които – уж за наше добро! - са ни оковавали в годините на беззащитност. Защото оковите на характера, изграден и като защитна броня у всеки човек, имат телесни измерения – психосоматичните разтройства често са техен израз. Точно чрез реакциите на тялото нерядко се проявява емоционалната чума, с която започнахме. Преди Райх Ференци се е досещал за необходимостта от такъв тип телесен анализ, както и че дистанцираната кушетка на учителя му не е достатъчна, но не се е осмели да се изправи срещу Фройд. Райх се осмели и Фройд го прокуди. Сега чисто телесния анализ, разрушаването първо на мускулната характерова броня, която денонощно блокира психиката ни, е основна необходимост не само при райхианския подход. Но това е предмет на друга статия.

И тнека се върнем още веднъж към чумата, чиято зараза и Камю, и Райх видяхя в човешката култура. Как се проявява тя там, където отношенията в групата по принадлежност би следвало да водят към хармония, свобода и любов, към пълноценен живот? Съвсем накратко: Розенберг, един от помощниците на Хитлер, по време на нюрнбергския процес отговаря на въпроса как си представя пълноценния живот: “Това е стилът на маршируваща колона, независимо в каква посока се движи и с каква цел…”. Противопоставяйки се на тоя убийствен смисъл на живота, като маршируваща в неизвестна посока колона, Райх написа една от блестящите си книги /”Психология на масите и фашизма”/. Спомням си от друга страна отговора, който Йешуа от “Майстора и Маргарита” на Булгаков дава по време на сталиновия терор на въпроса за най-тежкия порок: “Страхът, хегемоне, страхът!” – обръща се той към Пилат Понтийски. Споменавам го, защото стилът на маршируващите колони винаги е свързан със страха – страха от избора, бягството от самия себе си във фантазиите за един безсмислено велик или преуспяващ свят /и днес битува идеята за Новия ред и Велика Америка/. В тези маршируващи колони, заменили общността, Райх видя макрорамката на характеровата броня и на емоционалната чума. И тогава заяви, че се отказва да умира и да се жертва за малкия човек, вървящ нанякъде в колона, у когото разочарованията, липсата на любов и нежност, както и страхът наистина са изродили природните му начала в едно клокочещо от гняв и омраза ТО – и то такова, каквото едва ли и самият Фройд си е представял.

През последната година от живота си Вилхелм Райх пише в затвора “Творение” – едно произведение, от което до нас е достигнало само заглавието. Вероятно както другите му книги и тези страници са били някъде горени в “Мека”-та на свободата. Би ми се искало да надникна в последните му мисли – вероятно пак за една действителност на догми и лицемерие, на която винаги се бе противопоставял. И чумата на която не го пощади.

като че ли, все около нова година ти се случва нещо? интересна цикличност може би?

а 6 страници не е нищо, стига да не насочваха към какво ли не... а те насочват... тогава е много :)
имаш ли представа, какъв разговор може да се проведе, или да не се проведе по темата?

1. kakva e raslikata mejdu Libido-energiata /po Freud/ i Orgon-energiata /po Reich/?

2. Prodqljava li da e akualno tvqrdenieto mu, ce vsjako dushevno neraspolojenie e ednovremeno genitalno-funkzionalno smushtenie, koeto e i osnovnia smptom na nevrosata?

3. Imashe i njakakva kalasifikazia po Reich na strukturite na haraktera, zitiram po pamet:

phalicno-narzisticen mqj
pasiveno-feministicen mqj
maskulin-aggresivna jena
hystericna jena

aktualna li e oshte tasi klasifikazia i ima li snacenie v diagnostikata?

Niamam vreme ta ne mojah da nanesa vsichki belejki, no zasega shte ti kaja samo tova:shto za protivorechie e tova da izmenish da prekonstruirash cialostno lichnostta ne samo ami i vsichk vuzmojni vruzki bez da imash niakakva matrica/demek ideologia/, ama nali ideologichno stava tova lichnostta shtom e vunshno i cialostno. Ideologia si e chista bratche ,niama zabludeni . Niamalo TO , da da niama, to vsichko e stanalo na TO,zatova lesna e zabludata che go niama naliLeleeee kude si otishal

See this smile on my face, You put it in there

Бива си я тази статия!

Благодаря, че си си направил труда.

Но защо не пуснеш и другите?

to be continued...

"Мускулната броня" - уникално попадение от терминологична гледна точка.
(В съзнанието ми го има като значение, но просто нямаше термин, с който да го отбележа.)

Само един пример във връзка с "мускулната броня", на който попаднах в Библията:

Гл.13:50. от Матея:
"...и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби..."


(С други думи състоянието, при което човек е с "мускулна броня" се определя като ад).


Принадлежността към групата е много важна. За това и дума не може да става. Но как да я постигнеме, ако не сме алтруисти? В статията алтруизмът идва чак на края. Според мен той е необходимо условие за всичко останало...

to be continued...

Лошо си чела. Не съм казал, че няма ТО. Говорех за фройдовота концепция за ТО.

1/ Първо: трябва да е ясно, че под "генитално" Райх не подразбира "сексуално", а влага много по-широк смисъл. От там неговия генитален характер е всъщност характерът на здравия, хармоничен човек.

2/ Допускам, че си донякъде наясно с опитите на Райх с така наречения "оргон" и ядрените частици в собствения му институт по оргономия в САЩ. Доколкото либидото и оргона се покриват с понятието "биоенергия", дотолкова са и тъждествени. Биоенергия= механичен заряд->електрическо изпразване->зареждане-> механичен заряд->електрическо изпразване-> ново зареждане и тн. Това пулсиращо функциониране на енергията е характерно само за живата материя. Под "либидо" Фройд няма предвид точно това. А под "оргон" Райх разбира точно тая форма на енергетични пулсации. Значи двамата някъде се разминават.

3/ Пропусна някои неща в класификацията - наппример: шизоиден, орален садо-мазохистичен. Да, има корекции. Най-често се използва класификацията на Райх, доразвита от Александър Лоуен в "Езикът на тялото" и "Биоенергетика".
1/ Шизоиден
2/ орален
3/ садомазохистичен
4/ психопатен
5/ ригиден /тук са и хистеричните, често пъти соматични, прояви, за които говориш/

Класификацията е не само описателна, но е свързана с определена детерминираност - от социална среда, въздействия и възрастови особености. Най-добре може да се разбере в контекста на една "Психология на еволютивнатаната възраст". И естествено не се среща в "чист" вид. Човек не е схема. Както всяка класификация и тая е за улеснение. Мисля, че се приема от повечето школи днес.

ПП Редактирам: Другата голяма заслуга на Райх освен разработките му в областта на характерологията в "Характероанализ", е открояването на огромната разликата между характер и личност - с което почти довел Фройд до инфаркт. Книгато му "Анализ на личността" си остава и до днес най-обширното изследване в тая област.

Точно в това "как" се крият причините за много неудачи и психични разтройства. Да се научим "как" да правим много неща, е цел на почти всяка психотерапия.

Какво е алтруизъм? Ясно съзнание, че в тоя свят трябва да даваш, за да получиш. Иначе казано - здрав егоизъм. "Ще ти дам моята кукла да си поиграеш, но след това ще станем приятели, нали?" И тъй като се обърна към библията - още един пример: Христос те допуска до рая, но иска срещу това душата ти. Точно в рамките на здравия егоистичен смисъл.

А нездравият егоизъм /еготизъм/ е в това да искаш непрекъснато, без да даваш. Детска фиксация у много възрастни хора, което ги довежда до житейски крах. Или обратното - да даваш непрекъснато, уж без да искаш. Което си е лицемерие, тъй като често целта е просто психологична власт над другите - да ти се възхищават, да ти се прекланят, да те благославят, да са готови на всичко за тебе... Поставяш се "над" тях по тоя начин. Честно казано, не вярвам в подобен тип алтруизъм. Е, поне не съм го срещал.

blagodarja ti sa iscerpatelnia otgovor i ce me vsemash seriosno...
a kakvo stana s aparata mu sa "оргон" islqcvane..?

ima li go na pasara ili fisizite go otricjat i isobashto...sashto Reich ne se priema dostatqcno seriosno ot "psychotherapevticnia sakonodatel"; sashto sdravnite kasi v Evropa ne plashtat terapiite mu i oshte edin savsem stranicen vapros:

Shte doidesj li juni na 3-tia svetoven kongres po Psychotherapia...shte se radvam da se saposnaem...

Какво е алтруизъм? Ясно съзнание, че в тоя свят трябва да даваш, за да получиш. Иначе казано - здрав егоизъм. "Ще ти дам моята кукла да си поиграеш, но след това ще станем приятели, нали?" И тъй като се обърна към библията - още един пример: Христос те допуска до рая, но иска срещу това душата ти. Точно в рамките на здравия егоистичен смисъл.

Алтруизмът не е това, разбира се. Алтруизмът е да обичаш човекът срещу теб, без да се съобразяваш с това, което ти е набивано в главата като морал, социални норми и т.н. Да се опитваш да го разбереш всеки път на ново. И то без да чакаш някаква отплата за това...
Именно това (да искаш непременно нещо в замяна) е нездрав егоизъм, (т.е. използвачество...)

А нездравият егоизъм /еготизъм/ е в това да искаш непрекъснато, без да даваш. Детска фиксация у много възрастни хора, което ги довежда до житейски крах. Или обратното - да даваш непрекъснато, уж без да искаш. Което си е лицемерие, тъй като често целта е просто психологична власт над другите - да ти се възхищават, да ти се прекланят, да те благославят, да са готови на всичко за тебе... Поставяш се "над" тях по тоя начин. Честно казано, не вярвам в подобен тип алтруизъм. Е, поне не съм го срещал.

Нещо се разминават разбиранията ни. Глупаците отдавна измряха. Ако някой разчита, че чрез много алтруизъм ще спечели нещо като психологическа власт над другите, дълбоко се е объркал... Единственото, което човек печели е психологическа власт над себе си.

to be continued...

"Алтруизмът не е това, разбира се. Алтруизмът е да обичаш човекът срещу теб, без да се съобразяваш с това, което ти е набивано в главата като морал, социални норми и т.н. Да се опитваш да го разбереш всеки път на ново. И то без да чакаш някаква отплата за това...
Именно това (да искаш непременно нещо в замяна) е нездрав егоизъм, (т.е. използвачество...) "

Прекалено високапарно! А и не е вярно дори от гледна точка на законите във физиката. Ти пишеш дори в тоя клуб, за да получиш нещо в замяна, някаква форма на утвърждаване - внимание, одобрение, интерес, любопитство, контакти, настроение. И ако тия понятия са съотносими и характеризират и една психологична реалност, каквато е до голяма степен виртуалната - ето ти я психологическата власт. Ако не получиш поне част от всичко това - до два месеца ще си вдигнеш обидено чукалата. И ще изкараш, че други са виновни, сигурен съм.

Всички оргонони /апаратите за енергетична стимулация/ са били прибрани от Пентагона заедно с останалата апаратура. А двете лаборатории на института по оргономия, заедно със самата сграда, са били сринати със земята. Всъщност никой не знае със сигурност истинските причини за всичко, което се е случило в Мейн. Обвинението в реклама на оргонона е било само повод.

Преди двадесетина години един екип на проф. Валдо Бернаскони е възстановявал апаратурата във Вестдойче академия, в Дюселдорф. Дали оргононите се продават сега? Мисля, че не А на мен не ми е известно здравните каси в Европа да поемат разходи за друга, освен за когнитивно-поведенческа терапия. Освен това не е вярно, че в Европа не се оценява работата на Райх. С него продължават да спорят само неофройдистите. За конгреса - не знам. Има време.

savisi...
ima regidni tipove, koito se borjat kato magareta sas sebe si i s "psychologiceskata virtu/re/alnost", sashtoto tuk sa v besopasnost i aprobirat novi povedenceski mehanismi ili "sazikljat" zwanghaft v reaktivnata si "nevrosa_virtualis"

А ти от кои преценяваш себе си?

kasite plashtat sa analisa, na humannite shkoli i sa sistemna familna terapia /sa poslednata se preboriha katoliceskite sredi/...
pone v nemskogovoreshta Evropa sa samo tesi 4-te prisanati sas sakon sa Psychotherapiata, /1992 g. Avstia, Germania v proekt/;
mnogo e nespravedlivo, no e fakt

Mislish li, ce pricina sa onishtujenieto na Orgon-aparatite e nalicieto na njakakva "kosmiceska enigma_vitalis" i kak go objasnjavash...???

snam, ce "na cerno" Orgon-aparati se prodavat /samodelki/, koito obace ne vqrshat nikakva rabota i potrebitelite minavat sa exotizi-esoterizi, a nevrolosite i nevropsychiatrite gi presledvat s polizia, sashtoto stavali njakakvi deformazii na finata motorika, pocti neislicimi...