Двете лица на гнева

Вината е гняв, насочен към самите нас – към това, което сме направили или пък не сме направили. Негодуванието е гняв, насочен към другите – към това, което са или не са направили.
Процесът на вина и негодувание е един и същ :
1. Изградили сме си образ, който ние и другите трябва да покрием. ( Образ, съставен от всички забрани и изисквания, които сме научили или създали за собственото си и на другите поведение. )
2. Емоционално изискваме ние или другите да покриваме този образ.
3. Ние или те се проваляме в покриването на изградения от нас образ.
4. Преценяваме “противоположното действие “ като погрешно, лошо, злонамерено, непочтено и т.н.
5. Разстройваме се емоционално – ставаме злостни, отчуждени, обидени, враждебни, войнствени, заядливи, свадливи, сприхави, злобни, обидчиви, раздразнителни, сърдити, начумерени, ожесточени, ядосани, нервни, вбесени, разлютени и т.н. и т.н. Ще поставим всичко под общия знаменател “ разгневени “.
6. Приписваме някому вината за емоционалното си състояние – или ние, или те са го причинили. ( Съдията произнася присъда. )
7. Бързо изпълнение на присъдата. Ако обвиняемите сме ние, насочваме гнева към себе си, изпитваме съжаление, угризения, срам, разкаяние, виновност, чувство за провал – ще наречем всичко това вина. Ако грешникът, излъгал очакванията ни, е някой друг или нещо друго, а не самите ние, тогава призоваваме нашия гняв, злоба, ревност, подозрение, злост, алчност, лакомия, завист, възмущение – всичко това ще наречем негодувание. Тъжният факт е, че независимо дали обвиняваме себе си или тях, ние изпитваме болката. Но това не се взема предвид, или поне не за дълго.
8. Всичко това продължава през определен период от време с определената сила. Никакви отмени на присъдата, никакви обжалвания – възможно е намаляване на срока за много добро поведение.


Много пъти сме нищили темата за вината, възможно е вече да е станало досадно. Но това описание ми попадна днес и реших да го препиша за вас. Дано този поглед ни помогне да се отървем по-бързо от тази напаст.


Откъсът е от книгата “ 101 урока за живота “ на Питър Макуилиямс.

Вярно е това, в което вярваш !

не съм съгласен че изпитваме болка или нещо подобно

малко е крайно, но обикновено в 'хамериканските бестселъри така си се изразяват, предполагам, че 'хамериканците си 'падат' със страшна сила по тези 'авторитетни' крайности...
но иначе има нещо вярно (то иначе колкото и авторитетно да беше...нали)..

Хубаво е, изчерпателно и подредено, само с "Тъжният факт е, че независимо дали обвиняваме себе си или тях, ние изпитваме болката" имам малко по- различно мнение. Аз казвам " Гнева е отрова за самите нас, независимо към кого е насочен, бавно и сигурно ни разяжда. Дори да оцеляваме ни променя"

NBB ! Ти дипломна работа не си ли правила ? Остави малко и за критиците да има къде да се хванат, та да се получи спор .

разбира се, даже 2 пъти, но това тук не са мои мисли, преписала съм ги. Да взема да си кажа моето мнение, та дано завалят критики.

Вярно е това, в което вярваш !

давай смело!!!

Бедни, но горди..
Гладни, но влюбени!!

Ще има, ще има не се притеснявай. Все ще се намери кой да те обвини, че си плагиатствала , някой ще каже се това изобщо не е така, а друг ще преоткрие закона за относилтелността

Темата ми хареса!
Но....както винаги....Там където другите спират....почва Оро /да рови/
Че всеки си създава образи - това е и благословия и проклятие. Ако нямахме тази способност....щяхме да сме като всяко животно - водени от инстинктите си за оцеляване единствено.
Но моят въпрос и...задълбаване в темата е:
Защо си създаваме този или онзи Образ? На каква база? И създавайки един Образ или Представа какво имаме на ум?
а/ собственото си благо
б/ благото на тези около нас
в/ благото на всички хора
Хей.....темата стана много обширна....как мислите?

" Open your mind for the Beauty inside "

mche tia psihologiata si e obshirna spored men

a na waprosite ti eto moeto mnenie :))

pain and pleasure are the driving forces !

Having a single quote is a great way to limit yourself