Денонощие

24 ч. и 1 мин.
5.00 am : Отвори очи. Нямаше нужда да поглежда колко е часа. Просто знаеше. Случваше се всяка сутрин от месеци насам. Откакто го срещна. Събуждаше се с една и съща мисъл.
6.00 am : Часовника й напомни че трябва да става. Беше будна от час. Сгушена под одялото. Стана. Душ. Кафе. Облече се. Лек грим. Излезе. Върна се. Беше забравила чадъра, а навън небето бе сиво. Помисли си , че няма да й върви днес.
7.00 am : Имаше време и реши да чака автобус. Около нея сиви хора с чадъри. Всеки държи своя чадър пред себе си като щит или като щик. Боже, дали някой няма да я убие със своя чадър. Това беше първата й мисъл за смъртта днес. Проклетия автобус дойде. Избърза да се качи. Искаше да седне на самостоятелна седалка. Да няма никой до нея. Чудно при цялата тази блъсканица. Зад нея седна мъж който през цялото време кашляше. Сигурно има грип или туберкулоза – помисли си – и задържа дъх, почти спря да диша. От това се умира. Втора мисъл за смърт. Накой ужасно вонеше на долнопробен афтършейф купен от квартален гараж, бъкан с фалшива стока. Сиво.
8.00 am : Офиса. Второ кафе. Телефони. Простаци.
9.00 am : Същото.
10.00 am : Същото. Трето кафе. Този път с цигара. А ги беше отказала. Нерви.
11.00 am : Същото.
12.00 am : Обяд навън. Имаше уговорена среща. Беше разсеяна. Не й се говореше за времето. Всичко беше толкова сиво.
1.00 pm : Поредна цигара. Все още коментираха времето. А тя ровеше в десерта с ножа. Ами ако сега, в този миг си пререже вените, с този нож омазан в сметана. Поне ще добави малко червено върху сивото. Ще стане мръсно червено. Не й хареса. Мисъл за смърт.
2.00 pm : Отново в офиса. Тишина.
3.00 pm : Кафе. Клюки с поредната досадна приятелка, минала случайно.
4.00 pm : Ще си тръгне по-рано. Ще се поразходи. Сама.
5.00 pm : Трябва да напазарува. Хладилника е почти празен. Да не забрави храната за котката. Глупости. Та тя умря преди две седмици. Скочи от терасата. Защо, така и не разбра. Глупаво животно. Беше и мъчно. Сега се чувстваше още по-сама.
6.00 pm : Прибра се. Съблече се. Влезе под душа и стоя цял час. Имаше вана, но не я обичаше, дори я мразеше. Беше триъгълна и като влезеше в нея трябваше да се свие, като в утроба. Кожата й омекваше, порите се разширяваха и мръсотията проникваше по-дълбоко в тялото й. Предпочиташе да стои под душа, силната струя да я удря по лицето, раменете, гърба. Така отмиваше мръсотията по-добре. Тялото и се стягаше. Всичко се свличаше в краката й. Чувстваше се по-чиста.
7.00 pm : Започна да се облича. Отиваше на вечеря.
8.00 pm : Такси. Вече е там. Почти всички са се събрали. Глъчка, музика, смях. Викат я. Поогледа се. Него още го нямаше. Закачи си дежурната усмивка и седна където имаше повече свободни места. Надяваше се той да дойде скоро за да може да седне до нея. Той дойде! Погледна го с очакване. Само й кимна и седна до другата.
9.00 pm : Механично отговаряше на хората около нея. Не знаеше за какво говорят. Не я интересуваше. Той говореше с другата. Смееха се. Приятно им е заедно. Оркестърът свири в главата й.
10.00 pm : Покани другата на танц. Телата им се притискат. Пасват си идеално. А нея никога не я беше канил на танц. Само веднъж й подари цвете. То увяхна. Нежният му цвят се сбръчка и окапа. Тя старателно събра листенцата и ги прибра в малко пликче. Пликчето прибра в малкия си бележник с телефонни номера. Носеше го винаги със себе си. Не помнеше от колко години го има. Вътре бе записвала телефони на хора които може и да бяха мъртви вече. Сигурно повечето от номерата вече не съществуваха.
11.00 pm : Болеше я навсякъде, но най-вече душата. Не беше мръднала от стола си цялата вечер. Само веднъж отиде до тоалетната. Прииска й се да се удави от мъка в казанчето преди да пусне водата, но то беше прекалено малко.
12.00 pm : Другата си тръгва. Той става да я изпрати.
1.00 am : Не се върна.
2.00 am : Не помнеше какво е пила и колко. Не беше пияна.
3.00 am : Повечето си тръгнаха. Тя все още стоеше и чакаше.
4.00 am : Последната цигара от кутията. Беше готова да му прости, ако се беше върнал. Да му позволи отново да я обича. Седеше на стола и гледаше вратата.
5.00 am : Той не се върна. Нямаше нужда да поглежда часовника. Знаеше колко е часа. С изтръпнали пръсти смачка последната си цигара в пепелника. Тя отдавна беше изгаснала, останала беше само сивата пепел. Реши да опита десерта. Взе ножа.
5.01 am : Той вече беше убиец.

добре наточен тоя нож. Провери ли?

аха! порязах си езика, докато облизвах .... сметаната!

Ножът никога не е достатъчно остър, за да е по-силна и продължителна болката.

:))) така е .... но в друга история.
е този беше.... почти като скалпел!
в началото докато срежеш не чувстваш болка.... и все още имаш смелост да режеш. разрезът е по-дълбок. ако е тъп ще те заболи още в първата секунда, ще се стреснеш... ще изтрезнееш...какво правя! ще спреш! ще притиснеш раната! ...... след болката идва страх, истинкт за самосъхранение.
този беше остър...
...храс...храс...и това е!

Не мога да разбера, това опит за представяне на сиво ежедневие ли е, или въведение към модерен роман за юпита ....

Но, ако изходим от презумпцията, че: "Делото на давещия се е дело на самия давещ се", опрем се на желязното правило "Зъб за чене и око за две", възседнем крилатата мисъл "Почукай и ще ти се отвори, поискай и ще ти се даде", имаме едно на ум, че "Нищо не е толкова лошо, или толкова добро, колкото си го мислим" и не не забравяме че "Човек предполага, а Господ - предполага", ......... ще видим, че отново лирическата героиня е останала под "кривата круша", защото е пратена за "зелен хайвер", но не от кой да е, от собственото си въображение.

Как се радвам, че не нося часовник и не гледам телевизия (гледам само дискавъри) ....
Спомних си, ..... като юноша ..... майка ми и някаква нейна позанта се договорили (през главата ми) да извеждам в общество млада дама (с вид на Годзила и характер на Крюела) . И понеже не е учтиво да се отказва, трябваше да я заведа на театър (ах, извинете!) .... и я заведох, ама бях облечен с анцунг и кецове и преди това бях ударил две шкембета с една бира ..... Оттогава не са ми сводничели . ..... но не казвам, че не се е налагало да жиголовствам ....

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Не се коси!
Вече ми мина!

Ножът е бил достатъчно остър!
Успяла си да изрежеш "ненужното"!

ezika,
ranata dushevna,
meraka za onzi ... ???

..... аз чаках земетресението!
не усети ли.... е, преди природни катаклизми беснея!

професионална деформация!

ти ли написа това? Хареса ми, добра литература, не че трябва човек да мре заради един мъж. То и заради пет не си заслужава, де.

Не го знаех!

П.П. Ако звънне телефона и ти кажат - "Търси те един човек" ти от какъв пол би го определила тоя човек? Щото ако ти кажат "Търсите една жена" е ясно.

Бе знам, че няма да ми отговориш. Сега. Ама кье ти мине.

Колкото хора, толкова мнения.

Ти или твоята героиня.
Че на тоя свят има къде 4 милиарда мъже.
Е, едни са още в детска възраст, други са дедовци (като моя милост) трети са църни ка'т патладжани, четвърти са жути кат миндзухари (па и с дръпнати дзъркели), пети са плешиви, шести са грозни (па ка'т мене)...
Абе така, по пътя на отсяването все един милиард, заради които си заслужава да се живее ще се намерят!

П.П. Не съм агенция за запознанства ама лично аз мога да ти намеря поне 3-4 мъжкари, които ще те (или твоята героиня, де) гледат като писано яйце! Или като ЧешиТска котка!

Колкото хора, толкова мнения.

Абе мяу мяу, нещо много минорно го даваш. Удари един верен приятел Джим Бийм, забий нещо чуждо да ти мине..
Аз така правя. Помага.

Не от "чуждото", де, от Бийм-а.
Че саде Лимонаден Джо съм станал. Ша ми ръждясат червата.
(откак Кака и ЕОА ме сритаха...)


П.П. Абе ако си не бех у дОма можеше и "чуждо" да подхвърлиш!

Уж Маг пък прост билкар!

1. на kakata благодаря за поощрението :) - аз заради себе си не съм навита да мра, камоли заради някви си 4 милярда :) - "консумирай по възможност преди изтичане срока на годност"
2. Mag/сорри, но няма твоя лилав цвят/ ! това беше опит за провокация някаква.... на друго място в мреж@т@ описаха другата гледна точка - нещо от сорта той се върнал и тя му забила ножа в гърдите :)))......
3. MG42 съветите ти важат! нооооо предпочитам приятелчето JD :)...... за чуждото - не изпускам питомното, за да хуквам да гоня дивото :)

Гледай сега, ти тези разговори ги остави когато сме на маса и тогава реално ще ти разкажем за жената-човек!

В Македония
Отивам на гости домакинята се обръща към мен ими казва: Ке те барам довечера и ке те водам на кафана.
Ти ако хич не си запознат с езика какво щеше да помислиш? Че воденето на кафана е придружено задължително от баране?
"Пипни ме тук....и там....."

Хей, Мррр-мяяяу, много е впечатляващо това, дето си написала!
Мисля си, че ние жените, често сме способни до такава степен да хлътнем... дори и само по мисълта, че обичаме един мъж, та да направим маса глупости...
Поучително е, не бива да правим така, нали?

Аууу, колко съм невъзпитана!
Ми... добър ден на всички тук!






Не ми дърпай силно опашката моля, че `апя!

Брех, глей ти кви работи можели да направят жените...ама де е поуката, не разбрах..или то не е мойта работа?..
Добър ти ден де..

Ай да не казвам, че...