Нощем

***
Като на котка
по пълнолуние
светят нощем очите ми.
И съм твоя. И наша.
И ничия.
Жива съм.
Мъжко момиче.
Не пресмятам наум минутите –
колко минаха, колко остават,
Но пък може – когато си тръгна –
в себе си да се удавя.
Всъщност – не.
Умея да плувам. Мога и да не дишам.
А и най-красивите стихове
само след буря се пишат.
И това е просто предчувствие.
Тихо сядам на прага.
Котките –
по пълнолуние –
никога не забравят!

03.04.2002
София

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Potapjam se v o4ite na ljubimata
kato bezdanna i jelana jama.
I znam, 4e vav sveta edinstveno
za neja shte kopneja i neja shte jelaja..

4/4/2002
FL

ps Eto, ti me vdahnovi za tova...)))))

...че и преди
на пълната луна са искали
да обичат...
но нима нагонът
означава и любов?
нима "искам" означава,
че "мога" да обичам?
но всъщност...
значение има
само любовта!
важно е да знаеш,
че все още
можеш да дишаш,
можеш и да обичаш,
цената се плаща...
но пък ако значи,
че ще се върнеш,
да продължиш да опитваш?



пак утре ли?...пука ли ви за утре...

...нощ...
...пълнолуние...
...котка...

какво стана с магията???

IMAGINE...

Tia e v teb. Samo triabva da znaesh kak da ya izpolzvash.

о-о, прости, не знаех, че владееш И това изкуство

как да се науча да я използвам?

IMAGINE...

Приятно ми е. Професия - вещица.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Пробвай тук

...Междувременно прескочих до Литернет и четох, и четох... И четейки се питах как е успяло едно дете (защото от моя гледна точка ти си точно това), да овладее семплия и лишен от помпозност и претенциозност изказ и да познае простотата на мъдростта. Харесвам светоусещането ти и начина, по който владееш думите, смислите, които откриваш в тях.
Винаги благодаря на Господ за хората като теб. :))

Не съвсем отдавна ме окачествиха като човек "с тяло на жена, душа на малко момиче и дух на воин"... Сякаш това доста добре отговаря... защото се почувствах "видяна"... но и доста обърква... някак ухилката ми навява спомен за Пипи Дългото Чорапче и не се връзва с останалото
Благодаря ти, че си ме "видяла" и ти...
И да си призная, щастливата любов не е предпоставка за хубави стихове... за съжаление... прекалено заета съм да живея поезията и не намирам сили да я напиша...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

наистина интересно :)
10Х

IMAGINE...

За съжаление ли? :)) Ми то май истинското и голямо умение (или може би дарба) е именно да живееш поезията без да я опорочаваш със стереотипи и с непритъпена от времето чувствителност. Естествено, за нас, четящите, е радост да почувстваме споделена поезия, филтрирана през сетивата на пишещия, но често съществува и рискът пишещият да пропусне неизживян мига поезия в опити да му даде плътност и да го задържи чрез словото...