Питане за живота...

Кое е по-страшно? Кое е по-лошо? Кое е по-неприемливо?
Разбит живот или пропилян живот!?!?!?!?!?!?!?!?!
Пропилявайки живота си в безметежно съществувание не губим ли много повече?
Разбивайки живота си... всъщност не го ли пропиляваме...
Не губим ли живота си в търсене на недостижимото?
Питам...
Питам се...

Много сложен въпрос. Не мога да отговоря

Смятам, че между двете понятия няма голяма разлика.
Живей за мига. В противен случай все правиш планове и чакаш нещо и един ден като не се осъществи така както си искал всичко отива по дяволите.......

БГ Рап

Разбитият живот е много по-добрия вариант пред пропиления живот.
Пропилян = недонесъл нищо, безразличен, обикновен...

Като ти е разбит живота в един момент поне можеш да стигнеш до някаква поука, мъдрост или падане на границите... мисловни - най-вече.

Слушайте! Оркестърът свири...

не се питай ами ЖИВЕЙ

Нужно ли ее да стигнеш до 70 години и тогава чак да си задаваш този въпрос? Ще има ли смисъл? Дори и на половината на 70 да си, не е ли късно да се питаш, ако наистина не виждаш никакъв смисъл от това, което си оставил?
Не е ли разбит един такъв живот, в който не получаваш това, от което имаш нужда, това, което си мечтал да получиш? Живот, в който даваш без да очакваш нищо насреща... Живот, от който получаваш само болка и неразбиране...
Знам, че решението не е да се застреляш, но КОЕ Е РЕШЕНИЕТО ТОГАВА??????
Какво можеш да направиш, за да не пропилееш живота си, след като почти нищо не зависи от теб? И, ако предприемеш нещо "неразумно"(според околните), няма ли да разбиеш живота си?

живота е игра
а играта се играе до край
останалото са въпроси без отговор
или успяваш или губиш
но има едно задължително условие - да опиташ
да опиташ!
може и да загубиш но си опитал!

Идва момент, когато всеки близък е ... мъртъв. Остава в миналото всичко хубаво. Просто искам да ти кажа, че затворени във времето, миговете радост и споделена или не любов са там. И всичко, което някога някому си правила, макар че тези хора има-няма 100 години и ще са на прах, а сетне и помен няма да остане нито от тях, нито от теб. Както днес случайно знаем за Сократ например, и никога нищо за живялите преди нас десетки милиарди хора ... но те са там, в миналото с всичките им чувства и преживявания, каквото и да значи това. И този факт е над времето. Този факт е с реалността на четвърто измерение - времето. Нещо, което никак не разбираме с всичкото си знание и днес. И мисля, че най-правилно ще е да запълня каквото ми остава от този живот с най-желаните от мен неща. Защото краят идва. Може да е утре, може и след век. Но няма да го чакам, няма да се надявам някога на нещо си. Защото времето изтича. Каквото и да значи това, ще оставя най-добрата следа в четвъртото измерение, на която съм способен. Чувствам се като художник, и не знам докога и защо рисувам - за себе си, за удоволствие или за нещо по-сериозно, но каквото и да е - ще е. Разбора - след края, ако има изобщо нещо такова - разбор и/или край .

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Не пропилявай Живота си !!! По-добре го разбий ! От разбит живот може да се случи - някога поне в него - нещо хубаво. От пропилян - нищо.
Боя се, че не постигнатото е важно, защото знаем че нищо сериозно не може да постигне човек ... с много редки изключения може би ... а КАК сме живяли. Как е протекъл живота ни - има ли в него и щастие покрай несгодите, или всичко е низ от страдания - у нас и у околните.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Действай сега, смело !!! Хвърли се в атака !!!
Ей така трябва!
Ние, Хората, много сме задръстени, много блокирали. Всеки се вкопчва в реалността си със "статут" на сигурност и не забелязва че край него всеки ден умират хора... а един ден може и да е той... и когато погребеш близък се замисляш, че всъщност трябва да се живее по-повърхностно, по-леко, с повече готовност за риск, скок, промяна, защото живота и така си е ... несигурна игра. И че човек трябва да си носи новите дрехи, да яде и да се радва на каквото бог дал, нищо да не къта за нещо повече от черни дни, защото черни дни се случват, но нещо повече - едва ли ще доживеем да се случи. Преварва го смъртта. Неизбежна, весдесъща, орисница за всички ни. Чака да ни отведе от тази игра... неизвестно е къде и защо. А чакащите ... те са извън играта... временно ... може би е тактика за нещо по-добро в играта, а може би е грешка. Това става ясно винаги накрая. Въпроса е къде е края и какво се чака. Струва ли си да сме извън играта в чакане. Всеки сам решава. Краят иде, но къде е - не знаем. Живота често напомня за симфония ... недовършена
Докато диригента запретне ръкави, завесата пада. Така я вършим ние нерядко. Забравяме колко сме временни и детски същества.

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Обърнах се с този въпрос към всички вас, защото съм на крачка(не съм сигурна дори дали не съм я направила вече!) от това да разбия пропиления си живот...
И защото ме разкъсват колебанията и съмненията, които ме преследват цял живот... Заради тези колебания никога не съм направила нищо, което АЗ съм искала в живота си...
Лу ми беше казала в един от постингите, че съм "объркана"! Права е! Точно така се чувствам - объркана и нерешителна...
Но не ми се иска един ден думите от онази песен да звучат и за мен....

...аз изгубих всичко докрай
плаче моята душа...
аз не искам нищо сега,
само нея да спася...
ти казваше, аз помня,
тогава не повярвах,
че изхода съвсем не е това......

Ще ти кажа какво се сещам сега.
Една позната ми каза така - разделила се е с човек, с когото е живяла години наред сред скандали и проблеми. Разделила се е ЗАЩОТО не го е обичала.
Това ме втрещи, меко казано. Излиза, че ако обичаш някого, си готов да понесеш лошо отношение от него и да му простиш за това. А не мисля, че това трябва да се търпи по каквато и да е причина. Дори и да обичаш някого, той е длъжен да бъде човек с теб, иначе го обичай отдалеч ;)). Незнам какъв е твоя случай. Но ако затова си си пропилявала живота досега - грешка е.
Но пак помисли - правилно ли разбираш ситуацията ? Виж темата на Главчо за Прошката която той търси. Да не си ти жена му ? :)

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Истината която търсиш не е тук. Тя е някъде навън и най-добре е ако има възможност да я обсъдиш с този който предизвиква такива мисли. Изборът м/у лошо и лошо не е печеливш. И в двата случая остава неприятен вкус накрая.

perl -e 'print pack(c5,(41*2),sqrt(7056),(unpack(c,H)-2),oct(115),10);'

Според мен по-лошото е пропилян живот.Зaщото тогaвa нaкрaя ще знaеш 4е не си нaпрaвил нищо зa дa го оползотвориш кaкто трябвa!Не си се и опитaл дори!Докaто при рaзбитият живот е мaлко по-рaзлично!Ти си го живял...но от някои твоти грешки или птък от злобaтa нa някой друг си го рaзбил!Винaги и в двaтa случaя остaвa нaдеждaтa.Но при рaзбитият живот ще те топли може би мисълтa че си имaл и хубaви моменти...a не си го използвaл зa лекомислени нещa!

Future is perfect because the present is past

всички говорят "разбия", разбий...

но какво значи това?

ако само за теб става дума, няма такава дума...

смяташ /вероятно заради много причини/ че така ще разбиеш и живота на хора около теб? това ли те притеснява...

"Дори и да обичаш някого, той е длъжен да бъде човек с теб" - как можеш да задължиш някой на тази земя да бъде човек? Нали като се изкофти, тогава спират да се обичат и се разделят. Къде има противоречие?
И да, не знам защо те втрещяват тия работи, но когато човек обича, е склонен да прави компромиси. Докато му писне, естествено, и докато не разлюби другия. Много е просто всичко.

"Твърде многото компромиси превръщат сърцето в камък" - цитирам Клинтън по памет.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

За какво задължаване говориш ?!?
Да, разбира се. Много е просто всичко. Когато ти е ясно. Просто бива и когато не ти е ясно, но си мислиш че ти е ясно. Въобще, страхотно просто е да гледаш отстрани как на някой всичко му е "ясно", особено ако го обичаш. Познато чувство, нали ?

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.