Леля и бебчо

От около 1-2 месеца разбрах,че ще ставам леля.Сестра ми е по-малка от мен и много се притесняваше да ми каже,защото ние с моя мъж още нямаме-все още не мога да забременея.Но аз като разбрах за събитието се разплаках от радост.Вие как сте се чуствали,когато сте ставали лели?

Те се канеха от дълго време и не се получаваше. Затова, когато ни съобщиха просто страшно се зарадвахме. Беше малко преди ние с мъжа ми да се оженим и тя тъкмо си беше купила тоалет за сватбата, когато разбра, че няма да може да го носи. Затова го облече и ни съобщиха. Много вълнуващо беше!
А през август живот и здраве ще ставам леля за втори път :)

Много хубави емоции ви пожелавам и дано скоро и вие се присъедините към групата :)

Честно казано изобщо не се развълнувах. При брат ми ситуацията беше ненормална, нищо не му беше наред. В интерес на истината, зарадвах се, но не от умиление заради бебето, а заради брат ми. Защото знаех колко много го иска това дете.
А безумно много се зарадвах, когато се роди момче. Пак заради брат ми - знам колко много искаше син. И заради баща ми - детето носи неговото име.
А сега си го обичам разбира се. Друг племенник няма да имам, така че........


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Ами супер:)
чудесно си е просто:))

You don't fool me

Бях бременна когато разбрах, че ще ставам и леля, и много се зарадвах. Още повече, че до този момент се чувствах едва ли не неудобно, че ми предстои да родя второ дете, а сестрата на мъжа ми и моята сестра още нямат деца.
Сега на 20 Юни чакаме да се роди бебето.
Надявам се скоро и сестра ми ме зарадва с новина за бебче.

ima sestra po-malka ot men s 4 godini, koqto se omyji prez 95 godina (prejeni me kakto se kazva). kogato se razbra, che e bremenna (3 meseca sled svatbata) mnogo se zaradvah. sega imam plemennica na 6 godini, koqto obojavam. a kogato az samata razbrah, che sym bremenna tq beshe pyrviq chlen ot semeistvoto mi, koito razbra. tq syshto mnogo se zaradva, posle i dvete dosta plakahme (poradi moi problemi, svyrzani s biologichniq bashta na bebeto), i mi dade taka nujnata mi podkrepa v onzi moment. mislq, che e syvsem normalno da se radvash na shtastieto na drugi hora i go pojelavam na vseki

@целува всички в клуба и им желае щастие

Ами аз страшно много се зарадвах - и двата пъти )))))
Първият беше преди две години - с племенницата ми. Страшна радост беше, много .. наистина. Направо щеше да ми изхвръкне сърцето, и на всички се хвалих, нищо че повечето хора са суеверни.....
И сега много си я обичам... )))) такъв е сладур, съкровище голямооооо
А сега кака ми пак ще има бебе. В трети месец е, пак ще се роди през октомври. Този път май бях единствената, която се зарадва. Роднините като че ли ги е страх, че да имаш две деца е голяма отговорност, и е страшно несигурна държавата .. та не знаеш дали е за добро или лошо...
Но и този път се радвах.. много.. и дано всичко да ни е наред отново и да мине бременността и раждането нормално..

Преди час се върнахме от едноседмично гостуване при леля. Лелята на моите деца.
Истина е че използвахме ваканцията за да отидем и да ги види и да бъде малко с тях. При нея любовта и към децата е извън контрол. За мое огромно съжаление тя не е омъжена и съответно няма и дечица а е вече на 35. Синът ми като беше малък казваше и на двете ни мамо.
Сега Сиси крещи "йейя" и сестра ми умира от щастие защото звучи като леля:-))))
Аз се надявам ако не леля поне стринка да стана...наистина ще се радвам много ...
Ми...това е!

И аз някъде през м.май ще стана леля - за първи път. И макар, че си имам един дребосък на 1 и 3 м. и двама вече поотраснали "дребосъка" до тинейджъри, очаквам с нетърпение събитието и имам чувството, че ще го обичам бебока като свое.

Пътят към ада е осеян с добри намерения!