Groznoto momchence

Ne,ne stava duma za men,a za razkaz na Azimov.
Razkazva se za edno kromanionche,iztrugnato ot sobstvenata si epoha i preneseno v "staza" mehur,koyto puk se namira v suvremennostta.I to ne mozhe da izleze ot mehura,no raznite mu tam ucheni mogat da si vlizat kogato si iskat.
Koyto si go spomnya,e zabelyazal che osnovnata tema e za humanizma i morala na naukata(ili za tehnite lipsi).
Iskam da oburna vnimanie obache v/u edin ot vtorostepennite vuprosi.
A imenno:
Dnes nie po-umni li sme ot kromanyoncite i zashto?
Ne e li progresut po-skoro sbor ot sluchayni suvpadeniya v istoriyata,otkolkoto evolyuciya na choveshkiya razum?
Kakvo bi stanalo ako yabulka be padnala na glavata na Arhimed dokato si podremva krotichko,a Nyuton se be placikal po-chestichko vuv vanata?

"Istinata strada ot tvurde mnogo analizi."

Случайността облагодетелства само подготвените умове...

Ей това изречение крие голям смисъл... мене или Архимед ако щат 1000 ябълки да ни брулят до припадък, пак няма да "изобретим" гравитацията...

Да, днес ние сме по-умни от кроманьонците. Не бива да обезсмисляме с лека ръка прогреса, който човечеството постига, само защото науката често изглежда неморална, а хората прибягват до насилие за щяло и нещяло.

Абе те кроманьонците не бяха ли измрели понеже не успели да се приспособят към промените в средата... думата ми е... ние не произлизаме от тях...


Как бе усмни сме! Я виж как знаем, че:

-------------------------------------------------------------------

Шизофренията не е раздвоение на личността!

Дали сме по-умни от кроманьонците??? - Ние сме кроманьонците. Според последните изследвания, ако хванеш един кроманьонец, приведеш го в подходящ вид и облекло и го пуснеш в метрото - никой няма да открие разликата. Физически еволюцията на човека е спряла преди десетки хиляди години. Оттогава насам промените са физиологични и касаят условията на живот и труд.
Случайността е разбира се фактор във еволюцията, но не е най-важният или решаващият. А поставянето една до друга на думичките "случайно" и "съвпадение" ми напомня за "детерминиран хаос" (каквото понятие всъщност има).


"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

Неандерталците са били преди кроманьонците. И те са изчезнали преди около 35 хиляди години. Кроманьонците наистина не са (сме) техни наследници. Лошото е, че не знаем чии наследници сме, да си потърсим наследството .
А за неандерталците още се спори защо са изчезнали. Това с промените в средата ми звучи като пълна глупост, защото не може в течение на 70 хиляди години (колкото ги е имало според най-скромните оценки) средата да не се е променяла, и изведнъж - хоп. А по това време няма и данни за глобален катаклизъм. Да не говорим, че няколко хиляди години неандерталци и кроманьонци са живяли съвместно, и ако имаше нещо такова - то щеше да удари всички.
Мъглата около неандерталците е пълна.
Ама за наследството, за него ми е думата - кой е прадядо ни (прабаба ни вече я знаем)

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

Последното, което четох, е, че неандерталците постепенно са били изтласкани от съвременните хора. Нашите предци са водели номадски начин на живот и са имали по-съвършенни инструменти, което е улеснявало набавянето на храна. Неандерталците са живеели в пещери и не са се отдалечавали много от тях. Тези фактори са довели до около 2% по-добър шанс за оцеляване на съвременните хора в сравнение с неандерталците. Не изглежда много, но според направените изчисления е напълно достатъчно, особено ако се разгледа за един период, обхващаш няколко стотин поколения.

Adversus solem ne loquitor.

По въпросния разказ дори е написан и роман в съавторство между Азимов и Силвърбърг. Ако не ме лъже паметта, книгата е преведена като "Дете на времето" (може да беше и "във времето").

Adversus solem ne loquitor.

Хм, Азимов и Силвърбърг колко съвместни романа, писани по разкази, имат? Аз си мислех, че са сътворили заедно само романа 'Падането на нощта'...

To hear, one must be silent.

Аз май се сещам само за тези двата.

Adversus solem ne loquitor.

Да, наистина са били изтласкани постепенно, за един доста дълъг период от време. Но мисълта ми е, че като, че ли това е станало по един безпрецедентно мирен начин - няма следи от "междувидова" война. Това е странното, при положение, че те са имали наистина добър потенциал - доказана способност за оцеляване и голям мозъчен обем ( и съотношение телесна маса/мозъчен обем ).
Неандерталците са били основно "тревопасни", докато кроманьонците са /били/ изявени хищници. А това дава доста по-добър шанс за оцеляване, нали? .
В края на краищата за един хищник активността е задължително условие за оцеляване (всекидневно), а оттам идва и реактивността и по-бързата (и успешна) адаптивност.
Това, между другото е и причината за различния начин на живот.

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

Не само, че не е имало война, но дори има свидетелсва за "кръстосване" между двата вида, дало потомство.
Освен това е имало известен обмен на технологии. Тези на неандерталците са останали непроменени в продължение на хиляди години. През по-късния период, когато контактите между двата вида са се увеличили, неандерталците са започнали да заимстват някои от инструментите и начините за тяхното изработване от кроманьонците.

Adversus solem ne loquitor.

Имаш ли повече информация за "кръстосването" ? С подробности.
Или поне източници. Въпросът живо ме интересува !

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

Източникът в случая е Discovery, а аз не помня подробности.
Открит е скелет на дете с белези и на двата вида и най-вероятно става дума за кръстоска между неандерталци и кроманьонци. В същия филм се казваше, че по последни изследвания ние не сме потомци от подобна кръстоска и не носим в себе си никакви неандерталски гени.

Adversus solem ne loquitor.

Колко жалко.
Значи ще трябва да се поразтърся. Не може някъде да няма информация по темата.
А, че нямаме нищо общо с тях и аз го знам.
Макар, че за мен бе новост факта, че е възможно кръстосване. И повдига въпроса защо това не е станало масово явление. Това би дало по-голям шанс за оцеляване на генотипа (или поне на доминантните гени).
Защо ???

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

май не сме по-интелигентни. Но сме по-умни, защото за последните 100 000 години е натрупан значителен опит по метода на пробите и грешките.

Ad astra per aspera

Значи кроманьонци и неандерталци наистина живеели заедно, но едните постоянно намалявали...
Една от модерните теории гласи, че макар и много здраво построени и физически силни неандерталците просто не са можели да се опълчат на жестокостта на кроманьонците в борбата за оцеляване.

Ad astra per aspera

Разбира се че има!

Примери бол. Например изливането на гореща вода ....

Ad astra per aspera

Трудно би могло да стане масово - това са различни видове все пак, а физическото привличане все е играло някаква роля дори тогава.
Освен това двата вида са били поставени в конкурентна ситуация и този с по-големи шансове за оцеляване едва ли би имал някаква полза от споделяне на генофонда си с губещия.
Това са свободни съчинения, разбира се, защото не се изживявам като специалист по темата.

Adversus solem ne loquitor.

При положение, че двата вида са имали твърде минимални контакти помежду си, единствената жестокост, за която може да се говори, е превъзходството на кроманьонците по отношение на инструмените, с които са си служели и на способите за набавяне на храна.

Adversus solem ne loquitor.

Неандерталците не само физически са били по-силни, имали са и умствен потенциал (за който изобщо не знаем развил ли се е понякакъв начин или не). А за предимството на хищника кроманьонец вече споменах - наистина има значение.
И все пак съвместното им съжителство е продължило хилядолетия, и то при положение, че средната продължителност на живота надали е превишавала 25 години. Това са доста поколения, както спомена boby_). И няма никакви следи от противопоставяне/война. Напротив!
Така, че агресивността/жестокостта не може да е била фактора, който е предизвикал изчезването им, макар в неминуемите индивидуални/локални сблъсъци вероятно е играл роля. Това, което се забелязва, е, че борбата за оцеляване явно не са я разбирали или едните, или другите. И са го разбирали и двете страни.

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot

Сигурно си прав.
И аз не съм специалист по темата, просто се опитвам да надзърна зад откъслечните факти с които разполагаме и да открия някаква система/ логика, макар, че това си е безнадеждна работа.
И тогава идва на помощ въображението/предположението

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot