УСПЯХМЕ!

Здравейте всички ЦЕНИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ АВТЕНТИЧЕН ФОЛКЛОР! Нямаше ме една две седмици в нета и гледай какви работи станали - ИМАМЕ СИ КЛУБ, от нас зависи дали ще го запазим. И понеже дотук всеки иска да се напише нещо смислено ето ви храна за размисъл:

Любе, любе, първо любе,
къде ходиш, що не дойдеш,
къде ходиш, що не дойдеш,
какво сърце любе носиш.

Какво сърце любе носиш,
каменно ли, дървено ли,
ако е камък ще се пръсне,
ако е дърво ще изсъхне.

Любе, любе, първо либе,
ела вечер на седянка,
па си седни срещу мене,
да те гледам в вакли очи.

Как мислите : Много ли са се променили нещата от тогава?

и да става каквото ще, прави каквото трябва

И да и не.От една страна времето сега е друго както и нравите,но пък от друга положението със седянките си е същото само дето сега не са седянки ами кафета и барове и дискотеки
Ти как мислиш?

Вървят ли двама на дълъг път,и път да няма не ще се спрът !

понеже виждам, че напоследък е модерно да се повдигат стари теми реших и аз да се включа

facebook: ivaylo kalinov

Иво, Иво...
Много жалко, че апатията е обхванала нашето поколение.
Това доказва, че за много хора този клуб е бил само поредната младежка задявка, и нищо сериозно.
Остаряха...
Дали не трябва да се събуди новото поколение, това ме навежда на мисълта, че е време вече децата, които се обучават в "Клуб Леб и вино"-Сандански-да се влючат в подобни форуми.
От по-старите чета само:
няма смисъл...вече всичко е казано...знаем си...
Дали е така наистина.
Поздрави.

[линк]

ludomlado, благодаря за припомнянето на тази песен. На мен ми се струва, че 'от тогава' не много неща са се променили. Останали са ваклите очи, даже желанието да ги гледаме и живеем в тях е все така силно. Останали са дори и седянките, макар и под друга форма, както пише Keruak. Дали обаче сърцето е същото, 'какво сърце носим', ако мога да перефразирам песента? Според мен точно това сме изгубили - да приемаме и живеем всичко през сърцето и да сме му верни, а преместихме фокуса върху интелект, умения, знания, вънкашност, мода, полза - както във фолклора, така и в любовта. Оттук загубихме и автентичността (си), защото вярна оценка на истинността може да даде само сърцето.

Elenka, струва ми се, че 'по-старите', както ги наричате, просто се опитват да Ви напомнят, че Вашите открития, вълнения, болки са преминали и други преди Вас. Някои от тях отидоха с тази си болка-радост в гроба, а за други липсата на медийна или форумна изява е нещо твърде далечно от апатията. Предполагам, че някои от тях биха могли да Ви помогнат и по Вашия път - просто надграждайте и върху техния опит, вместо да отваряте нови теми и фронтове. Поздравявам Ви за решението да работите с деца и Ви пожелавам добри плодове под Пирина!