Ревност от интернет

Това нормално ли е ?
съпругът ми ревнува от връзката ми с интернет. негодува, че пиша и получавам имейли, че контактувам с ICQ, а аз почвам да се крия вместо да престана. тука може би трябва да кажа, че работя на комп от 10 години, а ние с мъжа ми сме в една фирма и сме непрекъснато заедно. по цели денонощия ...

Просто е "в час" човека!
Наясно е с последствията и е съвсем прав да се страхува от тях...

кое е нормално и кое не е, са ми супер смешни? Ако ти кажа, че ти си ненормална, какво ще си помислиш, нима ще ми повярваш, не е "нормално" да ми повярваш? А ако ти кажа, че всички хора са луди, за да са еднакви, за да чувстват една шизофренична подкрепа и единство, нима ще се успокоиш, еми "нормално" е да се успокоиш?
абсурдизъм, видя ли го, а дефакто е така
извинявай, точното ми мнение във връзка с твоята тема е, че правиш нещо, което той не може да контролира, интернетът сам по себе си е скрит от него, то е виртуалия, но не виждам защо трябва изобщо да се изпитва такова чувство, човек може да си прави всякакви фантазии, това не означава, че нещо не върви

Всъщност съвсем правилно ми отговори - нормално е за нормалните

но пък същевременно каза, че виртуалия е било фантазия. Защо фантазия - нали зад всеки комп стои човек и той има глава на раменете си ? Просто чрез виртуалията може да се спекулира, като се правим на такива каквито не сме /натъквала съм се на такива случаи / но това всъщност го има и извън виртуалията, нали ? От друга страна пък колко време, можеш да се правиш на това което не си ? И от трета страна нали и аз имам глава на раменете си и мога да преценя човека отсреща. Друг е въпроса кога ще го преценя
Не знам дали съм права, но си мисля, че аз не бих ревнувала, контакти могат да се създадат не само чрез интернет. Но казвайки това, не подминавам факта, че не мога да кажа как ще е, защото не съм на неговото място. /той не работи с комп/.

normalno e, ako ne ti preche prekaleno mnogo... w protiwen sluchaj ne e :)

ами щом го пиша като тема, значи ми пречи вече.

казвам вече защото отначало беше като на майтап, с шеговити намеци.

казах, че това е виртуалия и по този начин е скрито за него и го поставя нащрек, защото не знае там какво става, т.е. тук
и добавих, че през цялото време човек може да си фантазира най-различни истории, фантазии, които той не знае и какво, през цялото време да ревнува за какво ли си фантазираш сега...
а реалията я вижда, докосва се до нея, разбира я по своя начин и му е по-ясна, доколкото може за него си
интернетът по дифоут му е притеснителен, щом не е врял и кипял там, ох тук предполагам и че в реалията, когато общуваш с познат за него човек, му е по-леко, отколкото, когато общуваш с някой, напълно непознат за него, нали е, самото място интернет му е непознато, иначе щеше да има по-голяма толерантност, ако и той беше вътре

могла си да го приобщиш към интернет-масовката, макар че може и сега да не е късно, това е краста, един път заразиш ли го с тая играчка, ама точно, да му влезе, може да започнеш ти да ревнуваш

Нормално е, за съжаление
Аз като знам по себе си какво може да става в нета, не бих се учудила като някой ме ревнува от него. Случвало ми се е даже, но за кратко.
Чувства се несигурен, страх го е да не загуби частица от теб, защото неизвестното го плаши.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

случва се нерядко. дали е нормално, не знам. какъв е критерият за нормалност?

човекът, с който съм, също ме ревнува от компютъра. малко, но ме ревнува. защото компът взима от "неговото" време. от времето, което бих била с него.
опитвам се да търся баланса - между виртуалните други и реалния него.

посъщия начин ли те ревнува от реалните ти приятели? в смисъл от тези, които са само твои приятели, не общи приятели? това, според мен, е важно, за да разбереш какъв точно е проблемът между вас и как да го решите.

случка: преди 6-7 години в САЩ имаше съдебен процес - мъжът поиска и получи развод заради изневяра. жената призна, че е изневерявала. двамата с любовника й не се бяха виждали никога, живееха на около 3000 км разделени.

IMAGINE...

стига бе, как да го приобщя ?
то човек или му е страст компа или му е работа
а на него не е нито едното, нито другото.

но наистина може и аз да взема да ревнувам ако се връзвам на такива приказки дето тука са нормални като : писе, коте и т.н. обаче аз не съм "дете". но признавам си, че отначало и аз се смутих на такива думички, които ми отпращат непознати ... иначе ако знаеш, че това е тип майтап - какво пък ? защо да се друса семейния живот от това ? просто нещата трябва да се приемат "нормално" и от ненормалните и от нормалните. май много искам, а ?

разни идеи ми порастнаха в главата...
един вариант за връзване към мрежата е да се заядеш с мен, да му се оплачеш, че никой не те защитава, а ти вече се изчерпваш и той да цъфне в мрежата и да ми разкаже играта
но по-добрият вариант е да го доведеш на една клубна среща да види, че няма от какво да те ревнува, дори може да стане добър приятел с нови хора

да
аз съм семейна от години и нямам реални приятели мои, имаме наши приятели, да и от тях също - той просто е ревнив, аз също, по принцип. Обаче там в реалността може да ревнува ако дам повод и той забележи, а тук повода не се вижда, те.е искам да кажа, че понякога се измисля повод - като например един кой си защо ще ме поздравява за 8 март, след като не ме е виждал и защо ще пише - прегръщам те /това със знак ръзбира се/. Това не ми е ясно !

Вие сте някакви герои с мъжа ти!!!
аз ако бях постоянно с моя отдавна да сме се развели, а гледам - цели две години сме изкарали женени!!
ама това е поради факта че доста често сме си на отделни начала, той си има неговите приятели, аз моите, той си има бизнеса, аз - моя и така....
ако работехме заедно - ехе, трябваше сега нов мъж да търся!
аз сериозно, не се майтапя!

You don't fool me

ама сериозно или днес е 1 април

значи:
1. като се заям с теб - не става, защото аз ще си бъда виновна и няма какво да се оплаквам
2. не мога да го доведа на клубни срещи, защото не ходя на такива

та приемам думите ти като шегички

че получаваш?? все едно, е голямото изключение... ми и ти си човек, и жена, и жена и човек (специално подчертавам, да не стане грешка), та си е 'нормално' че ще получаваш, те са като картичките които си избираш от каталога тези е-майли, най-разнообразни и приготвени да заминат към получателя, но пък, са си съвсем реални хора, които не се променят лесно, щото са свикнали да пращат картички, от многогодишното пребиваване в интернет-а.... и изведнъж, те откриват, новата свежата и интересната...

е, в крайна сметка, ще омръзнеш, и ще те пратят обратно при мъжа ти, подготвяй го за този факт...

дали ще ти е проблем, да си мислиш като пишеш това което пишеш, че мъжа ти ще има възможност да го прочете после? иначе, не се обвинявай за това което ти връщат в отговор, не зависи от теб, даже и така да изглежда...

Е, някой хора са и забравили, че е първи април...
Калински го измисли перфектно, а знаеш ли колко са весели разните клубни срещи??!! Това нещо не си е за изпускане... Има някакво много интересно вълнение (поне за мен) да се запознмаеш с хората, с които да речем от два месеца си говориш...

Та пробвай някой път! Калински няма да издаде и, ако трябва - доколко я познавам, и в реала ще бъдете много сдърпани, за каузата. Само, че ми минава и мисълта, че мъжа ти може да да се предаде...

Калински, да не прекаляваш, ей!

Оркестърът да свири!

знаеш ли, че ми допадна това което каза, ама то май важи за мене - но аз това го знам и не се връзвам на приказки, знам че всяко ново е интересно, но пък знам че семейството не трябва да е временно явление, както ухажването тука в нет.
и който не го знае това, че ще бъде изхвърлен след като бъде опознат - прави грешката да се виртуализира, ама да не мислиш, че аз го измислих това? - неее то е плод на мои преживявания, каквито всеки тука от нас има !
и затова може да се каже, че тук има много нежност и внимание, но и много болка и тъга. това също не го казвам АЗ а практиката ми на комп, която за съжаление не може да се обясни на човек, който няма досег до това. Проблема е, че тази тема вече е наболяла а аз след 13 годишен брак, почнах да се крия като ученичка.
Да, честно крия се да влеза в чат или в клуб или в кю.
крия се и правя "тайни" в семейството, които пък лягат на съвестта ми. ама че Гордиев възел стана.

Нормално е. Страхува се човекът. Че ще бъде изместен от нета. Ама че глупаво! но разбираемо.
Деца имате ли? обикновено и от децата ревнуват, ама рядко си го признават.
изобщо ревнуват от всичко, което те обсебва повече от тях. И което ти отнема от времето, отредено им според тях за тях. И жените сме такива.
Изобщо хората са егоистични същества. и страхливи на всичкото отгоре.

mANIac!!.....................